петък, 29 юли 2016 г.

Реквием за "прецедента" Плевнелиев

Прецедентът Плевнелиев
"Появи се сякаш от нищото, като парадоксално повторение на основния принцип на българския посткомунистически елитогенезис -"Deux ex machina". Спуснаха го и го инсталираха безсрамно на върха на държавата, без никой да отговори на рядко задаваните през 2009-2011 година въпроси, кой е този човек, откъде се появи и какви са факторите за главоломната му публична кариера  след 2009 година"
Антон Тодоров (в книгата "Шайка, Бойко, Росен, Цецо и другите", София 2013, стр. 128.)
Прав е политологът, защото в официалната му биография на Плевнелиев има само няколко изречения: "Росен Плевнелев е роден на 14 май 1964 г. в Гоце Делчев. Завършил е Изчислителна техника в Технически университет - София. През 1990 година основава и управлява фирмата „Ирис Интернешънъл” АД. През 1994 година основава и управлява „Линбългария” OOД. През 1998 година Плевнелиев създава и управлява „Линднер Ирис Имобилиен” OOД. На следващата година основава и управлява "Бизнес Парк София" EOOД. През 2001 година създава и управлява „Линднер България” ООД. Две години по-късно основава и управлява "Резиденшъл Парк София" OOД. През 2005 година създава фирмата Линднер Имобилен Мениджмънт” OOД. От 2007 година Росен Плевнелиев е член на управителния съвет на „Конфедерация на работодателите и индустриалците в България”. На следващата година става член на борда на директорите на „Американска търговска камара”. През 2008 година става и член на настоятелството на фондация „За нашите деца”. През 2009 година става министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Бойко Борисов. На 4 септември 2011 година се кандидатира за президент на Република България и подава оставка като министър. Кандидат за негов вицепрезидент е Маргарита Попова. След изборите на 23 октомври 2011 година отива на балотаж с кандидата, издигнат от БСП, Ивайло Калфин. На 30 октомври 2011 г. е избран за президент на България. Владее немски и английски език. Семеен е, има 3 синове."  Доста постна и скромна справка за държавния ни глава и главнокомандуващ армията. Да си припомним как всеки американски кандидат президент е разнищван от медиите година преди изборите, като ровят в биографиите им по дати, часове и минути и не само в тяхните, но и в целите им родословия. Така и трябва всъщност. 

(Темата се оказа безкрайна, пиша вече четвърта страница за този образ ненагледен и извират все по-невероятни факти. Затова разделям на парчета. След края на всеки текст има препратка "прочетете още>>", която отваря следваща страница.)


Господин никой, родом от никъде... се оказа някой....

Време е да се каже цялата истина за това политическо недоразумение Росен Плевнелиев. Правилно се обърка онази пишеща във форума, като го нарече вместо президент - "прецедент" и това му лепна идеално, като отлично описание на персоната му. Когато го назначиха с напълно фалшифицираните избори през 2011 година мислехме, че ще е един безобиден шут, който само ще излага България. Вестник "Сега" излезе тогава с унищожителна статия: "С Плевнелиев няма да се излагаме пред чужденците. Ще ги забавляваме" с убийственото подзаглавие: "Българският президент злепоставя България зад граница повече и от премиера Борисов, защото говори чужди езици и го разбират."  Уви журналистът позна само наполовина. Прецедентът Плевнелиев се превърна в заплаха за националната сигурност на държавата ни с малоумието, слагачеството и инфантилизма си, проявяван на най-високо ниво на световната политическа сцена. Има безполезни идиоти в политиката, има и полезни идиоти, но има и опасни идиоти, за съжаление той се оказа от последните. 
Росен Плевнелиев на начално военно обучение в гимназията
Във фейсбук е голям хит една снимка, която обаче си е истинска. Това вляво на нормален човек ли ви прилича? Но не е само това, знаете ли като какъв е служил Росен в казармата? Къде и как? Кои са баща му и майка му? А нещо за комсомолската му дейност, партийното му членство, номенклатурните му постижения? Как прави първия си милион в Германия, като трудов посредник (уреден с държавна квота от другарката Емилия Масларова - тогава министър, впрочем негова роднина) излъгвайки стотици нещастни българо-мохамедани на които плаща по 500 марки, а прибира за всеки от тях по чисти 2000? А после препира парите през един вестник в Благоевград, който накрая нарочно фалира за да заличи следите от прането? А и как изобщо стана строителен предприемач в Германия, като е електронен инженер, който нито разбира от строителство, нито е архитект, нито инженер, съдружникъм му е гъдулар? Големите му пари от Германия с които се хвалеше, той лично ли ги заработи с предприемчивост или му ги дадоха да ги управлява и узаконява камарадите от ГЕСП и бившата ЩАЗИ, които въпреки обединението с ГФР и разтурването на структурите им, успяха да откраднат над 200 милиарда долара във фиктивни фирми и офшорни сметки, точно, както и нашите комуняги? А офшорните му далавери? А нещо за първата му жена? А за втората? А за сегашната му любовница? За кадровата му политика наместваща на изключително отговорни постове само бивши комунистически номенклатури и ченгета от ДС? А истеричната му защита на всякакви монополи, чуждестранни колониални грабители, банкстъри и прочие измет?
Ако не знаете отговорите на дори половината въпроси и сте гласували за този идиот, ви съветвам да четете надолу внимателно. Не за друго, (Плевнелиев направи безчислени поражения в петгодишния си мандат, които трудно ще поправим), а за да размислите, за кого ще гласувате за президент тази година на 6 ноември. Не правете същата грешка. Само глупакът настъпва два пъти една и съща мотика. Внимавайте с бюлетините и мислете много. В следващите дни ще извадя истината за "прецедента" Плевнелиев тук в тази страница. Ще бъдете отвратени и омерзени, но това е положението. Политологът Антон Тодоров пръв повдигна крайчето на завесата покриваща произхода и миналото на Росен Плевнелиев. Е, както винаги се оказа номенклатурно чедо на татко - Асен Плевнелиев - учител и после среден номенклатурчик, работил дълги години в Окръжния Комитет на БКП в Благоевград и майка - Славка Плевнелиева - също учителка, но председател на СБУ в училището, където е работила. С една дума долнопробни комунистически номенклатурчици, особено таткото, който като работещ в разни партийни отдели и сектори - "образование", "прогапаганда и агитация", "изкуство и култура", като щатен функционер, "претворява партийните повели в дела",  както се казваше навремето. Бил е и в комисията по партийно организационната работа на първичните партийни организации (ППО) и идейно-политическата работа в училищата към Окръжния Съвет за наука и образование. Кариерата на таткото е осигурена от неговия приятел и земляк от Гоце Делчев - Борис Аврамов - секретар по идеологическите въпроси в ОК на БКП, впоследствие стигнал до секретар на ЦК на БКП в София. При такъв "благонадежден произход" на родителите си за  Росен са отворени всички врати. Като добър математик и програмист печелещ олимпиади, още като ученик в 11 клас е изпратен в СССР с други четирима ученика за един месец и има диплом от Новосибирската Академия на Науките. Ако това ви напомня биографията на другарката Меркел - лесбийка и агент "Ерика" на ЩАЗИ, която също е дълбоко свързана със Съветския съюз сте прави, няма нищо случайно в кариерите и на двамата управници.

Документите, че е разузнавач
После Росенчо постъпва в казармата и разбира се не в обикновено поделение, като простосмъртните младежи, а в Школата за Запасни Офицери, където отиваха децата на номенклатурчиците. Най-интересното обаче е, че отбива втората година от службата си като забележете - разузнавач в поделение 36 300 - Автоматизирания Изчислителен Център на Генералния Щаб (АИЦ на ГЩ на БНА). Всъщност те са няколко, но вероятно става дума за този на 4-ти километър. Внедряването на тези модерни за времето си компютърни системи е ставало под контрола на товарищите от съветското ГРУ и ако някой си мисли, че старшина - школникът Росен Плевнелиев не е работил с другарите от ВКР (Трето управление на ДС) или поне на РУМНО, (Разузнавателно Управление на Министерството на Народната Отбрана) под надзора на съветските другари, много се лъже. Някой ден ще четем досието му от службите, може би и дори от съветските, както стана и с президента Първанов. Впрочем Антон Тодоров го доказа: "В книгата си „Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите“ аз публикувах от архива на Разузнавателното управление на Генералния щаб, или известното като РУМНО, документи, от които се вижда, че петте школника в в този изчислителен център, сред които е и Росен Плевнелиев, са били част от секретния щат на РУМНО като програмисти и оператори на електронно-изчислителни машини. Не само това – открих телеграма с последна степен на секретност от тогавашния шеф на Военното ни разузнаване Васил Зикулов до началника на съветското главно разузнавателно управление армейски генерал Пьотр Ивашутин. В тази телеграма Зикулов командирова шефа на изчислителния център, в който като школник втора година в казармата е бил програмист Плевнелиев, в централата на Главното разузнавателно управление на Съветската армия, за да получи съответния софтуер и обучение как да работи с него. На подобни места в армията не попадат случайни, непроверени хора. След всички тези неща Плевнелиев отдавна вече трябваше да не е президент. Казусът „Гоце“ е като детска игра пред него. Гоце е бил един обикновен секретен сътрудник, дори не е изпълнявал оперативни функции. Докато Плевнелиев е бил в най-засекретената структура на Генералния щаб – в изчислителния му център, който бил част от структурата на РУ на Генщаба. Изключителен скандал, който той подминава като абсолютен гьонсурат." Явно още в казармата Росен става член на БКП. По принцип старшини-школниците, като млади надежди на партията ставаха такива във втората година на службата, но Плевнелиев като служи в "светая светих" на армията няма как да е бил изпуснат още на първата си година, а и при такива номенклатурни родители... 
Педерастът - дегенерат Ленин - Бланк

