четвъртък, 31 март 2016 г.

Какво чакат още германците?

Какво чакат още германците, а не вземат оръжията? И как търпят да изнасилват безнаказано жените им? Къде са славните войници на Райха отпреди 70 години?

Как се изпариха кулите - близнаци на 11 септември 2001 г.?

Има толкова много факти по темата, доказващи заговорът на тъмните сили, които срутиха кулите в Ню Йорк. Но само разкритията на д-р Джуди Уд разкриха начина по който това стана. Гледайте двете части на филма, ще разберете най-после истината.

Ако сте се питали, как така около 250 милиона тона желязо, бетон и стъкло се срутиха от 110 етажна височина, без да засегнат съседните сгради от другата страна на улицата, без да пробият бетонното корито пазещо подземията на постройките от водите на реката около острова, как така не предизвикаха земетресение и не потопиха крайбрежието във водата, а и долу почти нищо не остана като руини и отломки, отговорът е тук. Защо имаше изгорени коли по целия остров, без всякаква връзка със срутването? Как така оцеляха хора в долната стълбищна клетка на едната кула, когато отгоре им се стовариха повече от сто етажа? Защо хората от последните етажи събличаха дрехите си и в паника скачаха долу, без всякакъв шанс за оцеляване? Срутиха ли се или просто се разпрашиха сградите и от какво точно?
Отговорът на всички тези въпроси в двете части на филма. Само едно не казва лекторката, кой натисна бутона за взрива, или по-точно изпаряването на кулите. Е, това ни е ясно от другаде.



С такива изроди има само един начин...

Това, което няма да покажат по телевизията. Вижте какво става в Германия. С тези не-хора има само един начин.... И е крайно време някой да застреля Ангела Меркел...

(18+) БЕЖАНЕЦ/ЕМИГРАНТ В ГЕРМАНИЯ СЕ ХВАЛИ КАК СА СЕДЕМ ЧОВЕКА ИЗНАСИЛИЛИ ДЕВСТВЕНО МОМИЧЕ!- - - - - - -Задължително п...

Posted by Станислав Говори on Wednesday, January 6, 2016

сряда, 30 март 2016 г.

О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да пишеш на кирилица?

"Език свещен, на моите деди!"
Скандалите в министерството на образованието, като че ли нямат край. То не бяха "съвместни съжителства", не бяха некадърно направени сайтове, които им ги хакнаха, не беше туркофилско ибрикчийство пред неоосманиста Давутоглу в София, даже оставката на предния министър не оправи работата.
Е, сега новоназначеният заместник-министър на образованието - Красимир Киряков пък взе та писа на маймуница - български с латински букви, във фейсбука или "сурат тефтера" казано на чист български... (Отварям една скоба. Навремето им казвахме лексикон и ги правехме от тетрадки, като си ги разменяхме в 5-ти клас да си пишем едни пожелания и "умни мисли" един за друг. Пълнихме ги с детските си "премъдрости", ама поне си оставаха скрити някъде в бюрото, а сега фейсбука тиражира милиардите простотии в световен мащаб. Искам да кажа, че по принцип е инфантилно поведението на Киряков, както и на повечето от управляващите герберасти и "деформатори" от РБ, които с телешки възторг си пишат пубертетски коментари във фейсбука, и си мислят, че правят политика. То и от другите партии прихванаха тази идиотщина. Затварям скобата.) Да се върнем на заместник-министъра. Когато в мрежата го подхванаха за тази му глупост, някои "умници" го "защитиха", "че бил в чужбина или, че нямал кирилица на телефона". Ами, тя глупостта по хората ходи, не по горите. Че още от "прозорците 95" насам, компютрите нямат проблем с кирилицата, телефоните с андроид нямат проблем с кирилицата и българския език по рождение, същото важи за "ябълките". Виж, "блекбъритата" са арогантни към българското, ама вече си и отиват. Ами погледнете снимката горе и вижте, че дори профилът му на Киряков в "сурат тефтера" е на маймуница. А, Марк Цукърбърг великодушно позволява имена на кирилица, защо ли не се е възползвал нашият нов заместник-министър по образованието? Отговорите може да са основно два:
  1. Не обича България и е обикновен чуждопоклонник пишещ на маймуница.
  2. Технически е неграмотен и не се оправя в компютърния век с технологиите.
Което и да е вярно, не говори никак добре за него. Пази Боже да са верни едновременно и двете горни обяснения. А и за капак вчера  шефката му - вице-премиерката и министър на образованието Кукуневица се хвалеше в "Чурулика", че се срещнала с американския посланик и обсъдили забележете:

".....сътрудничество в образованието и борбата с корупцията"??! За корупцията иди-дойди, ама за образованието трябва да сме нащрек. Българското образование не е работа на който и да е посланик. Ние бъркаме ли се в американското? Да ми пробутват толерастии, мултикултурастии и други такива антибългарски простотии, като "съвместното съжителство", това ли пак са обсъждали двамата заподозрени "оперативно интересни лица?" С една дума трябва да сложим министерството на образованието под усилено наблюдение, че кой знае, какво ще има в учебниците отново, ако го изпуснем.
Купон в министерството отпразнува избирането
на Кукуневица за образователен министър
А, така и така сме на антитурска вълна, разпространете в мрежата видеото с германската песничка, която вбеси неоосманистът Ердоган. Че, пак се опитват да я трият.




вторник, 29 март 2016 г.

