сряда, 17 август 2016 г.

Параклисът "Свети Дух" до село Бойково


Информацията за село Бойково в Родопите е оскъдна и твърде неясна: "В близост до селото се намират крепостта срещу нашествениците "Калето", крепостните стени южно от селото "Свети Дух", крепостта на богомилите "Свети Врач. ..... Значим археологически паметник е Линът - светилище за жертвоприношения. Подобно светилище има само на едно друго място - в село Петра, Лозенградско, Турция. Намира се на около 1350 м. надморска височина. Археологическият музей в град Пловдив има друга версия - че това е винарна от времето на бог Дионисий, превърната в светилище за жертвоприношения"Еничерска ливада" е мястото, където по времето на османската власт е издължаван кръвният данък. "Мъртвите скали" са скали разположени на около 200-300 метра от връх Крив камък. Разкриват цялостна панорама към село Бойково. Легенда разказва, че по времето на османската власт, под тези скали са се скрили българи, преследвани от поробителите."  Туристите даже не подозират какво историческо съкровище има там - древна крепост още от времето на траките, сега има само развалини и малък причудлив параклис изграден в подножието на величествена скала. Когато го посетихме преди години имаше само голи каменисти скали и каменни останки, сега гората е превзела всичко в това място до степен да няма слънце. Двете експедиции, които направихме дотам през 2015 и 2016 година ни изненадаха с неочаквани събития. Електронните компаси на умните ни телефони отказаха през 2015 година. Тази година с обикновени компаси с магнитна стрелка видяхме същото - стрелката се върти напосоки и не казва къде е север. Особено странно беше друго. В няколко поредни дни се опитвахме да поставим мястото в Гугъл карти. На единия ден го направихме и като тръгнахме следващия ден по маршрута записан в предходния ден, джипиесът ни отведе до мястото отбелязано на картата, но това не беше параклиса. Отказахме се от електрониката и отидохме там без помощни средства. Отбелязахме пак мястото в Гугъл карти, на същата скала като предния ден. Появиха се две отбелязвания на различни места на разстояние около 500-800 метра едно от друго. На третия ден стана същото. Изтрихме всички маркери и оставихме само един, но не сме сигурни и в него. Явно и джипиесът ми не работеше. А той е настроен както на американската система, така и на руската ГЛОНАСС и не ни е подвеждал, нито във Витоша, нито в Стара планина, нито в Родопите. Само на това странно и вълшебно място. Качихме и снимки там. Те поне са истински, но координатите може и да не са. Най-добре се ориентирайте по дървените табели и горски маркировки. С една дума не вярвайте на маркерите в гугъл карти, нито на телефоните си. Доверете се на старомодните методи - личната ориентация в планината, заложена в ума и уменията на всеки един добър турист. Впрочем не сме нито първите, нито единствените с подобни проблеми. Вижте какво е станало през 1964 година в околността. Село Ситово е на десетина километра от Бойково.
Скалата с надписа
В неговия район се намира и прословутият "Ситовски надпис". На шосето близо до него стават странните катастрофи за пръв път описани тук: "В този момент се намеси председателят на селсъвета, който бе влязъл, докато разговаряхме. Той ми обясни, че само преди двадесетина дни на същото място, при почти същите обстоятелства катастрофирала една кола на УАТ. Това, разбира се, силно ме заинтригува и аз ги помолих да ми разправят по-подробно за случая.
И при двете катастрофи камионите се движели на първа скорост, съвсем бавно. На това място наклонът е твърде голям и дори празна кола мъчно го изкачва. Шосето е съвсем право, широко осем метра. И в двата случая колите се движели свободно, без да задминават или срещат друго превозно средство. По това шосе впрочем минават много нарядко камиони.
Ситовският надпис

От следите по праха личеше как колата, наближавайки мястото на катастрофата, без видима причина е достигнала десния край на шосето, от страната към пропастта. Около пет-шест метра колелата й са се движели почти по ръба на шосето и след това се е преметнала в пропастта. Момченцето, което наблюдавало злополуката, вървяло срещу камиона. То усетило своевременно опасността и извикало от уплаха в желанието си да предупреди шофьора. Но, както то ми разправяше, и шофьорът и „другият чичко“ седели неподвижно в кабината, без да съзират опасността и сякаш не го видели, нито чули вика му.
Две еднакви катастрофи, толкова скоро една след друга, при неизяснени причини — това започваше да изглежда тайнствено, дори загадъчно. Реших на връщане да се отбия и да разгледам още веднъж мястото на злополуката.... 
........ Старият учител изглеждаше странно развълнуван. Говореше бързо, като не доизричаше фразите си докрай. И все току се оглеждаше, сякаш се боеше някой да не подслуша разговора ни.

— Големият хълм срещу мястото на катастрофата се нарича Щуда града. Старите ситовчани считат баира за урочасан, избягват го. Защо му викат така, никой не знае. Чувал съм туристи да разправят, че местността носела името си от кръстоносците. Със странните си зъбери наподобявала крепостните стени на средновековния Щутгарт. Но това не е истина, не може да е истина. Никакви кръстоносци не са минавали през тия места. Пък и дори някоя група случайно да е минала… Как така само от едно минаване ще се запази досега такова странно наименование. Положителен съм, че това са измислици на романтично настроени туристи. ....
Ситовският надпис

...... А ако и вие сте се заинтересували и си направите труда да посетите Родопите, лесно ще намерите чудния хълм Щуда града. Помолете някое ситовчанче да ви заведе до „Еврейското дюкянче“. То ще ви покаже и неразчетения надпис. Намира се на три километра от селото, по пътя за Пловдив.
И тогава може би и пред вас ще се открие тайнствената пещера."
Това са откъси от разказа на Димитър Пеев публикуван в списание "Космос" още през 1964 година. Явно аномалии е имало още тогава, когато господстваше механиката вместо електрониката. Скоро ще продължа описанието на експедицията.
А засега вижте видеото и някои показателни снимки.