След казармата отива да учи във ВМЕИ "В.И.Ленин". В официалната му биография срамежливо институтът е преименуван и повишен в "университет": "Завършил е Изчислителна техника в Технически университет - София." Ами да, откачения педераст и масов убиец Ленин, някак не стои евроатлантически и демократично с биографията и името си. За него тук. И в института нашият бъдещ "прецедент" политологът Антон Тодоров го хваща документално, че е бил комунистически активист: "Този човек не само е бил член на БКП, не само е бил активист на БКП, той е бил номенклатура на районния комитет на БКП в район „Христо Ботев“, както и на Градския комитет на БКП-София. Като такъв е присъствал на отчетно-изборната конференция на вузовската партийна организация на ВМИ „Вл. Ил. Ленин“ на 23 ноември 1987 г. Там той е избран първо за делегат на районната партийна конференция на БКП, а след това и във вузовския комитет на ВМИ „Ленин“. За по-младите ще кажа, че вузовският комитет беше нещо като цербер, като главатар на онази партийна шайка. Този комитет избираше бюрото и кадровата комисия във ВК на БКП към различните висши учебни заведения, които вземаха решение за всяко нещо – от най-маловажното до най-важното. Като започнете от назначения, разрешения за допуск до хабилитации, разрешения за специализации в чужбина, допускане до асистентски, доцентски и професорски длъжности, както и елиминиране заради „лош класов произход“ на хора, които са кандидатствали за асистенти и специализации. Тези документи съм ги публикувал.
Хубаво е да се видят, за да се види, че бюрото, в чийто избор е участвал и самият Плевнелиев, е разрушавало, счупвало е човешки съдби само две години преди падането на режима. И днес Плевнелиев да се явява като един морален стожер и главен декомунизатор на републиката, за мен е повече от престъпление."
"Никой не смееше да вземе втория плакат"!??????
Казионният митинг свикан от ОФ на 17-ти ноември 1989 г.,
 на който е бил партийният активист Росен Плевнелиев 
Впоследствие за да замаже и размие тези нелицеприятни факти Плевнелиев си приписа героична дисидентска биография, с което сътвори невероятен гаф. Оказа, се че лъже колкото нагло, толкова и глупаво: "Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна – бях на площада и бях на митинга.” Това е заявил държавният глава Росен Плевнелиев в отговор на журналистически въпрос къде и как го е заварил 10 ноември 1989 година. „С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-и курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше „Съд за виновниците”, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища”. С тези два плаката отидохме на прословутия митинг. Това, което много ме впечатли, е, че когато отидохме там се опитахме да дадем единия плакат на други хора, но никой не го пое. Никой не смееше да вземе втория плакат. Това е моят 10 ноември”, разказа Плевнелиев, цитиран от БГНЕС." Медиите го изядоха с парцалите прецедента за тази му глупава наглост. Най-точно се оказа мнението на Иван Бакалов от "Е-вестник": "В коментари в интернет вчера се появиха и други предположения. Президентът е видял снимката публикувана в “24 часа” и текста на плакатите, и си е съчинил историята. Но не е познал датата. Снимката е от 17 ноември, не от 10 ноември. Дори да не е съчинена история по снимка, това показва, че Плевнелиев не помни точно как е посрещнал новината на 10 ноември. Нещо, което помнят добре мнозинството българи, които са се вълнували от режима и политиката. Не е срамно да си бил член на БКП. Срамно е да се пишеш опозиционно настроен, а да са те изкарали на митинга като активист на БКП. Срамно е и да съчиняваш истории по снимка, с които да се изкарваш политически активен, а в действителност да не помниш деня 10 ноември." Във фейсбук му пуснаха убийствени карикатури по този повод:

Росен Плевнелиев разбива  Берлинската стена...

„Дворците на БКП да станат болници и училища”
Сам юнак на митинга...

Гаф след гаф на мистър Гаф...

Нормалните хора след такъв резил си подават оставките, но не и той... На фона на този скандал, първото му новогодишно обръщение като държавен глава, в което прессекретарката му и по съвместителство и любовница - Мария Иванова го насади на пачи яйца с американските Скалисти планини представени като българска природна красота, изглежда като безобидна шегичка...



Мария Иванова здраво държи президента
Това беше скандалът на по-миналата година"Тезата, че шефката на пресцентъра на президентството Мария Иванова е в интимни отношения с Плевнелиев бе защитена от Соня Колтуклиева. Тя, разбира се каза, че не е писала материала, но като разсъждава логично, ако един мъж скрие два поредни големи гафа на своя подчинена, то значи има някакви отношения с нея. 
Една чиста перверзница
Колтуклиева припомни гафа със Скалистите планини и издаде, че лично Мария и нейни хора отишли в БНТ да правят монтажа, като изгонили специалистите. Втория гаф пак на Мария беше в речта за 3 март, където президентът пак се издъни и обърка времето, в което сме били под турско робство. И вместо да я накаже и да я изхвърли, Плевнелиев продължава да я държи до себе си. А това какво означава, запита дълбокомислено тя." Всъщност на третомартенската реч на президента му бяха писали в текста, че турското робство е било 50, а не 500 години и той го прочете безкритично. Нещо, което малките деца могат да разберат, че е грешно, да не говорим за обща култура. Преди това пък Плевнелиев посрещайки президента на Чехия го нарече първо президент на Полша, а после се "поправи" на Чехословакия: "Уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа от Полша..., ъ-ъ Чехословакия", заяви Плевнелиев, посрещайки Вацлав Клаус в президенството, но веднага се усети и се извини с думите: “Дами и господа от Чехия... Извинявайте, извинявайте, още веднъж извинявайте".  

"Българските планини" в ... Колорадо
Понеже животът е кратък, а мястото дори в интернет - ограничено само няколко от безбройните гафове на Плевнелиев, коментирани от Александър Симов: 

"1. Ирландска пастирка на "Дондуков" 2
Малко след като беше избран за президент, но още преди да встъпи в длъжност, Росен Плевнелиев направи първото си от многото знамените изказвания. В някакво магазинно предаване, вероятно очарован от топлите погледи и големите бюстове на водещите, държавният глава направи неочаквана телевизионна изповед. Той призна, че е почнал своя път като бизнесмен с правенето на хороскопи и интимно сподели, че първият хороскоп го е направил на себе си. И какво се оказало - в предишния си живот той бил ирландска пастирка.
Нивото на обществена лудост в България винаги е било необичайно високо, но да чуеш такава изповед от човек, който ще бъде главнокомандващ на армията си е доста стряскащо. Лафът за ирландската пастирка придоби дори надполитическа стойност и почна да се използва дори и от хора, които минават за съюзници на Плевнелиев. В кръга на шегата тогава дори се развъртя приказката, че май ще се наложи Конституционният съд да се самосезира, за да уточни детайлно истинското гражданство на Плевнелиев, че да не се окаже как ирландката е взела връх и управлява в полза на други държава.

2. Шифърът на яйцето за папата
По време на визита при папа Бенедикт Шестнадесети по случай 24 май Росен Плевнелиев връчи като дар на Светия отец 200 килограмово великденско яйце със специална позлата. По това време правителството на ГЕРБ бе замразило всички доходи, дума не даваше да се издума за увеличение на заплати, и пенсии, а президентът тръгна да връчва толкова луксозен подарък, че смути дори и папата, както и неговият протокол. Тази случка също стана много шумна, защото доведе до ясното осъзнаване, че на "Дондуков" 2 се намира човек, който не може да прави реални политически преценки, а грандоманията му се проявява в най-неподходящите случаи. Скандалът с подобно отношение и към хората в България, а и към политиката въобще стана толкова голям, че тогавашния министър на културата Вежди Рашидов (който сега отново бе закотвен на същия пост) предложи да се създаде съвет за духовно развитие към президента, който да преценява какви подаръци трябва да се подарявят. Нелепостта на подаръка стана обект на много подигравки. Нещо повече - после се изясни, че в официалното пресъобщение от президентството изобщо не се говори за този дар, той стана известен на българската публика, благодарение на един кадър на "Ройтерс", което допълнително подсили идеята, че тук сме се натъкнали на мистериозен трилър с конспирация и с участието на една ирландска пастирка.