Патриотично дело


От днес Гражданското сдружение „БМОРК ИЛИНДЕН-ПРЕОБРАЖЕНИЕ” започва дарителска кампания за набиране на средства за издаване на двоен диск с тези 24 уникални български песни от Македония. Целта е песните да бъдат достъпни до българите у нас и по света, както и да се съберат средства за документален филм за историческата истина за Македония. Ако желаете да подпомогнете издаването на двойния диск от поредицата „Забранени и забравени песни от Македония“, можете да го направите по следните начини: 
1. Да се свържете с представители на „БМОРК ИЛИНДЕН-ПРЕОБРАЖЕНИЕ” и да заявите желание да закупите паметна книга, с която се удостоверява Вашата финансова подкрепа. Паметните книги са юбилейни и за първи път са предложени по повод честванията на 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и 120 години от създаването на БМОРК, по примера на облигация издадена от ВМОК през 1896 година. Цените на паметните книги са както следва: бронзова - 20 лева, сребърна - 50 лева, златна - 100 лева и платинена - 500 лева. Пишете на e-mail адрес: bmork2014@gmail.com След издаването на колекцията всеки, който е закупил паметна книга, ще получи двойния диск.
2. Да изпратите парични средства по сметката на „БМОРК ИЛИНДЕН-ПРЕОБРАЖЕНИЕ”, IBAN BG05FINV91501016421229 BIC FINVBGSF, FIBANK (Първа Инвестиционна Банка). Kато основание за превода посочете: „Подпомагане на БМОРК ИЛИНДЕН-ПРЕОБРАЖЕНИЕ” за издаване на двоен диск" и впоследствие на e-mail адрес: bmork2014@gmail.com информирайте организацията за Вашия адрес, на който да бъде изпратена съответната паметна книга, както и двойният диск след издаването му.
Гражданското сдружение „БМОРК ИЛИНДЕН-ПРЕОБРАЖЕНИЕ” е родолюбива организация, в която като членове и част от ръководството на организацията активно участие взимат видни български учени, журналисти, българи от Македония и родственици на български възрожденци и революционери.
Сдружението е продължител на граждански комитет „БМОРК-2013-ИЛИНДЕН-ПРЕОБРАЖЕНИЕ”, създаден по инициатива на Българския Културен Клуб-Скопие (БККС) по повод честването на 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и 120 години от създаването на БМОРК.
Поставените цели пред „БМОРК ИЛИНДЕН-ПРЕОБРАЖЕНИЕ” са възраждане на българския дух и култура, възстановяване на културно историческото наследство у нас и зад граница, както и обединение на българите, останали извън пределите на родината ни. Това са забранените и забравените български песни - колекция, създадена по инициатива на Гражданския комитет „БМОРК ИЛИНДЕН-ПРЕОБРАЖЕНИЕ”, учреден за 110-годишнината на Илинденско–Преображенското въстание и 120-годишнината на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК).
Текстовете и нотите са взети от книгата на Коста Църнушанов, в която той е записал 1200 български народни песни. Църнушанов, родом от Прилеп, започва да записва текстовете на песните от Македония през 1924 г.
24-те песни от поредицата „Забранени и забравени песни от Македония“ са записани в първо студио на Българското национално радио. Аранжиментът на песните е на Никола Ваклинов, а изпълнението е на Ансамбъл „Гоце Делчев“ - София.
Записахме песните, за да не позволим нещо, което е част от нашата история, да бъде изтрито. Да припомним духа, който е съществувал и с който сме пълнили хрониките в Европа и света за един велик патриотизъм, разказва Мирослав Ризински - зам. председател на БМОРК Илинден-Преображение и член на ръководството на Български Културен Клуб-Скопие (БККС). Ризински също е участвал в изпълненията на песните от колекцията.

Вълната се надига


"Смърт за БХК"
"Сдружението на футболните привърженици в България отказа участие на европейския фенски турнир в украинския град Лвов, който се провежда всяка година.
Българският отбор е шампион на Европа по футбол за запалянковци в последните три години, но тази година ще пропусне надпреварата. Решението е взето на 26 март, събота, по време на Общото събрание на сдружението. Те съобщават още, че сдружението започва "непримирима борба срещу антибългарската и противодържавна организация Български хелзинкски комитет": "Въпросното псевдо-НПО има дейно участие в очернянето на Николай Йовев и останалите следствени момчета от Сандански, дейно защитава престъпния цигански клан Рашкови и се бори за връщането му в Катуница, номинира за "Човек на годината" убиеца на левскаря от Южна дивизия Андрей Монов, а в последно време тормози и един доблестен мъж от Ямбол - Динко Вълев, който взе да защитава нашата Родина от нашественици", се чете още в позицията на футболните фенове у нас. Сдружението изразява морална подкрепа за Динко Вълев от Ямбол и изразява готовност да организира поход до граничните райони на България, за да му помогне." Това е една добра новина. Сега трябва да скочат и всякакви други националисти - от ВМРО, АТАКА, БНС, НФСБ, всякакви футболни привърженици, всички  истински български организации като започнем от съюза на автомобилистите и стигнем до неформалните рокерски групи. Всички добри българи трябва да се слеем в мощна вълна срещу антибългарските чуждестранни подлоги, продаващи майките си и Родината ни  - не-хората от БХК. Тази зловредна структура трябва да бъде изрязана като тумор от снагата на България и разтурена, а участниците в нея, съдени за национално предателство и държавна измяна. И ако не го направят институциите има кой да го направи. Да живее България!





понеделник, 28 март 2016 г.

