вторник, 12 януари 2016 г.

Окупационните паметници на националния позор

Художниците не се усетиха, че замениха съветските  окупатори
с американски като им изрисуваха филмовите герои
В София има няколко обидни за българската нация "паметника" на окупаторите - нашите врагове във Втората Световна Война - САЩ и СССР. Които тогава бяха съюзници и си разделиха Европа със споразуменията от срещите си в Техеран, Ялта и Потсдам. Със съгласието на президента Рузвелт, България беше подарена на Сталин. На самата Техеранска конференция (в края на 1943 г.) на “Тримата големи” - Сталин, Рузвелт и Чърчил, президентът непрекъснато подкрепя съветския диктатор срещу  британския премиер. Така окончателно е решено англо-американските армии да воюват във Франция, вместо на Балканите. Това вече развърза ръцете на Сталин армиите му да стигнат безпрепятствено до Виена. Освен това, той получава обещание от Рузвелт да признае на СССР заграбените територии в Прибалтика, Полша, Финландия и Румъния. Когато Сталин в двустранната среща на 1 декември го пита дали САЩ ще признаят на СССР заграбените през войната полски територии и Прибалтийските страни, Рузвелт казва: "В Америка има шест-седем милиона граждани от полски произход и  като практичен  човек  аз не бих искал да загубя техните гласове... Аз споделям идеите на маршал  Сталин  и се надявам, че той ще разбере защо не мога публично да участвам  в решаването на този въпрос тук в Техеран или дори през пролетта на следващата година... В Съединените щати има и много литовци, латвийци и естонци. Аз зная, че Литва, Латвия и Естония и в миналото и доскоро са били част от Съветския съюз и когато руските армии отново влязат в тези републики, аз няма заради това  да тръгна да воювам със Съветския съюз."    Двамата договарят и и търговско-икономическо сътрудничество след войната. Сталин на свой ред  подкрепя плановете на Рузвелт да ликвидира колониалните империи на Франция и Англия, да създаде Международна организация (ООН) под техен контрол, да воюва с Япония и др. На техните срещи зад гърба на Чърчил, двамата се разбират отлично. Дори Рузвелт казва, че след като се отнеме Индия от англичаните, там трябва да се въведе тоталитаризъм по съветски образец, защото парламентарната демокрация не била подходяща за тази страна. (По-късно Индия ги опроверга с образцовия си парламентаризъм.) Друг интересен момент в конференцията е, че американската делегация отказва английското гостоприемство и се настанява  в сграда на съветското посолство. Естествено тя е екипирана плътно с подслушвателни уредби, а и последният камериер е поне майор от КГБ. Избягалият в Англия служител на КГБ Олег Гордиевски пише за тази конференция: "Приютена в сграда, която е съветска собственост, обслужвана от хора на НКВД, постоянно подслушвана от своите домакини, делегацията на Съединените щати е осъдена да практикува нещо като публична дипломация по време на първата среща на високо равнище със съветски лидер."   Впрочем сигурно службите са били  разочаровани от подслушването, защото не са чули нищо антисъветско от американците. Така, на тази конференция англичаните бяха изиграни и американо-съветския блок стана факт. На 6 юни 1944 г. започна англо-американският десант в Нормандия. Сталин получи възможност да стигне с войските си до Берлин и Виена.

Паметник на съветските окупатори на бул."Черни връх"

Съветската окупация - 1944-1947 г.

На 5 септември 1944 г. СССР без всякакви основания обяви война на Царство България. Единствено Великобритания реагира бурно, чувствайки застрашени имперските си интереси. Настъпващите съветски войски могат да стигнат до Бяло море (върнато на България от германците), откъдето впоследствие съветският флот може да застраши британските морски пътища (търговски и военни) през Средиземноморието. Да не забравяме, че тогава Британия още е велика колониална империя и няма никакво намерение да се разделя с териториите си. Съветското нахлуване в България противоречи формално и на тристранните американо - британо - съветски договорености, да не се влиза в невоюващи страни. СССР не е във война с България и поддържат нормални дипломатически отношения. Но американците мълчат, защото спазват договорката Сталин - Рузвелт от Техеран, само в британския парламент има бурни дебати. Съветската окупация от 8 септември  1944г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември станаха, след като в Москва стана ясно, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включваше три елемента:
1. Изтребване на българския елит.
2. Стопанско поробване на държавата.
3. Ликвидиране на монархическия институт-крепител на конституционния ред и държавна независимост.