3. Битката за Южния полюс
Тъкмо си мислехме, че Плевнелиев тайно се е записал на уроци по география, когато се оказа, че това е само една красива и романтична надежда. Малко след гафа със Скалистите планини президентът поздрави проф. Христо Пимпирев като първия българин, стъпил на Южния полюс. Което, разбира се няма нищо общо с истината. Пимпирев е третия българин стъпил там. После се оказа, че президенството си приписва и заслуги, защото от разказът на Пимпирев стана ясно, че държавата не е дали нито една стотинка за неговата експедиция, а че той самичък си е намерил спонсори.

4. Турист, но само в западна посока
Политически импровизации Плевнелиев си позволи и в любимата си държава - САЩ, която реши да посещава май поне веднъж годишно. Точно там пред български емигранти президентът обяви буквално следното: "Моите пътувания ще бъдат вече предимно на Запад за разлика от някои мои предшественици". Думите му възмутиха дори и хора, които не могат да бъдат описани като фенове на Русия, защото е ясно, че президентът има правомощия в крехката сфера на българската външна политика. Ако толкова деликатна материя бъде дадена в ръцете на касапин е ясно, че България може да забрави защитата на каквито й да е национални интереси. Плевнелиев май не можа да схване това, защото беше твърде зает да се подмазва на западните си колеги и да се прави евроатлантик, което си е една добра метаморфоза за един бивш комсомолски активист, нали?

5. Мистериозните освободители
Предният гаф е политически свързан и с този, който ще опишем сега. В словото си за 3 март 2012 година Плевнелиев отдаде почит на българските възрожденци, революционери и опълченци, но не спомена приноса на руските, румънските, украинските и финландските воини в Руско-турската освободителна война. Той не спомена дори името Русия. Това може да бъде окачествено единствено като политическа провокация. Защото никой не искаше от него да дава оценки на освободителните действия или на историята след това, а просто да отбележи историческия факт. Президентът не го направи. За чест на народа обаче - хората масова реагираха. Защото битката срещу паметта може да има много измерения, може да се води от батальони от скучни интелектуалци, които дебнат в храстите, за да наплашат хората с думи като дискурс, но когато се води атака срещу най-очевидното, тогава значи ножът е ударил о кокал. Президентът и тук се стресна, защото след това във всичките си речи за 3 март споменаваше Русия, дори и с риск американската посланичка да не го покани на коктейл и да му разбие сърцето.

6. Пътник в чужд самолет
Опитът на Росен Плевнелиев да се прави на главнокомандващ на армията също бе белязан от дипломатически провали. На първото му посещение при нашия контингент в Афганистан Плевнелиев се качи на американски самолет. За първи път български президент отиде на държавно посещение в друга страна със самолет, на който го няма герба на страната ни. Администрацията на президента без проблем бе приела услугите на американското правителство да осигури транспорт до Афганистан. Да сте чували обаче някога американският президент да е летял на самолет на чужда държава при своя мисия? Да сте чували това се прави от някой друг европейски лидер? Приемайки полета с американския самолет Плевнелиев май много ясно показа кой точно се разпорежда в България.

7. Гоненето на български журналисти
В средата на тази година Плевнелиев се забърка и в друг високоволтов скандал. Той взе участие в традиционната за мюсюлманите вечеря-ифтар, която се прави в края на Байряма в хотел в Пловдив. На срещата обаче не бяха допуснати никакви български журналисти. За разлика от това турските колеги имаха свободен достъп до събитието на което присъстваше и вицепремиерът на Турция Бекир Боздаг заедно с голяма делегация от южната ни съседка. По-късно от турските медии стана ясно, че Росен Плевнелиев е благодарил на турския вицепремиер Бекир Боздаг за това, че Турция е осигурила втора родина на българските турци, прокудени от режима на Живков и установили се в Турция след "голямата екскурзия" от 1989 г. и дори се е ангажирал с това да съдейства за връщането на част от вакъфските имоти. Слава богу, че тези помпозни думи останаха само празни приказки."
Впрочем, това не са безобидни глупости за развеселяване на публиката. Когато ги върши държавен глава, думата е "престъпление". Даже великият политик Фуше навремето е казал: "Това е по-лошо от престъпление, това е - една политическа грешка". Но Плевнелиев даже не е чувал за Жозеф Фуше, общата му култура е удивително бедна. На моменти даже и емблематичния с простотията си Борисов стои по-добре от него. И с безкрайните си идиотизми "прецедентът" проваля всеки опит за нормална външна политика, да не говорим, че той няма и намерение да води такава. Но за това по-нататък. Засега свършваме раздела за гафовете му с едно видео от излагацията му при английската кралица, за което даже и казионното предаване "Господари на ефира" го осмя жестоко. Мистър Бийн има много да се учи от Плевнелиев.

Но откъде все пак се взе този човек? Как стана толкова богат? Защо изобщо влезе в политиката, парите не му ли стигаха? 

Прословутият "първи милион"...