"Никога не е късно да станеш за резил"

Шайка комунистически убийци - милиционери след 1944 г.
Заглавието е една стара турска поговорка. В български вариант: "И най-умният си е малко прост". За глупостта като теория и практика друг път, че е безкрайна и многопластова тема. Ето, че и депутатът Велизар Енчев се издъни. Жалко, правеше впечатление на непримирим, националист, честен, праволинеен. Даже, като го изключиха от "Патриотичния фронт", симпатиите бяха на негова страна, че отказа да подкрепи правителството на Организираната Престъпна Група ГЕРБ в коалицията им с руско-турските агенти от ДПС и съветските такива от АБВ. Дали беше прав той или Патриотичният фронт, който подкрепи това колониално правителство с надеждата за патриотична политика, историята ще отсъди. Обаче, сега май ще излезе, че правилно са го изключили. Ето какво взел, та предложил да влезе в закон: "Енчев предлага изменения в член 108, ал. 1, в която след „Който” се добавя: „оспорва антифашистката съпротива”. Крайният вариант на текста от НК ще бъде следният, ако се приеме искането на Енчев: „Който оспорва антифашистката съпротива и проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменя на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.” В мотивите си независимият депутат посочва, че в последните 27 години у нас се наблюдава кампания за омаловажаване на антифашистката съпротива в Царство България през миналия век и в окупирана Европа по време на Втората световна война. Според него така се хвърля незаслужена сянка върху борбата на Антихитлеристката коалиция през ВСВ, в която са влизали СССР, САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Австралия, Нова Зеландия и окупираните от Третия райх държави в Европа. Това според Енчев ще прекрати „порочната практика на системно и обидно омаловажаване на антифашистката съпротива в Царство България и поругаване на паметта на убитите партизани, ятаци, ремсисти, политически затворници и концлагеристи (в периода 22 юни 1941 – 9 септември 1944 година)."
Зверствата на НКВД в СССР няма да бъдат забравени
Ами господин Енчев, в България никога не е имало фашизъм, следователно няма и "антифашистка съпротива". Така наречените "партизани и ятаци" бяха долнопробни съветски агенти и шпиони, както и терористи, да си спомним атентата от 1925 година в църквата "Света Неделя" (тогава "свети Крал"). Това бяха платени родоотстъпници с промити мозъци, нещо като сегашните соросоидни грантаджии и непеошници. За убийствата без съд и присъда и издевателствата над българския народ от страна на комунягите от 9 септември 1944 до 9 ноември 1989 година е писано многократно. Че престъпното им колониално управление ни предложи на два пъти - през 1963 и 1973 година да станем 16-та съветска република, го знаем. За 12-те им затвора и 56-те концлагера е писано многократно. За избиването на 3000 души от елита на държавата и 30 000 други от местните елити в провинцията е ясно, има изследвания по въпроса. За онези над 200 000 затворници и много други загинали от комунистическите репресии ще си говорим допълнително. Да, Рузвелт продаде България на Сталин и неговите комунистически лакеи - убийци, но това не ги прави невинни, нито са "антифашисти".
Второ, господин Енчев, в България даже и по конституция има свобода на словото, ако не сте я чели. Не може да ми забранявате със закон да пиша, че комунягите са убийци, предатели, отцеругатели и майкопродавци, защото това е истината. В тази посока на мисли в десетина европейски държави със закони е забранено "отричането на Холокоста" и историци лежат в затвора, защото са извадили истината или ги глобяват, както и Вие предлагате в този мракобесен закон. А то и "Холокостът" е една гигантска лъжа, ама за това друг път. Свободата на словото включва правото ми да чета ако искам "Моята борба" на фюрера Адолф Хитлер или словесните бълвочи на сатаниста и дегенерат Карл Маркс или дори "трудовете" на педерастът и масов убиец Ленин, когато искам да видя, що за изроди са били болшевиките. Моя си работа, не сте Вие, който ще ми забраните това. И тъй като съм демократ, не като Вас, съм против да се забранява (както опитаха във Франция) отричането дори на арменският геноцид през Първата световна война. Да, нашите братя арменците, дадоха 1 500 000 жертви в това ужасно турско клане и това е безспорно доказан исторически факт. Но не става със забрани в закон. Запишете си го някъде, че свободата на словото е свещена и неприкосновена, дори за враговете ни, като турските неоосманисти. И най-тъпото в цялото Ви предложение, че в България фашизъм никога не е имало. Но комунизъм имаше в изобилие. Ето доказателствата за това:

ХАРАКТЕР НА РЕЖИМА НА УПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 1934-1944 г.

В политическият живот и част от историческата литература е дълбоко вкоренена спекулацията носеща абсурдното название “монархофашизъм”. Този термин се състои от две взаимно изключващи се понятия. Сериозните историци у нас и на Запад са единодушни, че за фашизъм може да се говори само в Италия в периода 1922-1943 г. и с големи уговорки в Германия в периода 1933-45г. При това съществуват големи разлики между италианския модел и германския национал-социалистически вариант. Вярно е, че диктаторски режими в Европа  се установяват и в други страни между двете световни войни - Испания, Унгария, Полша, Португалия, България и т.н., но при тях за фашизъм изобщо не става дума.
Причината за тази “авторитарна вълна” е лесно обяснима. Желю Желев пише във “Фашизмът”, че тоталитарните режими в дадена страна неизбежно  тласкат към тоталитаризъм и съседните демократични държави, доколкото никоя демокрация няма подходящи средства за защита от агресивни тоталитарни идеологии и противостоенето можа да се осъществи само с адекватни методи. Така в Европа след появата на феномена болшевизъм в Русия, като отговор възниква фашизмът в Италия и националсоциализмът в Германия. Мусолини е бил в началото социалист и дори в Женева е бил съквартирант с Ленин. Хитлер пък се е учил от болшевишкия опит в изграждането на партията си. След идването на власт на Дучето в Италия през 1922 г. и на Хитлер в 1933 г. останалите европейски страни се оказват притиснати между болшевишкия социалистически  тоталитаризъм от изток и германския и италианските тоталитарни шовинизми в центъра на Европа. За да противодействат на агресивните им попълзновения в Европа, малките държави се плъзгат към диктатури от различен вид.  Лавинообразно се установяват авторитарни режими в Полша, Унгария, България, Югославия, Испания и Португалия.
Но разликите в режимите са огромни. Ето по-долу част от тях.