Обезглавяването на българската нация

Паметник на съветските окупатори и слугите им - 
комунистическите убийци - гавра с жертвите им в България
То е било планирано отдавна.  Паролата “Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла” беше дадена от Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944 г. бяха избити над 30 000 кметове,  учители, свещеници, полицаи, низши военни, дребни търговци и изобщо по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка” те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове. В “Държавен вестник” от онзи период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали, но не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт.
Вторият етап на чистката беше позорният безпрецедентен в световната история противо”Народен съд” от декември 1944 до април 1945 г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души от които 2 793 на смърт. (По-други данни над 3000 души) Там “съдеха” хора от елита, които не можеха току-така   да “изчезнат безследно”- регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV  Обикновено Народно Събрание, цели министерства,  Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими” като регентите, разпитите се водеха в Москва от съветски следователи.  Всред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов ..., царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар бе унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключи с разгрома на последната опозиция на земеделци и социалдемократи през 1947 г. Общо през 12 затвора и 56-те концлагера в периода 9-ти септември 1944 - 9 ноември 1989 г. минаха над 200 000 души. Чудовищно изобретение  от 1946 г., насетне беше изпращането на синовете на опозиционери и други “неблагонадеждни”, или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба като миньори в урановите рудници. 52 000 от тях останаха вечно млади, а от останалите към 1990 г. живи 3 000, всички до един1 бяха болни от лъчева болест или левкемия.  А уранът заминаваше за СССР и с него беше направена първата руска ядрена бомба...
Червената боя не може да отмъсти
за  пролятата българска кръв

Случайно оцелелите близки на избитите бяха “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им бяха отнети, а на децата се забраняваше да учат.
След като е изтребен  в голяма степен българският елит, от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като министър-председател на България той си остана съветски поданик и е говореше български с руски акцент. Въпреки това обаче, руските му господари не му вярваха и КГБ вербува шуреят и телохранителят му, Вълко Червенков за да го шпионира.  Когато си свърши работата да присъедини България като губерния към СССР, Димитров вече беше безполезен и господарите му го отровиха в санаториума Барвиха край Москва през 1949 г. След това поставиха на мястото му агента си Вълко Червенков. С голямо старание окупаторите и техните комунистически лакеи изкореняваха националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията бяха върнати в СССР (разбирай в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които бяха намерили убежище в България по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация” започна насилствено да се налага във Вардарска Македония върната на Югославия и в Пиринска останала в пределите на България. Българите в Пиринско бяха насилвани да се обявят за “македонци”. В земите ни свободно върлуваха сръбски емисари - “учители”, “книжари” и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”. Беше направена така наречената “правописна реформа” замислена в Москва и прокарвана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта и официално. С изхвърлянето на букви от азбуката и въвеждането на нови правописни правила, комунистите се опитаха да скъсат писмовното  единство на западните и източните български говори, за ад отделят окончателно Македония от България. Окупаторите се опитаха да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организираха публични палежи на български книги, или ги изпратиха за претопяване. Случайно оцелелите се скриха в секретните и спецфондове на библиотеките. Забранени бяха за издаване и четене, дори автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени бяха, или откарани в Москва безценни исторически ръкописи, и богослужебни книги от средните векове. На Скопие беше предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история беше фалшифицирана по съветски калъп. Градове и села бяха преименувани на комунистически и съветски дейци. Даже улиците в градовете носещи имена на български владетели бяха сменени с имена без титли. Така ул. “Цар Иван Асен ІІ” стана “Иван Асен”, улица “Цар Симеон Велики” - “Симеон” и други подобни кощунства. Държавния герб бе сменен с жалко копие на съветския, като датите “681-1944 г.” точно очертаха рождението и смъртта на независимата ни държава. Химнът беше преправян на три пъти.  Особено брутално беше посегателството над църквата, тя беше подчинена на БКП, но независимо от това хората бяха насилвани да се венчават, кръщават децата си и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека, над гроба му задължително се поставяше дървена червена пирамидка с петолъчка вместо кръст, като последна гавра  с мъртвите. С поредица от такива мерки българският народ се оказа без елит и 45 години остана безропотно стадо, което не направи, нито един антикомунистически бунт, или протест, подобни на унгарския от 1956, чехословашкия от 1968 г. или полските от 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980 г. Вината за това обаче не е наша. Просто окупаторите си свършиха добре работата...