Да се върнем пак към ранните му години. Горе го оставихме като комунистически партиен функционер във ВМЕИ "В.И. Ленин". Оттам уж започва работа в ИМТ. "В навечерието на промените току-що завършилият ВМЕИ “Ленин” кадър по електроника Росен Плевнелиев направо скача от студентската скамейка в Института по микропроцесорна техника, незнайно с чии протекции. Явно обаче не му е писано да направи институтска кариера. Идва 10 ноември и той, отново незнайно по какви причини, скоро изхвърча от института. Според злите езици е съкратен или уволнен, според други напуска сам, защото не вижда обозрими перспективи за амбициите си при новата обстановка. Според трети попада сред Лукановите избраници и амбициите му са подплатени с подходяща оферта и символа “червено куфарче”." Да, Института по Микропроцесорна Техника - перлата в короната на електронния отрасъл - гордостта на социалистическа България. Индустрия развивана с кражбите на технологии от "гнилия запад" и разучавани и внедрявани у нас. Всичко това под ръководството на НТР - Научно Техническото Разузнаване на ДС, по известно като 4-то управление. "За да се осигури изпълнението на новите задачи, Политбюро нарежда преструктурирането на НТР в управление "Научно-техническо разузнаване" (УНТР). То е значително подсилено кадрово, като на практика съставът е увеличен двойно. За 1980 г. и 1981 г. Политбюро одобрява отпускането на допълнителни 95 щатни бройки офицерски състав, 65 щатни бройки за работа зад граница и 27 щатни бройки за технически и обслужващ персонал. За началник на УНТР е назначен ген. Георги Манчев, който става и зам.-началник на ПГУ." пише в обширна статия "Капитал" (В тази хубава система е работил и бащата на Радан Кънев - служителят на 4-то управление Милен Кънев, легендиран в ЦИНТИ навремето: "Ето за тези които не знаят малко информация за ЦИНТИ"По предложение на ръководството на МВР и ДКНТП Бюрото на Министерския съвет през 1973 одобрява "Основни положения за изграждането на Подсистема за научна, техническа и икономическа информация с ограничено разпространение". Целта е да се повиши ефективността от дейността на НТР по планирането, придобиването, обработването и внедряването на тази информация. Основният координиращ орган на подсистемата е Центърът за приложна информация (ЦПИ), който е включен организационно в Централния институт за научна и техническа информация (ЦИНТИ) към ДКНТП, ръководен и обезпечаван кадрово от НТР.") Няма случайни хора в електрониката тогава, а сега в политиката. Ето един аргумент - през 1986 г. Института по приборостроене се трансформира в Институт по микропроцесорна техника. За негов директор е назначен професор Кирил Боянов. В този институт уж попада и Плевнелиев. Според някои с връзки, като син на номенклатурчик за когото са ходатайствали приятели на вече покойния му баща. Обаче професор Боянов се оказа ченге разбира се. "При оповестяването на принадлежността на български граждани към ДС след 2000 г. става известно, че през 1959–1960 г. е агент на Държавна сигурност с псевдоним Лалчев.[1][2]" Работил е в ІІІ (ВКР) и ІV (НТР) управления - или разшифровано - Военното Контра Разузнаване и Научно Техническото Разузнаване. Тоест препоръките на младия научен сътрудник Плевнелиев май са дошли от другаде, защото в такива структури не се попада току-така. Но разузнавачът от РУМНО Плевнелиев с номенклатурния си произход и кариера разбира се е напълно подходящ за там. Много интересен е въпросът и защо напуска Института? За да направи фирма за хороскопи в Благоевград заедно със съдружника си и приятел Иван Тодоров? Която после да издава и местно вестниче? Или наистина е прав авторът на тези редове: "Според трети попада сред Лукановите избраници и амбициите му са подплатени с подходяща оферта и символа “червено куфарче”." Вероятно последното е по-вярно, още повече, че Плевнелиев май изобщо не е работил в ИМТ. Изследователи на биографията му поставиха два въпроса, първият  - как едновременно е бил студент пети курс през 1989 г., както той самият твърди, че даже бил ходил на митинг, горе обяснихме на кой, пък едновременно е научен сътрудник в ИМТ? Вторият въпрос е още по-лош: „В периода от 1989 г. до 1990 г. работи като научен съ­трудник към Института по микропроцесорна техника“ – е записано в официалната биография на президента на сайта на институцията в Интернет. Също спорен факт. Ето какво разказва в медиите приятелят му Илиян Попов, шеф на „Со­фия Ауто“. „По онова време четяхме за реформите в бившия СССР, инициирани от Горбачов, основно от руски издания в ори­гинал, които не се намираха лесно. За един от първите ми­тинги, посветен на промените в България в края на 1989 г., решихме да подготвим плакати в подкрепа на демокрациятаи да се включим неорганизирано. Имахме останали тапети от ремонта на стаите в общежитията в Студентски град и ги ползвахме за надписи. Плакатите бяха доста големи и всеки от тях трябваше да се носи от двама. За да ползваме и трите подготвени лозунга, беше необходимо да се осигурят още четирима съмишленици. Решихме, че ще намерим лесно помощници сред митингуващите в центъра на София. Оказа се обаче, че сме се излъгали. Никой не пожела да се присъедини и ние последователно ги сменяхме. Явно беше, че или всичко на този митинг е било „много добре организирано“, или хората нямаха смелост и не вярваха, че промените ще бъдат реални.“ Такъв е споменът на приятеля – за София, за студенството и обществените промени. Ретроспекцията на президента е друга – за Института по микропроцесорна техника в София. Един от двамата със сигурност лъже – или Плевнелиев, или Попов. Не може едновременно да си научен сътрудник и с това – още завършващ студент. Проверката показа, че в съ­ответния институт името на Плевнелиев не фигурира – нито евентуалните му колеги могат да си спомнят за него, нито пък фамилията му среща по документацията." - пише Григор Лилов. Още едно разминаване, както виждате Илиян Попов пише за три плаката, а Плевнелиев по-горе казваше за два. Кой е този Илиян Попов ще четете по-надолу, интересна фигура се оказа. И така да видим как прави Плевнелиев прословутия си "първи милион":  "В зората на демокрацията Росен Плевнелиев е създал фир­ма „Ирис“ заедно с приятеля си – музикант Иван Тодоров. И двамата смятали, че хората трябва да се гледат в очите, като се прави бизнес и така избрали името. Ала не са били само те – точно по онова време едновременно в страната са регистрирани общо 26 фирми „Ирис“ – от Благоевград през Дупница до София, от Русе до Димитровград. Още две съществуват като смесени българо-съветски дружества и преди 10 ноември, от времената на социализма – едно у нас, в Димитровград, друго – в западната чужбина на прикритие. Почти зад всички тях освен българските съдружници са застанали и предприятия на военната индустрия от руски режимни градове като например Светловодск. Накратко - възможно е, допустимо е онзи комунистически „Ирис“ се е разроил и си е народил дечица. Поне така изглежда. В Търговския регистър в данните за фирмите на Росен Плевнелиев се намериха документите на русенския събрат „Ирис“. Тази фирма е част от печално прочулата се „Мултигруп“. Тя нашумя с редица далавери, с неплатени огромни данъци и акциз към държавата, прочу се с нарушения на югоембаргото. И един стряскащ детайл от нейната история - в първите години на прехода, през 1993 - 1994 г. в тяхната вила откриха „калкулаторите на бизнеса“ по онова време - пластичен взрив, детонатори, лазерни мерници и прибори за нощно виждане, оптически снайперски карабини и пр. полезни „артикули“. Никой не даде отговор на разкритията ми като журналист в книгата: какво търсеха документите на тази фирма във фирменото досие на семейство Плевнелиеви? В официалния държавен Търговски регистър?! Масивът данни от Русе, ка­чен на диск, няма как да прехвръкне в диска на компютъра с масива от София. Освен ако родословието и собствеността – истинската, не е една и съща. Друга фирма на Росен Плевнелиев и приятеля му Иван То­доров – „Ирис инженеринг“ ООД (впоследствие ЕООД) също се оказа сред орисаните. Със смъртта на третия й съдружник - Кирил Димитров Апостолов. Смъртният му акт № 622 е издаден в Дупница на 18 декември 2005 година – ден след гибелта му. Като причина е записано „Травматичен шок. Множествена травми с разкъсвания и контузия на вътрешни органи“. Да, хубави въпроси останали без отговор. Но да проследим "бизнесначинанията на този нашенски Рокфелер", спечелил милиони от въздуха. Според легендата Плевнелиев и съдружника му Тодоров с фирмата си отишли да работят в Германия в областта на строителството и 6 месеца спели по "паркинзите" докато се оправят финансово. Защото Тодоров си "продал колата за 15000 марки" с който начален капитал завели първите 25 работника там и им било много трудно докато се устроят, защото парите свършили още първия ден. Да, ама не, това е лъжа. Тук вече има две версии. Първата - видният комуняга от Благоевградско Иван Масларов, (чиято дъщеря е Емилия Масларова - социален министър в правителството на Луканов по това време), е бил приятел с покойния баща на Плевнелиев - Асен по номенклатурна линия. И както пише един автор: "Някъде по това време идват правителствата на Луканов и неговата социална министърка Емилия Масларова се сеща за сина на бащиния си боен другар Асен Плевнелиев. Германия сключва временна спогодба с България за внос на строителни работници за изграждането на обекти в новата обединена държава, а Масларова получава правото да разпределя еднолично огромен брой гастарбайтери. Поръждясалите връзки на Росен Плевнелиев са задействани и фирмата му “Ирис интернешънъл” получава най-голямата квота - около 200 строителни шерпи. Приказките от “1001 нощ”, според които ортакът му Тодоров продал колата си за първоначалния капитал от 15 000 марки, за да “закупят” 25 работници и да наемат стар раздрънкан автобус до Германия, след което, докато “проходят”, спали половин година на паркинг в колата си (незнайно чия) е съчинение за наивници. Впрочем според лична информация на автора, към момента на заминаването чисто новото огромно “Пежо” на Тодоров бе “откраднато” със или без кавички от двора на кооперацията, в която гъдуларят закупи на безценица обявен на търг апартамент на пишман-бизнесмен и преживя загубата кой знае защо не особено тежко." А Плевнелиев, както винаги лъже: – Аз тръгнах. Така започна цялата моя професионална история, това стана точно – 1991 г. Пристигнах в Германия с една „Лада“. Взех един кредит, който буквално го похарчих първата нощ. Никога не бях виждал толкова пари накуп – 12 хиляди марки тогава. Работех в Германия с 24 работника. Трябваше да платя квартирите на работниците, трябваше да им купя инструментите, трябваше да платя т.