АВТОРИТАРИЗЪМ И ТОТАЛИТАРИЗЪМ

Най-точно би могло да се каже, че всеки тоталитаризъм е и авторитаризъм, но не всеки авторитаризъм е тоталитаризъм. Авторитарното управление обикновено е силна диктаторска власт на една личност или малка група. Това може да е монарх, президент, канцлер, военна хунта. Но обикновено те нямат официална идеология (още по-малко наложена като официална в държавата). Властта им се крепи на бюрократичния апарат, полицията и армията. Ако армията играе главна роля, това си е просто военна диктатура. Но най-важното е, че отсъства главният елемент на тоталитаризма - партията основана на авторитарно-тоталитарния водачески принцип и следователно липсва еднопартийно управление с всички произтичащи от това последици. Така при  авторитарните режими може дори да няма парламент (както например в Австрия) или да има, но да е послушен (като в България след 1934 г.) но има относителна свобода, отчасти запазени граждански права, в голяма степен независима съдебна система и дори в някои случаи полулегална опозиция.
При тоталитарните режими в Германия и СССР и отчасти в Италия положението е съвсем друго. Най--характерното при тях е наличието на официална идеология, която е всеобхватна, “единствено вярна и научна”, тоталитарна партия на власт, която слива партийния и държавния апарат и обхваща цялото общество, чрез масови казионни организации, репресии, пропаганда и социална демагогия.
Идеологията обикновено обещава “светло бъдеще” (“комунизъм”, "нова римска империя" или “хилядолетен райх”) в името на което трябва да се правят жертви. Тя има обяснение за всичко, и е първа и последна инстанция. Тя прониква във всички сфери на обществения живот, че даже и семейно-брачните отношения и спорта.
Нещо повече, тя ги подчинява и унифицира.
Тоталитарната партия е построена на фюрерски или вождистки принцип. Думата на водача е закон, решенията се вземат отгоре и се спускат надолу без да се коментират, а само се изпълняват. Кадровите рокади стават по решение отгоре. Дори да бъдат запазени демократични процедури - събрания, конгреси, те имат декоративна функция и са изпразнени от съдържание.
Държавата е слята с партията и подчинена на нея. Партийните водачи оглавяват възлови постове в правителството, парламента (ако има такъв), министерствата и така до областни управители и кметове. Пряко подчинени на партията се репресивните органи - армия, полиция, съдебна система. Обезателно е наличието на концлагери. Особено важен елемент е сливането на трите власти - изпълнителна, законодателна, съдебна и подчиняването им на партията. Същото се отнася до средствата за масова информация. Икономиката е отчасти или напълно централизирана. Дори да бъде запазена частната собственост като в Германия и Италия, тя е ограничена в смисъл, че собствениците са включени или в корпоративната система (Италия) или във военно-икономическите планове (Германия). и са принудени да ги изпълняват. В СССР  пък икономиката е изцяло държавна.
Обществото е смазано, хората са обезличени, нямат никакви човешки и граждански права - свобода на словото, печата, сдружаването. Включени са в казионни младежки, профсъюзни, женски, и др. организации командвани от партията. Имат правото да ръкопляскат и изпълняват партийните решения. Също и да умират за тях.
Може да се каже, че тоталитаризмът е гигантски механизъм, в който хората са само винтчета, а авторитаризмът е само една диктатура, при която, хората си остават хора.  