Новите американски окупатори

Паметникът на американските пилоти -
убийци пред посолството на САЩ
Но да не забравяме кои им позволиха да направят това - американците, които подариха България и цяла Източна Европа на Сталин. А в София има и техни паметници. Единият от тях е просто кощунствен. Той е на американските "герои-летци" бомбардирали София.
"По време на бомбардировките от 1943-1944 г. са убити, безследно изчезнали и починали от раните си над 2000 души от софийското население, разрушени са над 12 500 сгради. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, театър "Одеон", Юнион клуб, Домът на културата и печата, Артилерийските казарми, католическата катедрала "Свети Йосиф" и мн. др. Те не са възстановени. Силно засегнати са Народният театър, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала "България", къщата музей "Иван Вазов", сградата на БАН, Централна баня, Александровска болница." - пише вестник "Гласове". "На 13 декември 1941 г., десет месеца след като България се присъединява към Тристранния пакт, Народното събрание в София обявява война на Великобритания и САЩ. Това е по-скоро символичен акт, а не намерение за конкретни военни действия от наша страна. България така и не предприема такива. Но това не спира британския премиер Чърчил и американския президент Рузвелт  през август 1943 г. да дадат началото на операция "Приливна вълна". Тя има за цел да неутрализира съюзниците на Третия райх, Румъния и България, и да ги принуди да капитулират. Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения." 
Българският позор. На заден фон посолството на САЩ.
Българската армия героично се бори с нашествениците: "На 14 ноември 1943 г. е първата масирана въздушна атака на столицата. 91 вражески самолета разрушават 47 сгради, загиват около 60 души, близо 200 са ранени. Следват бомбардировки почти през десет дни. Настъпва 10 януари 1944 г. Около 12 ч. по обед сирените възвестяват за предстоящо въздушно нападение. Половин час по-късно столицата ни е атакувана от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу тях противовъздушната отбрана на София изпраща 39 прихващачи. България губи само един самолет срещу 31 свалени американски бомбардировачи."  Особено унищожителна е бомбардировката на 10 януари. "Но истинският ужас за софиянци настъпва през нощта на 10 срещу 11 януари. Из спомените на генерал Стоян Стоянов - военен летец, един от защитниците на София. Той участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети, сваля 3 бомбардировача и 2 изтребителя и нанася сериозни повреди на още 4 самолета: "На 10 януари на софиянци бе съдено да преживеят ужаса на една варварска бомбардировка. В този зимен ден нашата столица беше жестоко ударена на два пъти - през деня и през нощта. Тази бомбардировка бе добре запомнена от жителите на столицата, защото тя не бе "слаба", както се казваше за всички досегашни бомбардировки. При тази бяха ударени не само крайните квартали, а бе засегнат и силно разрушен и центърът на града. До това нападение правителството не бе помислило за евакуирането на държавни учреждения и индустриални предприятия, нито на част от населението, но след този ден настана такава паника, която не се поддава на описание. Градът сам доброволно се евакуираше, без заповед, без принуда. Въпреки всичко хиляди хора и сгради са спасени от атаките на противника заради самоотвержената съпротива на българските военновъздушни сили. Защитниците на София отклоняват част от атаките и свалят голям брой вражески самолети. Между героите са Димитър Списаревски, Георги Кюмюрджиев, Мито Дисов, Стоян Стоянов, Неделчо Бончев, Любен Кондаков, Герхард Венгел и много други." За тези наши летци нямаме паметници. Има само един в парка "Мадара" на един германски герой загинал за нашата Родина, като доблестен офицер от Вермахта.

Немският пилот Герхард Венгел има скромен монумент - обикновен камък с паметна плоча с името на пилота, дал живота си за съюзническа България. Която плоча на няколко пъти беше счупвана и поругавана и отново възстановявана. 

"Паметниците" на националното унижение

А иначе за старите и новите окупатори "паметници" има много и ги охраняват:
Паметникът на филиала на ЦРУ в "Южния парк" е осмян...
На съветските окупатори наречени "освободители"...

На съветския комсомол - "60 години ВЛКСМ" в "Южния парк"
На съветските поробители - червена боя заради кръвта на дедите ни.
Наглият американски паметник до посолството  на улица "Козяк" щеше да бъде на всички загинали във войната и от двете страни. Това не се случи - вижте надписът му: "На всички американци, които служиха в България по време на Втората Световна Война. Те дадоха своето днес за нашето утре"...  Пише "служеха", по-правилно е "убиваха".

Не смееха да поставят тази обида за нацията другаде, а точно до посолството за да я охраняват. Някой ден ще я махнем, заедно със съветските подигравки с националната чест и достойнство. Ето и предупредителният знак до него... Щракнете го за увеличение. Виждате, че даже са ни забранили да снимаме в собствената си страна, в нашата столица.  Посолството наистина е дипломатическа територия, но не и отвън където е табелата.  

Ето как "служеха", американските пилоти в България. И на кого? На българския народ ли?










Общо в цялата българска територия и контролираните наши земи убити, безследно изчезнали и починали вследствие на бомбардировките са 4 208 души, тежко са ранени 4 744, или при съвсем непълна отчетност общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8 952 българи, към половината от тях – в София където, в най-лютия студ, от нападателите са разрушени 12 657, предимно жилищни, сгради.

"Как Рузвелт продаде България на Сталин?"

А знаете ли, че замалко щяхме да се сдобием и с паметник на Сюлейман паша на връх Шипка?