нар. гаранция за квартирите. И толкова много пари накуп, невидени през живота си, в моята лада се изпариха за една нощ. Така че оттам нататък упражнението беше да дадем всичко от себе си, да работим, да изкараме някой лев. Заради нередовното плащане строителите искали да ги бият, но осъзнали, че това нямало да им помогне, а и виждали, че и шефовете не са на по-добър хал. „Аз първо плащах заплатите на работниците, разбира се. Каквото остане – за мен, спях по паркинзите, цяла зима изкарах в Хамбург по едни паркинзи. В цялото това спане в паркинзите цяла година аз не се предадох. Бях решил, че ще успея в Германия, и успях като българин в Германия. Седем години след като спах по тия паркинзи, аз строих сградата на канцлера Меркел, участвахме в строителството на Райхстага в Берлин…“ Тодоров говори, че си бил продал колата, (което се оказва лъжа) взел 15 000 марки и завели там с автобус 25 работника, а според Плевнелиев - той сам бил взел кредит 12 000 марки и закарали там 24 души, а той пътувал с лада. Но да не бъдем дребнави, може да не си спомнят точно фактите. По интересното разкрива бившият главен редактор на вестника издаван от фирмата на съдружниците Тодоров - Плевнелиев - "Югозападни вести" - Тодор Карастоянов. От думите му излиза, че и Плевнелиев и Тодоров са долни лъжци: "- Няма случайни съвпадения. Няма и германска авантюра, нито шестмесечно хипарско скитане и спане по пейки и паркинги. В Германия, ако задремеш за пет минути, или те будят, или те прибират. Плевнелиев и Тодоров са първите „щастливци“, които през 1991 година получават официална квота от министъра на труда и социалните грижи Емилия Масларова за износ на работна ръка в обединената вече Германия. Тогава такова разрешително не се даваше на случайни и непроверени хора. Официалната квота е за 200 души строителни работници, набрани от Чеча, Неврокопско, където е родният край на президента. Повечето жители там са българомохамедани. Покрай тях посредническата фирма „Ирис Интернешънъл“, със собственици Плевнелиев и Тодоров, тайно изнася още 400 души. Те работят на черно. ... - Работата е там, че тези хорица - общо 600 на брой, се подписваха за по 2500 месечно, а взимаха на ръка 500 марки. Такава е била спогодбата им с Плевнелиев и Тодоров! ... Освен това за фирмата посредник от немска страна - „Линднер“, която осигурява строителните обекти в западната част на Германия, където стандартът е много висок, заплатата от 2500 марки е твърде изгодна. Особено в конкуренция с турската работна ръка, която средно струва 3500. Аритметиката показва, че чистата месечна печалба за Плевнелиев и Тодоров, за Масларова и за „Линднер“ е 1 200 000 германски марки (б.р. - за 20 месеца това прави общо 24 млн.марки) За всеки - по трийсетина процента, което прави по 300 хил.марки на месец (б.р. – за 20 месеца 6 милиона на човек).Да отбележим, че докато са уж в Германия двамата съдружници издават и вестника си и са в Благоевград постоянно, ето как привличат Карастоянов за главен редактор: 
"- Доста по-късно разбрах второстепенната си роля в машината за пране на пари, създадена от милиционерите на ДС. Иначе всичко започна така. През септември 1991 г. ме намери лицето Христо Парасков, съгражданин и състудент на Плевнелиев, зет на подполковника от ДС Горица Митова. Изсипа една кошница комплименти колко съм бил добър в професията и каза, че на ТЯХ (!) им трябвал точно такъв човек, „с десни убеждения“, за да направят прагматичен капиталистически вестник. Спазарихме заплатата, отговаряше на сегашни 400 лева. После направихме срещата…"  Пак изплува поредното ченге, на всичко отгоре то става и директор на вестника на Плевнелиев - Тодоров. И пере пари по старомодния начин: "Един текст във вестника можеше да струва 30 лева, можеше да струва и 200 лева. Виждал съм брой, където аз хонорувам качествен текст за скромните 50 лева, директорът Парасков ги поправя на 200, а после при среща с автора разбирам, че е получил… 50 лева." - казва бившият главен редактор. Явно се препират парите от Германия, където са уж двамата партньори. Впрочем да отбележим, че разрешението на фирмата на Плевнелиев - Тодоров да изнася работници - по-точно роби, в Германия е № 1 в държавата и остава единственото за цяла година, нямали са никаква конкуренция. "Българският подпис е на тогавашната социална министърка – социалистката Емилия Масларова в правителството на Димитър Попов. Лиценз № 1 е издаден на фирмата на Росен Плевнелиев. В същия ден ладата е запърпорила по пътя към Германия, както споделя. Една година по-късно лиценз № 1 е номер единствен в списъка на разрешенията, издадени на наши фирми да внасят работници там. Накратко – джакпотът е представлявал светкавично осигурен и държавно поддържан от министърката монопол. ... Как се получаваше квота по това време от Министер­ството на труда и социалните грижи и нейния министър г-жа Масларова (да, същата Масларова, която бе отново социален министър и е подсъдима за злоупотреби) без да си строител, без да си направил и 1 лев строителна дейност в България, без да си поставил 1 тухла дори и кои хора получаваха тогава квота ??? Криеха се истинските трудови доходи, данъци. За прове­ряващите органи се правеха официални трудови ведомости с невярно съдържание. Още на втората година работа в Германия фирмата „Ирис интернешънъл“ООД бе разследвана от тайните служби на ФРГ, митницата и трудовата полиция. Обискирани бяха офисът им в Ruesselsheim, квартирите на работниците,обектите…“ Претоплена новина. Стара почти колкото света. Факт е обаче, че в няколко български вестника от онова забравено време в 90-те години са публикувани материали за истори­ята с „Ирис“ в Германия. Единият от тях е претендиращият навремето за тежест в. „Демокрация“, а другите – изданията на пресгрупата, в която работех. В синьото издание – тогава нещо като официоз, се говореше дори за намеса на спецслужбите от Пулах (немското контраразузнаване) заради мътни пари. Спорно е доколко можем да се доверим на нашенските медии в онова изострено време на противопоставяне, а и липсват източниците им. Но съществуваше меродавен зад­граничен извор – немското радио „Дойче веле“, което също беше обявило вестта. Факт е обаче, че в репортажа му не се говореше за контраразведката, а за нарушения на социалното и финансовото право." - пише Григор Лилов. А Тодор Карастоянов е още по-конкретен: "- Облаците надвиснаха някъде в средата на 1993-та, когато тайните служби на ФРГ, трудовата полиция и социалните служби започват разследване срещу „Ирис Интернешънъл“. Обискиран е официалният офис на „Ирис“ в град Руселхайм, строителните обекти и квартирите на работниците. Спомням си, по онова време в редакцията на „Югозападни вести“ започнаха да прииждат едни млади жени от Неврокопско в шалвари и шамии. В началото говореха тихо и плахо, но после почваха да плачат. Питаха къде са собствениците на вестника. Искаха да върнат мъжете им, искаха и да им бъдат приведени по 250 (!) марки на семейство. Аз вдигах рамене, съчувствах им и не казвах, че офисът на Плевнелиев и Тодоров е на 100 м през реката, в блока отсреща, на 12-ия етаж. Мълчах, пазех си хляба! Помня също, че директорът Парасков ми се скара остро, задето съм сложил табелка на вратата на редакцията. Махна я! Ставахме анонимни. Тогава разбрах защо двамцата бизнесмени бяха решили да издават вестник. Просто перяха пари."  И накрая като в добрата стара българска поговорка "изтъка си платното, подритна си кросното" "издателите" закриват вестника - пералня: "Месец и половина преди да закрият вестника, съгласно Кодекса на труда, тандемът Плевнелиев-Тодоров ме привика в анонимния си офис на 12-ия етаж. Бъдещият президент на България, свенливо свел глава, полуизвърнат към мене, плахо рече: „Ами ние… такова… май ще трябва… да закрием вестника“. Аз: „Ама как така? Та тъкмо сега вече излязохме „на кантар“ - почнахме да се издържаме от реклами. А и разходите не са толкова големи. Трима журналисти, двама - технически персонал и един директор. Кажете какво не ви харесва“. Следва тъпо мълчание. Аз пак: „Какво не ви харесва?“. Тогава Пленелиев за първи път ме погледна мимолетно и раздразнено измрънка: „Абе ти не разбра ли, че тоя вестник си свърши работата!“. И за да илюстрира мисълта си, направи специфичното движение с пръстите на ръцете. „Добре де, не се предавам аз, - дайте ми поне авторските права, искам да го запазя, мамка му, мое дете е този вестник все пак!“ Отговорът и на двамата беше твърдо „не“. Това беше." - казва Карастоянов. Според втората версия, не Масларова, а Илиян Попов - оня същия с който Плевнелиев направил два или три плаката като студенти или научни сътрудници и участвали на митинга на 10-ти ли, какъвто нямаше, на 17-ли - казионния свикан от ОФ, но със сигурност не на опозиционния, който беше на 18-ти, го е уредил с квотата за износ на строителни роби в Германия. "Близки до семейството на Плевнелиев обаче твърдят, че внезапният разцвет на бизнеса им се дължи на приятелската помощ на бившия син депутат Илиян Попов, с когото Росен учил заедно в местната математическа гимназия и са приятели оттогава. Именно политикът, който по онова време е председател на общинския съвет в Благоевград, а кмет на града е любимката на Иван Костов – Елиана Масева, ходатайствал пред Масларова за тях, за да вземат квоти за износ на работници. После Илиян Попов става депутат, председател на парламентарната комисия по регионално развитие и строителство и член на кръга „Агнешки главички“." А според някои източници в Германия е заминала заедно с Росен и тогавашната му съпруга Вероника, така че, няма как да са спали тримата с Тодоров в кола на "паркинзите" в Хамбург. Май много станаха несъответствията в биографията на Плевнелиев - хем студент, хем научен сътрудник, хем работил в Ивститута за микропроцесорна техника, хем няма никакви данни за това, хем бил в Германия строителен предприемач, хем в същото време си е в България, като издател на вестник в Благоевград, хем с жена си, хем без жена си в Германия и т.н. Но това е само началото, по-нататък ще видим как едновременно е много богат и в същото време няма никакви имоти, пари и активи на свое име....