ФАШИЗЪМ И КОМУНИЗЪМ

Понастоящем в изключително политизирания ни живот битува представата, че комунизмът и фашизмът се отличават само по червената и кафявата си бои. Тази тенденция е прокарана в книгата на Ж. Желев “Фашизмът”, цитирана по-горе. Всъщност нещата не са толкова прости. Ж. Желев не е историк, а философ и социолог. Затова създаденият от него теоретичен модел на тоталитаризма е статичен, веднъж завинаги завършен и непроменлив. Историята изследва явленията в тяхната динамика - зараждане, развитие и смърт. Фашизмът и комунизмът са исторически явления и са едни в 20-те, други в 30-те и съвсем различни в 40-те години на ХХ век. Не мога да се съглася с  подвеждането под един знаменател на тоталитарните системи на СССР, Германия, Италия и близката, но и различна от тях Испания. Много историци отричат фашисткия характер на испанския франкизъм и имат сериозни основания за това. Първо, защото той дойде на власт с обикновен военен преврат и също така си отиде. Второ, защото голяма роля в събитията има католическата църква. И не на последно място - успешният преход към демокрация, бе осъществен благодарение на кралят Хуан Карлос. За последното в книгата на д-р Желев няма и намек.
Не мога да се съглася и с  отъждествяването на  германския национал-социализъм с италианския фашизъм. Така например в Италия почти напълно отсъства антисемитизмът, а късното му появяване е под германски натиск. Фашизмът е и по-малко кървав от националсоциализмът. Друга особена отлика е, че Мусолини така и не успя да наложи докрай властта си, защото не можа да отстрани кралят. Така фашисткото господство не беше безразделно. Голяма част от генералитета остана вярна на монарха и в крайна сметка заговорът им свали Мусолини от власт с преврата на маршал Бадолио през 1943 г.
Диаметрално противоположни са и фашизмът и комунизмът, дори са взаимоизключващи се. Ако използваме любимите на д-р Желев марксистки термини, можем да твърдим, че фашизмът и комунизмът са тъждествени по форма (тоталитаризъм), но различни по същност явления. Долното сравнение ще покаже това:
Русия и Германия са страни със съвсем различна историческа съдба. Германия е разделена чак до 1871 г. на десетки държавици, а много немци живеят в датски, белгийски и френски територии. Дори и след обединението през 1871 г. остават две държави - Германия и Австро-Унгария. Русия - обратно е единствената страна в Европа без свои малцинства в чужди държави. Напротив, на територията й  живеят около 100 националности. Докато германската земя е била обект на непрекъснати нашествия и опустошения от страна на всички нейни съседи, Русия е била ужасът и страшилището на всичките си съседи от ХХVІІ век насетне. В Германия поражението от Първата световна война и историческите унижения избиват в ултрашовинизъм, който създава и националсоциализма. В Русия обратното - октомврийския преврат на Ленин от 1917 г. и събитията след него временно ликвидират съществуващия великоруски шовинизъм и го заменят с ултранихилизъм. 
Идеологиите на националсоциализма (Хитлеровия вариант) и комунизма (Сталинският вариант) са взаимно изключващи се. Хитлеризмът е маниакален шовинизъм основан на теорията за “расовото превъзходство” на германците над останалите народи. Нацията е единно цяло  и обединяващ фактор. Останалите народи са слуги на нацията - господар или да бъдат превърнати в тор. Сталинизмът обратно - е социално-класова шизофрения. Пролетариатът е висша класа, исторически призвана да господства над другите. Вражеските класи трябва да бъдат изтребени - например буржоазията. или “пролетаризирани” - (например селяните). Сталинизмът е антинационален, Хитлеризмът е антисоциален. Хитлер иска световна война, Сталин световна революция. Хитлеристкият тоталитаризъм е средство за обединение на националните сили с цел разправа с вражеските държави и раси. Сталинският тоталитаризъм е инструмент за господството на една каста над цялото общество. Но докато националсоциализмът по същество  не се променя чак до унищожението му, то Сталинизмът през 30-те години прави рязък завой. От национален нихилизъм, Сталинската система започва да се изражда във великоруски шовинизъм на същата тоталитарна основа. Процесът е не докрай изследван и изяснен.
В СССР частната собственост е ликвидирана, в Германия запазена.
Антисемитизмът е ключов елемент  в националсоциализма, в Сталинизма-периферен.
Репресиите на Хитлер засегнаха малко германци, но с войната  разпалена от него унищожи милиони хора от цял свят. Обратно, Сталин унищожи милиони хора в собствената си страна и по-малко в завладените  държави на Източна Европа и Азия.
На основание на горните факти, може да се  заключи, че Сталинизмът и Хитлеризмът са две коренно различни явления в световната история, както  поради предпоставките и зараждането си,  така  и  по идеологията и проявленията си. Би могло да се твърди, че  комунистическият тоталитаризъм е интровертен (насочен навътре), а националсоциализмът екстровертен, (насочен навън). Следователно база за сравнение няма  и всякакви прилики между тях са нещо външно и чиста абстракция. Комунизмът си е просто комунизъм, а хитлеровия националсоциализъм си е просто националсоциализъм.

БЕЗПАРТИЙНИЯТ АВТОРИТАРЕН РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ 1934-1944 г.