Опасни връзки

Съмнителният човек с неясните капитали вече е в България и е "почтен строителен предприемач". Още когато е женен за първата си ученическа любов Вероника, тя го сродява с опасни хора - например братовчед й е известен далавераджия: "Вероника пък се оказва първа братовчедка с ... Иван Ганчев-Ганята - същият известен аферист, забъркан в трафик на крадени коли, наркотици, изработка и източване на пари с фалшиви кредитни карти и т.н., излежаващ в момента 20-годишна присъда в Уганда."  Е, човек не може да избира роднините на жена си, ще кажете. Да, вярно е, но поне може да си подбира клиентите. А не да строи две сгради на Киро Японеца - известния в София цигански мафиот, който все не влиза в затвора: "Запознати с биографията на държавния глава сензационно разкрива, че вече несъществуваща строителна фирма на Плевнелиев е вдигнала фамозния бизнес център „Сегабилдинг“ на Столичния булевард „Васил Левски“ №15-17, който е собственост на мургавия гангстер. 
Хубава работа, ...ама циганска...

Луксозната бизнес сграда бива завършена окончателно през пролетта на 2005 година, след като Киро Японеца платил 9 милиона лева на Плевнелиев чрез фирмата си „Фърст клас офис“ за баровската кооперация. Брокери пресмятат, че чистата печалба на държавния глава Плевнелиев от съвместната бизнес дейност с ромския наркобос надхвърля 1 милион лева. Хора от строителния бранш смятат, че президентът е застроил и друга бизнес сграда, която е собственост на Киро Японеца. Луксозния обект се намира на столичния булевард „Фритьоф Нансен“. Имотът бил на стойност почти 6 милиона лева. Близки до Японеца потвърдиха за сделката."
В интерес на истината фирмата на Плевнелиев изпипва сградите, друг е въпросът за архитектурните им достойнства и как се връзват с околните класически сгради в центъра на София, но това е естетически въпрос, а въпрос на морал е да работиш или не с мафиоти. Но има и друга версия. "Някои твърдят, че стопанинът на „Дондуков“ №1 и до днес поддържа близки отношения с Киро Японеца заради огромна услуга, която тарторът на гетото “Факултета“ свършил на държавния глава. Става въпрос за строежа на бизнес парка в „Младост“ 4. В периода 2004-2005 г. Кирилов използвал своето влияние в средите на ъндърграунда, за да спомогне за отчуждаването на имоти и окрупняването на парцела, върху който Плевнелиев вдигна бизнес парк „София“. Държавният глава бил толкова признателен на Киро Японеца, че заради него направил компромис и през есента на 2009 г. в качеството си на министър на регионалното развитие и благоустройство отменил предварителна своя заповед за събарянето на хотел „Дюн“ на Мая Илиева на Слънчев бряг, както и друг незаконен, в който Киро Японеца имал собственостКато министър Плевнелиев се прочу с това, че събори няколко етажа на къщи на бедни жители на Стария град в Несебър, но така и не посмя да прати багери, които да съборят хотелите на мафията, изникнали на първа линия на брега." Така де, услуга за услуга, както се казва, а какво беше определението за преплитането на престъпността с властта? Мафия? 
Мутри очакват за преговори собственици на земи...
Обърнете внимание на следното: "използвал своето влияние в средите на ъндърграунда, за да спомогне за отчуждаването на имоти и окрупняването на парцела, върху който Плевнелиев вдигна бизнес парк „София“. Така, Киро циганина пращал бригадите си да "убеждават" нещастните собственици на парцели да ги продадат изгодно на Плевнелиев, за да си окрупни парцела. Е, разбира се има и друга благовидна версия, на Плевнелиев други мутри му пречели да откупува земи от собствениците и ги заплашвали да не му продават. Затова той прибегнал до услугите на Младен Михалев - Маджо: "В онези смутни времена Росен Плевнелиев се заема да изкупува парцели парче по парче от частни собственици и пустеещи общински терени. Алчни общинари обаче го рекетират за милиони, а мутрите от своя страна плашат собствениците на земи да не продават нищо на човека на “Линднер”, докато не получат от него своя пай от баницата. В един момент строежът напълно замира. Край дълбоките изкопи бездействат огромни машини. Дори могъщият консорциум е на път да се откаже от българския си проект. Но не и Росен Плевнелиев. Нито корумпираните общинари, нито алчните мутри получават нещо, но, незнайно как, строежът отново тръгва и проектът финишира като по вода. Този път плъзва мълвата, че в пълна безизходица Плевнелиев прибягва до услугите на Маджо, който решава проблемите му и с едните, и с другите. Естествено, човек като него не дава нищо даром." Я да видим за що става въпрос, Маджо притиснал мутрите, които пречели на хората да продават? Или се е обадил на авера си Киро циганина да прати бригадите си "да преговарят" със собствениците, кое ви звучи по-достоверно? В крайна сметка някой е получил нещо от "чистия" проект за "бизнеспарка", дали Маджо или Киро циганина, все тая. Но по-интересен е въпросът с подкупа, който му поискали трима общински съветници. Тази информация между другото я изнесе Цветан Цветанов, каза за поискан от Плевнелиев подкуп от 500 000 лева от "трима бивши общински съветници от предния мандат" в навечерието на президентските избори през 2011 г. Но не им каза имената. Георги Кадиев от БСП попълни пропускът му и ги назова поименно и се оказаха и тримата от ГЕРБ. Правилно, няма как да не е знаел Цветан Цветанов, вътрешен министър и шеф на ГЕРБ какво става в собствената му партия, можем да му вярваме, но защо пак ги остави в изборните листи на партия ГЕРБ така наречените "брокери": "Нарочените за "брокери" общински съветници Орлин Иванов и Радослав Тошев останаха на избираеми места в листата на ГЕРБ за Столичния общински съвет. Иванов е на 7-мо място, а Тошев - 17-и. Имената на Иванов и Тошев, заедно с областния управител на София Данаил Кирилов, бяха посочени от кандидата за кмет на София Георги Кадиев, като "брокерите" в Столичната община, поискали подкуп от Росен Плевнелиев през 2007 г."  Ами явно са му се отчели на шефа и той им е простил. В цялата какафония разследване от прокуратурата нямаше. Остана обаче един по-важен въпрос, за какво му е бил искан подкуп на Плевнелиев? Ами ето за какво, завесата повдига Григор Лилов: "Дори и казусът с отказания подкуп за софийски общинари не е чист. Понеже от общината Плевнелиев е поискал терени, като срещу тях е предложил други с изградена инфраструк­тура. Законно – да, но инфраструктурата не е  платена от неговия Бизнеспарк, а от държавата по закона за насърчаване на инвеститорите! Оказва се, че той и неговата „Линднер“ са съсобственици на 37 маломерни парчета в София, върху които не може да се строи нищо нормално по големина. Освен това по новия план на София почти всички от тези парцели са преотредени за улици, зелени площи и метро-станции. Съществува вече Решение на СОС те да се вземат и да се плати някакво парично обезщетение на собственика. Имен­но за да предотврати това, Плевнелиев предлага замяна тип „кон за кокошка“, тоест да получи срещу 37 парченца земя цял блок от парцели около 24 декара. Който да съедини с предварително закупените терени в този район. „Брокерите“ в Столичния съвет започват да го притискат, за да получат част от плячката, но накрая бизнесменът се оправя без под­куп. Подозират, че съдействие е получил от най-големия шеф – Андрей Иванов, председател на СОС. Публично изнесените факти по сделката сочат, че „Биз­нес парк София“ и „Линднер“ са получили 13.6 млн. лв. от държавата за изграждането на техническата инфраструктура като инвеститор първи клас, каквото право имат по закон. Съгласно подписания договор между тях и Министерството на икономиката от юли 2005 г. инвеститорите нямат право да претендират за друго обезщетение за изградената от тях инфраструктура, дори тя да струва повече. Въпреки това обаче през 2008 г. Столичната община довършва сделката за размяна на имоти с „Бизнес парк София“, започната през 2002 г. Съгласно решението на СОС от ноември 2008 г. бизнеспаркът получава 15 дка общински имот, като срещу това дава 24 дка улици, мостово съоръжение и ВиК мрежа, тоест изградената от държавата инфраструктура. Това твър­ди Орлин Иванов, тогава зам.-председател на СОС. Освен това „Бизнес парк София“ и „Линдер“ трябва да изградят и общински парк върху 5.2 дка, е посочено още в решението на СОС от 2008 г. Това обаче не се е случило и до днес, защото се обжалва подробния устройствен план. Интересен факт е, че няколко месеца след решението за размяната на имотите между общината и фирмите на Плевнелиев, той и инвеститорите продават получените 15 дка общински парцел заедно с още 3.5 дка (общо 18.5 дка) на търговската верига „Лидл“ за 4.6 млн. евро (около 9 млн. лв.)Но тези факти не се научиха. Единодушно едни политиче­ски сили обявиха бъдещият президент за герой, понеже отка­зал да даде подкуп, а противниците му – за „негерой“. Никой не разчепка десйтвителната история. Хвърлиха се фрази и публиката им реагира първосигнално – виновен, невинен. Нито едните, нито другите споменаха за истинската паяжина от интереси, която облагодетелствала частни фирми и така на практика и приятели, и „противници“ заедно играха за висок имидж на новия държавен глава."
Да, един честен човек да каже истината. Впрочем Андрей Иванов, цитиран горе, като поредния "помогнал", също не прави нищо безплатно... Той е обвинен, че пере парите на Цветан Цветанов чрез сложна плетеница от фирми. Имат си пълно доверие ето защо: "Навремето Андрей бе началник на 7-и отдел на Държавна сигурност – тъй наречения Информационен център на ДС. Служителите от 7-и отдел са единствените, чиято дейност не е проверявана и досиетата им не са отворени. Цветан Цветанов започва кариерата си като служител във въпросния Информационен център, като пряк началник му е именно Андрей Иванов“, обясняват запознати топлата връзка между Цветанов и доскорошния шеф на столичните общинари." 
Христо Христов странно пропуска този отдел...
(Да отворя една скоба. Цитираният 7-ми отдел е най-тайнственият в системата на ДС. Известен като ЦИОУ, СИТАУ, ЦИАОУ и под редица други абревиатури е бил в МВР до 1979 година, когато е прехвърлен в ДС. Поне според червени депутати, запознати по определение с тези неща. "Депутатът от Коалиция за България Кирил Добрев съобщи, че Цветанов е започнал работа в  Централно информационно организационно управление (ЦИОУ) на ДС. Депутатът се е консултирал с Комисията по досиетата и според архивите й през 1979 г. това управление е преминало в структурата на ДС като Седмо управление и остава такова до закриването на ДС в началото на 1990 г." ГЕРБ-ерасткият лакей и турски ибрикчия Христо Христов, правещ се на единствения специалист по темата ДС в България странно защо го изпуска този прословут 7-ми отдел от разследванията си. Вижте тук например. Ами то е ясно защо, за да не цъфнат работодателят му Цветан Цветанов и приятелят му Андрей Иванов като десари, че лошо, ще секнат паричките, които му дават чрез евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев... Бившият министър на вътрешните работи Димитър Стоянов при Тодор Живков е доста по словоохотлив в мемоарите си. Смешното е, че го има и в официалния сайт на МВР, ама Христо Христов се прави на разсеян. Затварям скобата.)  Това дълго отклонение беше заради яснота, кой, защо и как е "помогнал" на Плевнелиев с далаверата "Бизнеспарк" в София. Изводите са ясни. "Честният предприемач" Плевнелиев ползва мутри да "убеди собствениците да продават" земите си, след това задейства връзките си по ДС линия да врътне далаверката със заменките тип "кон за кокошка", от които държавата загубва дадените милиони държавна помощ на "германския инвеститор", а Община София получава безполезни земи в замяна на златните терени, които дава на "Бизнеспарка", който веднага ги продава на "ЛИДЛ", от които "сделки" чистата печалба е къде 24 милиона.  Някои хора си делят милиони, но кои само можем да предполагаме. Е, всъщност горе ги пише... А, в крайна сметка Андрей Иванов, го свалиха от поста председател на Общинския съвет от немай къде, като цъфнаха други негови далавери, ама това е друга тема.... Да се върнем на прецедента Плевнелиев. Като казах по-горе, че човек не си подбира роднините на съпругата, но може да си подбира клиентите, а не да работи с циганина Киро Японеца, да допълня, че може да си подбира и съдружниците. Защото въпросният "Бизнес парк" е строен в партньорство с руско-еврейски мафиот. В телевизионно предаване по СКАТ депутатът Велизар Енчев коментираше военното досие на Плевнелиев, но извади интересни факти и за бизнес съдружията му: "Като част от екипа, президентът е имал пълен достъп до най-секретните материали на народната република, а това не е могло да се случи, ако той не е бил щатен или вербуван служител на Разузнавателното управление на армията, известно като РУМНО. Енчев попита защо досега Комисията за досиетата не е огласила тези факти и дали по този начин не се прикрива неудобен период от биографията на държавния глава. Той посочи още, че Росен Плевнелиев е бил съдружник с руския мафиот Аркадий Гайдамак, арестуван неотдавна в Швейцария. Оказва се, че Аркадий Гайдамак е бил партньор на сегашния български президент Росен Плевнелиев. Двамата заедно са строили Бизнес Парк София. Това съобщава израелският сайт newsru.co.il, посочи Енчев. Строителната компания "Осиф", която е собственост и се ръководи от Гайдамак, заедно с Israel Theaters Ltd е участвала в изграждането на уникалния комплекс. Това съвпада по време с анголската оръжейна далавера на руснака с израелско гражданство. Докато е партнирал в строителството на проекта в столичния квартал "Младост 4" през 1999 г. Гайдамак е снабдявал и контрите в Ангола със съветски танкове, оръдия и боеприпаси. Според френския съд Гайдамак е продал в нарушение на закона 420 танка, 12 вертолета, 6 бойни кораба, 150 хиляди снаряда и 170 хиляди противопехотни мини, забранени от международни конвенции. Сделката се изчислява на 790 милиона долара." Май затворихме кръга - власт, мафиоти, мръсни пари, престъпност. Сега да проследим печалбите.