Специално за България диктатура се установява след няколко неуспешни опита. Първият опит за  диктатура  е на земеделците на Александър Стамболийски в периода 1919-1923 г. Той обаче е свален с 9-то юнският преврат възстановил демокрацията през 1923 г. След това обаче, по поръчение на Москва комунистите опитват с метеж да заграбят властта и да установят болшевишка диктатура през септември 1923 г. Пометени от армията те опитват втори път с атентата в черквата “Света Неделя” през 1925 г. но пак не успяват. От 1926 г. демокрацията е възстановена, но партийно-политическият модел се разпада прогресивно и довежда до всеобщо политическо разложение през 1934 г., когато вече е ясно, че Европа върви към война. 3атова офицерите отново извършват преврат - този  на Кимон Георгиев.  Превратът е успешен, защото българската демокрация и парламентарна система страда от редица пороци и не може да сравнява с западноевропейските. Още в Учредителното събрание през 1879 г. при споровете дали да има Горна камара на Парламента (Сенат) дядо Славейков  “разбива на пух и прах” поддръжниците на Сената. Те  му цитират категоричния императив на Кант в подкрепа на тезата си, а той отговаря с думите “ Какви са тия бабини деветини?” с което убеждава събранието да отхвърли идеята. В резултат парламента се оказва без балансьор и през десетилетията парламентарен живот в него се разиграват грозни сценки. В началото на ХХ век депутатските прения в пленарната зала завършват с ръкопашни схватки в които влизат в употреба бастуни и оловни мастилници. Министрите пък често са случайни хора подбрани по партизанлък. Например Министърът на железниците в правителството на Стамболийски получава доклад за състоянието на локомотивния парк. Когато прочита фразата “Локомотивите са в добро техническо състояние. Нямат котлен камък.” той поставя резолюция “Да се достави”. Партиите от своя страна никога не са били нещо повече от партизански котерии борещи се за “келепира”, тоест властта. Веднъж завзета, започват уволненията и уреждане на съпартизаните с топли служби на принципа на “зетьо-шуре-баджанакизма”. В навечерието на преврата на 19-май 1934 г. политическите нрави стават особено отблъскващи. Тогавашното управление на Народния блок съставен от земеделци, радикали, национал-либерали и демократи затъна в котерийни борби за “тлъсти дробчета” (министерства) и когато “Звено” и “Военният съюз”  правят преврата не срещат никаква съпротива. Народът даже въздъхва с облекчение, защото е отвратен от партизанлъка в политиката.
Военните затягат държавната администрация и разтурят корумпираните партии. Тъй като между тях има леви републиканци като Дамян Велчев, френски и югославски  поддръжници (и дори съветски шпиони като  Кимон Георгиев и Владимир Заимов например) Царят повежда задкулисна борба за тяхното отстраняване. [1] Макар и републиканци, превратаджиите не посмяват да отстранят безвластния тогава Цар Борис ІІІ. Страхувайки се от последиците, те само го използуват за конституционна фасада, като го принуждават да им подписва указите. От организираните два опита за покушение Царят излиза жив и здрав, но за известно време е марионетка на превратаджиите.
Новото правителство разтурва обществено-политическите организации (дори и “Звено се саморазпуска) и конфискува имуществата им. Намалява бюрократичния апарат, като оставя 7 области, от съществуващите 2 552 общини ги намалява до 800. Ликвидирано е общинското самоуправление, кметовете се назначават. Ограничени са правата и свободите на гражданите, спрени са вестници, забранени събранията и изобщо политическите прояви. Неуспешни остават обаче опитите  за създаване на казионни младежки и  профсъюзни организации.[2] Основна опора на режима остава армията. Тъй като не се изгражда тоталитарна система, това е авторитаризъм, а не фашизъм, както някои сега го квалифицират.
Във външната политика има завой, установяват се дипломатически отношения със СССР, има опити за сближение с Югославия и Франция. Това уврежда на националните ни интереси в Македония. В крайна сметка обаче, поради липса на ясна концепция за промените и поради вътрешните им  борби превратаджиите губят почва. Това използва и Царят и с помощта на умерените и монархическите крила във “Военния съюз” отстранява Кимон Георгиев и републиканците от властта. На 23 януари 1935 г. умерени и монархисти начело с ген. Златев съставят правителство. Следващият кабинет на Андрей Тошев (22 април) вече няма и умерени. Дамян Велчев прави неуспешен опит за нов преврат и това дава повод на Цар Борис ІІІ да се подсигури окончателно, като повери властта  на кабинета на Георги Кьосеиванов. С това са зачертани амбициите на републиканци и умерени във “Военния съюз”, а малко по-късно и той е разтурен. За пръв път от възкачването си на престола (1918 г.) Цар Борис ІІІ поема в свои ръце вътрешната политика в държавата. През 1936 г., от правителството са изгонени и хората на НСД на Цанков (единствената профашистка партия в България) Проведените безпартийни избори (с участието на самостоятелни кандидати) през 1937 г. общински и през 1938 и 1939 г. парламентарни създават послушни общини и Парламент. С уволнението на Кьосеиванов и поставянето на Богдан Филов за министър-председател, Царят поставя под свой контрол и външната политика. За щастие, защото започващата Втора световна война. можеше и да ни изтрие от картата на Европа, ако нямахме такъв забележителен държавен глава и дипломат. Колкото до нарушената конституция и погазените политически свободи, липсата им не се усеща осезателно. Напротив страната се умиротворява, стопанството е в подем, жизненият стандарт през 1939 г. е най-високият на Балканите, а левът стабилен.