Офшорни схеми

Плевнелиев явно върти много пари. Че не са негови е ясно, той е подставено лице, както ще се изясни после. Е, не е съвсем на сухо де, получава си трохите от трапезата. Започнаха да изскачат участията му в офшорки главно с Иво Прокопиев и техни близки сътрудници. И което е особено интересно и с жените му - не само настоящата Юлияна Плевнелиева, но и предишната Вероника. При това двете не си пречат в "бизнеса", каквито и да са личните им отношения, но даже си сътрудничат ,каквото и да значи това. А всъщност чий е прословутият "Бизнес - парк", който видяхме по-горе как е построен? "Малтийска офшорка изскача и от сделката за „Бизнес парк София”. Продажбата, която бе прокламирана като връх в предприемаческия устрем на Плевнелиев, беше финализирана във втората половина на 2006 г. Горе-долу по същото време, когато стартира схемата с „Дани консулт”. Официално тогава беше обявено, че „Бизнес парк София” е купен от американския инвестиционен консултант „Грамърси” и свързани с него лица. А самата сделка била финансирана с кредит от 86 млн. евро, отпуснат от лондонския клон на Дойче банк. При проверка в детайлите по договорката обаче лъсва, че купувачът всъщност е „Грамърси имърджинг Маркетс фънд”, а обект на продажбата не са компаниите – собственици на самия парк „Бизнес парк София” и „Бизнес парк София 2”, а регистрираните в Австрия „Линднер Фервалтунгс” и „Линднер Цайне Фервалтунгс”. Именно по този начин купувачът придобива контрол върху бизнес парка. „Грамърси” пък явно са действали само като параван, защото истинският купувач за проекта се оказва регистрираната в Малта офшорка BPS 1 Malta ltd, чийто представител у нас е Ангел Гяуров – един от бившите управители на „Бизнес парк София” и участник в редица компании, свързани с Прокопиев. От 2010 г. BPS 1 фигурира като едноличен собственик на капитала както на „Бизнес парк София”, така на „Бизнес парк София 2”. Любопитно е и откъде са дошли парите за самата сделка, защото кредитът, отпуснат от Дойче банк – Лондон, всъщност е отишъл за изплащането на първоначални задължения на BPS 1. Така остава отворен въпросът с какви точно капитали компанията е придобила бизнес парка." Дотук нищо не разбрахте нали? Има и либерийска връзка: "Българският президент е въртял тъмни сделки с компания от Либерия, при които е получавал неясно по обем финансиране. При управлението на „Бизнес парк София” Росен Плевнелиев е договарял продажба на части от проекта на българска фирма, собственост на офшорка от Монровия. Това става ясно от данни в Търговския регистър на България." Появява се и негова кипърска съдружничка: "Собственичката на кипърската Wyclef holding Натали Гурегян, с която държавният глава е въртял бизнес у нас, попадна в разследването „Офшорклийкс” заедно с шефа на „Райфайзен банк”. Президентът Росен Плевнелиев е въртял бизнес с кипърска дама, която предизвика шумен офшорен скандал в Русия." Заради тази фатална арменка го отнесе главният изпълнителен директор на „Райфайзенбанк Интернешънъл” Херберт Степич, който подаде оставка и Александър Провоторов – директор на най-големия телеком в Русия – Ростелеком, който пък беше уволнен. Само Плевнелиев си остана "целият в бяло" и макар че, му искаха оставката се направи на "ни лук ял, ни лук мирисал". После излязоха офшорните му връзки и с Белиз: "Данъчният рай Белиз изплува от свързаните с президента Росен Плевнелиев две кипърски офшорки „Инокс мениджмънт лимитид” и „Белингам дивелъпмънтс лимитид”. Както стана ясно миналата седмица, през тях държавният глава е прехвърлил чрез консултантски договори около 1 млн. долара от общия си бизнес в България с немците от „Линднер”, а хазната е била ощетена с почти четвърт милион долара от неплатени у нас данъци." Пак не стана нищо. После разкриха схемата на Плевнелиев с Прокопиев към кипърските офшорки: "Росен Плевнелиев се появи в нова офшорна схема в Кипър. Този път тя е свързана с Иво Прокопиев, неговото дружество „Каолин“ и две кипърски фирми, сочи разследване на TV7. Според сметките заради схемата от България към островната държава са изтекли около 7 млн. лева. Фирмите от Никозия - "Столбърг" и "Уиклеф Холдинг Лимитид" лъснаха покрай продажбата на "Каолин" - добивната компания, която скандално продължава да продава в пъти по-скъп варовик на американските ТЕЦ-ове и прави тока за българите непосилно скъп, показва разследването. Точно тези две компании отклониха седем милиона към Кипър при продажбата на акции от "Каолин" на БФБ само четири дни преди немската Кварцверке да купи в края на май основния му пакет от 63%. ... За финал сметката показва, че ако е на минус "Алфа финанс холдинг" отклонява около седем милиона лева от кредиторите си, а ако е на плюс преразпределя приходите си към Кипър, като ощетява бюджета със 700 хил. лв. корпоративен данък." Да, отново неплатени данъци и никаква реакция от държавните органи. Накрая евродепутатът Бареков подава в прокуратурата и сигнал за подкуп получен от Плевнелиев - при това доказан с документи: "Пред медиите Бареков представи документи Договор за строителство, които според някои от текстовете в Наказателния кодекс уличават президента в търговия с влияние и пране на пари. През 2000 г. фирмата, която той представлява „Линднер Ирис“ АД, е подписала договор с фирма „Симекс“ ООД, представлявана от Павлин Койнов и Милко Талев. Споразумението е на стойност близо 600 000 лева и в него има клауза за 9% норма на печалба. Изпълнител на строително-монтажните работи е „Линднер“. Срокът за изпълнение е от 300 дни, а всички плащания е предвидено да стават по банков път. В началото на действието на този договор обаче Росен Плевнелиев, тогава бизнесмен, отива на касата на „Симекс“, за да получи 20 бона комисионна. Сумата е отчетена с касов ордер. В края на действието на този договор – 24 септември Плевнелиев отива, за да си прибере останалите 50 000 лева отново с касов ордер. Ако аз отида и се разпиша – какво е това? Рушветчийство! Според чл.304 т.Б това се квалифицира като търговия с влияние, а според чл. 253 това е пране на пари. Бареков показа двата касови ордера с подписа на Плевнелиев и каза, че те са в основата на неговия сигнал до прокуратурата." Познайте какво стана? Нищо разбира се! Прецедентът е недосегаем. Появиха се сведения, че Плевнелиев е окрал и партньорите си от "Линднер": "Почти 1 милион $ е прибрал президентът от договори, с които е източил общия бизнес с Linder, компанията инвеститор в Бизнес Парк София. През 1999 г. сделките са ставали, като управляваната от Плевнелиев “Линдер-Ирис Имобилен” е подписвала сделки за консултантски услуги с регистрираната в Кипър Inox Managment Ltd, представлявана от местния адвокат Джордж Киру."  Ето и нещо за Вероника и Юлияна: "Експертизата, изготвена от вещо лице към българската съдебна система, доказва че и първата, и втората съпруга на бъдещия президент са били напълно наясно с финансовите му операции. Първите документи за офшорките на президента, излезли в интернет, показват, че първата съпруга на Росен Плевнелиев – Вероника, работи за "Ирис Интернешънъл" в момента, в който съпругът й подновява договора за управление на офшорката ИНОКС в Кипър – през май 1999 г. ...  Нещо повече: според графологична експертиза на въпросните документи, както и на достъпните в "Апис" договори, устави и пълномощни, издавани от фирми на Росен и Юлияна Плевнелиеви, става ясно че именно Юлияна Юриева Плевнелиева е попълнила справката към "Окра България" през 1999 г. с данните на първата съпруга на държавния глава и го е подписала на нея." Май с жените му излезе, "нищо лично просто бизнес"? Впрочем и затова Вероника запазва след развода фамилията Плевнелиева, за да не си обърка офшорните операции с ново име. Какво видяхме дотук? Офшорни плетеници с неясна собственост и пари, укриване на данъци, обир на партньори, подкупи и други такива хубави работи. Странно защо обаче, ощетените партньори мълчат? Когато зациклим се обръщаме към сериозен анализатор като Григор Лилов: "Най-любопитното обстоятелство е, че офшорките не нашумяха сега. Кипърските инвестиции на пре­зидента посочих в книгата си „Операция Президент“, излязла в дните на коронясването му, преди близо две години. Посочих и загиналия му съдружник. И различаващите се по номера дублирани паспорти на представения у нас като Линднер – Михаел Улмар. И пълномощните на Юлиана, с които прехвърля собствеността в адвокатските ръце – без ограничения. Сякаш е перач на мръсни капитали. И скандала в Германия. И, и, и… Цареше гробна тишина. Част от разкритията и документите поместих на стената си във „Фейсбук“. Тишината стана още-дълбока. А днес се разшумя около онези разкрития. Но това е политиката у нас – властовата поръчка решава за истината и лъжата, тя дирижира кога да излезе едното от тях." Ами да, Плевнелиев наистина пере чужди капитали, както ще стане ясно накрая. И не е никакъв партньор с никакви германски Линднер. Колкото и БТВ беше на Руперт Мърдок навремето, а се оказа на долнопробното ченге от УБО Красимир Гергов... Лилов пише: "Всъщност това е истинският въпрос – чии са парите? Чии са стотиците милиони, с които бяха захранени инвестицион­ните проекти на фамилията Плевнелиев? За плетеницата от фирми, за адвокатските пълномощия, с които правистите получават права от собствениците Плевнелилеви да се „разпореждат както намерят за добре“ с тяхната собственост, могат да се изпишат стотици страници. Паяжи­ната от дружества е достатъчно разклонена, за да залови и умъртви всеки външен интерес. Но… Как ви звучи този текст: „Упълномощавам адвокат …. да се разпорежда с дяловете във фирмата, да продава, купува, инвестира на каквато цена намери и при каквито условия счете за необходими.“. “ В пълномощното има още една забележка „в случай на необходимост тези правомощия да се тълкуват в разширителен смисъл.“ В случая упълномощителят е Първата дама – Юлиана Плевнелиева. Всеки юрист, дори студент, ще ви каже, че такова пълномощно на практика изцяло я лишава от каквито и да са права върху водещата се иначе на нейно име фирма, водила се навремето и на името на съпруга й. Чия е тогава цялата българска империя, свързана с новия ни президент? Не е негова, както се твърди. Интересни са книгите на акционерите. Например какво четем в една от тях : „Линднер Проектенвинклунгс“ – Австрия, (а не Германия) има 5 000 акции от дружеството, а останалите съдружници, вкл. семейството на държавния глава – скромните 115 броя. В тази благодатна за червения капитал страна съществуват и други „Линднери“, които се оказват основните играчи у нас вместо немските им едноименни събратя. В германските търговски регистри може да се открои дори повече от необходимото. Защото тези „Линднер“, с които новият ни президент се гордее, че е строил за тях, не са онези „Линднер“ – от Ав­стрия, за които най-много е работил. Например съдружникът на Росен Плевнелиев – Михаел Линднер според заверките на немските нотариуси (изрично са го посочили) се оказа „родом Михаел Улмар“. От друга провинция на Германия вместо от семейното гнездо в Бавария. Двамата Линднер имат и различ­ни рождени дати – оригиналният на 22.07.1941, а „дубликатът“ му – на 28.09.1975. „Дубликатът“ е с два различни паспорта според регистрации на различните му фирми у нас, при това в една година, по едно и също време- 8536119298О/17.04.2008 г. и съответно 9514146246/14.10.2003 г. .....Но дори в пресния скандал няма да чуете или да прочетете за онова, което написах навремето. Защото тези фирми заедно с „Бриджкорп“ опряха до имената на най-големите български олигарси, до бойковата приятелка Цветелина Бориславова, до нейния съдружник – скандалния исландски милиардер Тор Бьорголсфон (вече бивш), натрупал състоянието си в Русия от лиценз за водка, даден му от Путин. Опряха до зетьове и съдружници на ви­сшата комунистическа номенклатура като Георг Цветански (зет е на Петър Дюлгеров – бивш кандидат-член на Политбю­ро). И се сляха в бизнесмагистрала  с „Алфа дивелопмънт“, която е от империята на Иво Прокопиев. Този кръг от хора, свързани чрез „Глобална България“ монтираха навремето един премиер (вж. книгата „Тайният проект Бойко Борисов“, бел.ред.), сетне монтираха нов президент, а днес искат да монтират нова перестройка. Росен Плевнелиев се оказа бурмичка в империя за милиар­ди. Сякаш беше дал лицето си назаем – за подобие на скрит образ. Но ще го отдаде ли и като президент?"
Да, дотук има повече загадки, отколкото отговори. Може би е време да се върнем към френската поговорка "Търсете жената". Или жените... От коя да започнем - Вероника Плевнелиева или Юлияна Юриева?

(следва продължение)