Спекулациите, че това било “Монархофашизъм” са смешни. Защото режимът не е тоталитарен, а авторитарен. Армията, полицията, бюрокрацията, но преди всичко монархическата традиция, са основна опора на властта. Няма управляваща партия. Няма и други партии, макар, че например НСД и БКП водят полулегален живот. Няма фашистка, расистка или шовинистична идеология. Няма сливане на партия и държава. Няма унификация на обществения живот. Съдебната власт е независима. Запазва се частната собственост. Това, че са ограничени гражданските свободи е белег на всеки авторитаризъм. Но историците не могат да заобиколят темата за блестящата дипломация на Цар Борис ІІІ във времето на Втората световна война. Притиснат от една страна от Италия и Германия, от друга от Сталинските имперски амбиции, от трета от английската политика, Царят беше принуден да лавира, за да остане настрана от пожара на военния катаклизъм.
Непосредствена заплаха за страната представляваше съветският натиск за сключване на договор за взаимопомощ. След като натрапи  подобни договори на  Балтийските страни, Сталин ги окупира и превърна в съветски републики през 1940г.  Така наречената “Соболева акция” в България, впрегнала БКП да оказва натиск върху правителството   за сключване на такъв договор имаше същата цел - договор и впоследствие окупация и присъединяване към СССР. Това беше залегнало в съветско-германският договор  от 1939 г.  Цар Борис ІІІ успя дипломатично да отрази натиска.
Не по-малка заплаха представляваха германските искания за присъединяване към Тристранния пакт още през 1940 г. Царят  успя дипломатично да отклони и тези претенции и така България спечели още няколко  месеца спокойствие. Междувременно под негово ръководство беше разработена и първата в новата история на България стратегия за национално обединение по мирен път само с дипломатически средства.  Тя предвиждаше най-напред присъединяване на Южна Добруджа, след това Беломорието и накрая Македония. Замисълът беше отлично изпълнен. През 1940 г. с Крайовската спогодба Румъния ни върна Южна Добруджа, в която по данни от 1938 г. живееха 162 688 българи (38.80% от населението) След това се извърши размяна на населението по силата на което от Северна в Южна Добруджа се изселиха 66 000 българи, а от Южна Добруджа в Румъния се изселиха 93 000 румънци, с което добруджанския въпрос се реши по-добър за България начин.[3] През април 1941 г. си получихме и Беломорска Тракия и част от Вардарска Македония. Всичко това стана безкръвно, само с дипломатически преговори. Така Цар Борис ІІІ заслужено получи народното признание на Цар Обединител.
Друга негова несъмнена заслуга е спасяването на 50 000  от българските евреи - безпрецедентен акт в историята. Вярно е, че той не съумя да запази и Беломорските и Македонски евреи - 11 343 от тях германците депортираха в лагерите на смъртта, но вината не беше негова. Царят много умело маневрираше и не допусна до властта германофили и фанатици като проф. Александър Цанков например, чието Народно Социално Движение със своите 330 000 членове беше най-голямата организирана сила в страната. Професорът се ползуваше с пълното германско доверие и ако беше на власт, фаталното обвързване на страната с Германия щеше да бъде неизбежно.  Германците имаха пълните основания да не са доволни от Цар Борис ІІІ, като съюзник. Той изобщо не се съобразяваше със съветите им, протакаше и в крайна  сметка не им оказа помощ във войната. Много е показателно, че присъединяването към Тристранния пакт във Виена на 1 март 1941г стана в последния момент, когато вече нямаше място за маневриране. Германската армия стоеше на Дунава и имаше заповед да стигне до гръцката граница за 24 часа, ако влезе като съюзник и за 48 часа ако влезе като враг.  Цар Борис ІІІ предпочете съюзничеството, което беше единствено спасителния за България вариант. С това той спечели - първо връщането на Македония и Беломорието, второ неучастие във войната с войски на Източния фронт. Изпрати само войски в помощ на германските части в Сърбия и Гърция. Трето - запази дипломатически отношения със СССР. Освен това подобри отношенията с Турция, която беше другата потенциална опасност. От друга страна той използваше и нарочно преувеличаваше пред Хитлер турската заплаха, за да мотивира оставането на българската армия в границите на страната и неизпращането й по бойните фронтове. По същия начин той спекулираше и преувеличаваше “русофилските чувства” на народа и “силната комунистическа  въоръжена офанзива на вътрешния фронт”. Те му налагали да държи войските в България. Даже по признания на комунистически дейци като Цола Драгойчева полицията е била в дирите на ЦК на комунистите и на всички по-важни комунистически структури и при необходимост е могла да ги ликвидира в рамките на 24 часа. От друга страна и армията правеше показни акции срещу шумкарите, които не бяха никаква заплаха. Всички тези аргументи обаче се изтъкваха пред германците на масата на дипломатическите преговори, колкото пъти германците настояваха за изпращане на български войски на Източния фронт.
В крайна сметка България оцеля и излезе с уголемена територия от Втората световна война. Само преждевременната смърт (по-точно убийство) на Цар Борис ІІІ Обединител попречи на България, да излезе напълно печеливша от войната. Провалът на “Соболевата акция” през 1940 г. и умелото лавиране на Царя показа на съветските управници, че докато той е жив, задачата им за завоюване на България ще бъде невъзможна за изпълнение. Тайнствената му смърт се приписва на Хитлер, който имаше не по-малко основания да е заинтересован от отстраняването на Царя. Но печалбата всъщност беше за Сталин. Той осъществи вековната мечта на руските императори за Задунайская губерния.
[1] Между другото деветнадесетомайският преврат буквално с часове изпреварва други два преврата подготвяни съответно от ВМРО на Иван Михайлов и  от лидера на Народното Социално Движение проф. Александър Цанков.
[2]  В. Георгиев Илиев, "Буржоазните и дребнобуржоазни партии в България 1934-1939 г."  С. 1971 г. с. 72-73
[3] Н. Генчев, "Възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г." сп. ИП кн.6/1969 г. 




петък, 25 март 2016 г.

Подкрепа за Динко Вълев


"Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона."

Чл. 59 (1) от Конституцията на България 

Динко Вълев, обикновен българин
Време е да се саморазправим със соросоидните безродници от антибългарския Хелзинкски комитет. Подали са жалба в прокуратурата срещу Динко Вълев от Ямбол, човекът заместващ отсъстващата гранична полиция. Можете да прочетете за тази тяхна поредна наглост тук. А да напомня, че бяха предложили убиецът Джок Полфрийман за "човек на годината". Значи, пияният австралиец - (войник в британската армия, която уж ни е "съюзник" в НАТО) заклал с военен нож 19 годишно българско момче и наръгал друго за тях е "герой", а защитникът на Отечеството е "престъпник". Бургазлии трябва да направят митинг пред полицейското управление, в което го викат на разпит, а ние софиянци пред централата на БХК. Разбира се полицията и прокуратурата трябва да си свършат работата и да проверят жалбата, като констатират, че "няма данни за престъпление", защото просто като добър българин той е изпълнил това: "Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин."  Даже Динко заслужава орден за заслуги към Отечеството. "Прецедентът" Плевнелиев да се сеща. Просто им го намекваме, защото иначе има и второ изречение от горецитирания текст от конституцията: "Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона." Да не му дойде времето да им приложим към тях този член. И тогава да няма: "Ама не знаехме, не чухме, не видяхме, такова беше времето..."
А прокуратурата и полицията да видят тази картинка долу, това е оценка за тяхната работа досега. Случаят Динко е поредно доказателство. Много е популярна в мрежата, да се замислят защо ли.
Кого търси и кого пропуска да търси полицията
А е по-хубаво прокуратурата и полицията да внимават в тази картинка долу:
Най-верният приятел на българския мъж,
 дори преди колата и кучето
Може би Динко не е полагал военна клетва за да защитава Родината ни, защото е млад и едва ли е бил в казармата, но ние, които сме полагали такава клетва, сме много и сме с него. И той е един от нас. Знаем как се държи автомат Калашников, как се разглобява и чисти, как се употребява по предназначение. А и нас в казармата са ни учили как да умираме за България, ако се наложи и още повече са ни учили, как да убиваме враговете на България, така че да не се налага да умираме преди тях. А иначе и министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова трябва да отговори, защо на границата с Турция няма нито гранична полиция, нито ограда. Вижте видеото от патрулите на Динко край границата на 12 март тази година.
Премиерът Борисов дължи обяснение дали не се окрадоха парите отпуснати за строежа на оградата по границата и защо още не е готова. Дължи обяснение и България независима и суверенна държава ли е, щом американското посолство подслушва нашия телефон 112. Впрочем за пръв път той каза нещо умно: "Аз не мога да коментирам американските дипломати, но мога да кажа, че в случая такава глупост не им прави чест." Дано не му е и последното умно изречение, но поне нашето правителство може да връчи протестна нота на посолството на САЩ. Хайде, засега да не гони посланика, че е нов, но поне турския посланик може да обяви за "персона нон грата". Пореден митинг в София, ако трябва ще му напомни за това.
И последно за антибългарския Хелзинскски комитет. След подписката за неговото разтуряне те се бяха кротнали, но пак навириха рога. Време е да им ги отрежем от корен. Като за начало ето адресите им:
Централен офис
ул. "Върбица" № 7
София 1504
понеделник - петък, 10:00 - 18:00 ч.
Тел.: 02 943 487602 944 067002 943 4405
Мобилни : 0884 152 6410884 156 7260884 149 354
Факс: 0884 185 968
Ел. поща: bhc@bghelsinki.org

Програма за правна защита на бежанци и мигранти
ул. "Узунджовска" №1
София 1000
понеделник - петък, 09:00 - 17:00 ч.
Обедна почивка: 12:00 - 13:00 ч.
Тел./факс: 02 981 3318, 02 988 0057
Ел. поща: refunit@bghelsinki.org
На този адрес са безродниците, майкопродавците и отцеругателите -
соросоидните грантаджии от БХК продаващи Родината ни за долари

Можете да им изкажете своите почитания. Ако някой има на сърце, може да им прати жълти карамфили - два, четири, шест, осем или 20 като Слави Трифонов, по възможност изсъхнали, за да са по-евтини и да символизират благопожеланията ни към тях.

Понеже не можем да разчитаме на предателските колониални правителства в Европа, които заличават бялата раса и християнската цивилизация с приемането на ислямските нашественици е време да вземем защитата на Отечеството и Европа в свои ръце.

 Боят настана! Да живее България!



Новият вариант на "Боят настана" на Слави Трифонов и хъшове е горе. А долу е с класическият текст, музика и аранжимент.


"Боят настана" е една от най-отличаващите се български патриотични песни. Нейният ритъм кара сърцето на истинския българин да забие учестено и да се докосне до славата и духа на подвига на някогашните българи. Текстът и е взет от "Панагюрските въстаници" - творба от първата стихосбирка на Иван Вазов - "Пряпорец и гусла".


Текст на песента:

Боят настава, тупкат сърца ни -
ето ги близо наште душмани.
/Дързост дружина вярна, сговорна -
ний не сме веке рая покорна./x2

Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода -
бой за чест и свобода, за мила рода.
/О, майко моя, родино мила,
земя си красна, райска градина./x2

Нека с тоз удар врага да смажем,
нека му гордо, братя, докажем,
/че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове./x2

Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода -
бой за чест и свобода, за мила рода.
/О, майко моя, родино мила,
земя си красна, райска градина./x2


Пълен текст на произведението:

Боят настава, тупат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина вярна, сговорна.
Ний не сме веке рая покорна!

Нека с тоз удар врага да смажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове.

Гледайте в този пряпорец красен,
лева как тича волен, ужасен!
Левове всички днес се явете
люти и страшни за враговете!

Кого ли плашат турци злокобни?
Нихната ярост, удари злобни
ще се разбият нищожни, слаби,
в нашата правда, в нашите саби!

Ний за живота нямаме жалост,
но да не умрем, братя, на халос -
нека се мъчим колкото можем
повеч душмани мъртви да сложим!

Ако пък паднем в битката славно,
то в България ще незабавно
нови юнаци пак да въстанат
и вместо нази бой ще зафанат!

Нека мрем, както нявга сме мрели,
да живейм волни как сме живели!
Кураж, другари! Бог ще ни брани!
Смърт на вековни, черни тирани!