вторник, 31 май 2016 г.

Шайката на Иван Костов

"Кажи ми кои са ти приятелите и ще ти кажа кой си."

Демонът Иван Костов

За безобразията на скрития комунист Иван Костов са изписани стотици страници. Този вонящ политически труп, упорито не иска да умре и периодично вампирясва и излиза от гроба като немъртъв. По форумите в интернет десеберастите приключват всеки спор в който нямат аргументи с подигравателното "За всичко е виновен Иван Костов разбира се." За тях това е висша форма на ирония, но удивително, това си е самата истина. Последната история от политическата сцена го потвърди. БСП избра за свой шеф човекът на Иван Костов и видна седесарка от неговия премиерски период - Корнелия Нинова. Едновременно с нея в ръководството влезе и друг виден регионален седераст от Иван Костово време - другарят Георги Гергов - да, да, същият този "червен олигарх" от Пловдив. Това ме провокира да изпиша накратко малка част от шайката на Костов, която той откри и назначи на възлови постове в своето "синьо", "седесарско", "антикомунистическо" правителство през 1997-2001 година. Като щедро им подари държавни активи, постове и пари.

Да започнем с Корнелия Нинова. "В далечната 1997 година, след много битки, поражения и разочарования, СДС печели изборите, парламентът е със синьо болшинство, президентът също е син. Въобще златно време за СДС – многострадалната синя партия, която за пръв път държи цялата власт в ръцете си. Иван Костов – „Командирът” е на върха на славата си, неговото мнение не търпи възражение, а думата му е закон. Няколко правителства преди това на Костов, се опитваха да правят приватизация, но тя все се оказваше половинчата и неудачна. Останаха обаче големи и апетитни „хапки” за приватизиране като външнотърговските дружества – „Техноимпекс” и гиганта „Техноимпортекспорт”. Това са две „златни мини” и то предимно валутни. Костов, както и неговия икономически екип знаеха това много добре. Предстоеше подмяна на ръководните кадри на подлежащите за приватизация големи държавни предприятия. Без съмнение, тези въпроси се решават на най – високо равнище и сигурно последната дума е била на Иван Костов. Но се случи нещо невероятно – случи се ”чудо”, забулено в особена мистерия и тайнственост. За изпълнителен директор на „Техноимпекс” е назначена неизвестната, твърде млада – на 28 години и без никакъв управленски опит Корнелия Нинова. ”Чудото” продължава: Тя е назначена и на поста председател на борда на директорите на ”Техноимпортекспорт” – друго външнотърговско дружество – гигант." Пълният текст за "седесарската" й биография при премиера Костов и впоследствие "бесепарската" й биография в "Разузнаване ком". В същото това време в Пловдив Георги Гергов е виден седесар, той финансира пловдивската синя централа, приватизира хотел "Ленинград" - сега "Санкт Петербург", дава пространни интервюта във вестник "Марица", че е верен сподвижник на синята идея, макар и да не членува в СДС. Купува и ЦУМ - незнайно как, изобщо прави империята си по времето на премиера Костов. Впоследствие седесарската управа на Пловдив в лицето на синия кмет Чомаков му подарява и общинските къщи в Стария град, както и контрола върху Панаира. Между Корнелия и Гергов има стари бизнес връзки, по време на тройната коалиция 2005-2009 година, когато тя е заместник-министър в суперминистерството на Румен Овчаров "Нинова е шеф и на две стратегически предприятия – „Международен панаир” Пловдив и ”Булгартабак Холдинг” който e известен като „Бастилията” на ДПС." Тъкмо Гергов е взел контрола върху панаира, като главен акционер, а Нинова е шеф на борда на директорите, защитаваща "интересите на държавата". Как ги защити, та сега панаира е частна собственост на Георги Гергов е ясно. Но и двамата в 2005 година едновременно правят "плавния преход" от СДС активисти към БСП активисти.
Другото "откритие" на десния антикомунист и министър-председател Иван Костов е настоящата любимка на Бойко Борисов - Лиляна Павлова. И тя е комунистка по произход: "Дядото на Л.Павлова – Георги Павлов е висш функционер на БКП (член на ЦК), министър на химическата промишленост и личен приятел на Тодор Живков, а баба й Лиляна (на която е кръстена министър Л.Павлова)  дълги години е първи заместник –  завеждащ отдел „Организационен” на ЦК на БКП. Според спомени на съвременници, тя е била твърда привърженичка на Сталин и на неговите методи на управление. За лични заслуги към Т.Живков, на Г.Павлов дори е била отпусната сумата от 20 000 лв. (По спомени на Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов) За времето си, това са огромни пари – за сравнение, масовите заплати са под 150 лв, нова лека кола струва под 5 000 лв, а тристаен апартамент в София – 8 000 – 9 000 лв. Вероятно, точно от тях двамата (баба и дядо) министър Л.Павлова е наследила и луксозния апартамент в София, който според някои информации, също е получен от сем. Павлови от ЦК на БКП. Бащата на министър Л.Павлова – Павел Георгиев Павлов е завършил висшето си образование и е защитил аспирантура през 1983 г. в СССР – в Московския енергетичен институт. Преди ноември 1989 г. е работил в ЦК на БКП и в БАН. От 1998 г. е шеф на катедра „Публична администрация“, а от 2000 г. е заместник – ректор на (нали познахте?!) Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Впрочем, той е бил и редовен доцент в УНСС. Това не е единственото поле на изява на Павел Павлов. По времето на правителството на Жан Виденов, той е главен съветник и заместник – началник отдел в Министерския съвет. Според някои информации е работел  в ресора на вицепремиера и министър на строителството и благоустройството Дончо Конакчиев. Сега, Дончо Конакчиев е професор във Факултета по Администрация и управление (отново познахте къде, нали?!) във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. На Павел Павлов не може да се отрече едно нещо – той притежава завиден политически усет, който му позволява винаги да е „в крак с времето“. Доказва го един „дребен“ факт – през 2009 г. той е спонсор на ПП ГЕРБ и става дори председател от нейната квота на РИК във Варна. А може и да не е проява на усет, а на партийна дисциплина. Майката на министър Л. Павлова, която е рускиня, също е с престижна работа по времето на социализма. Тя дълги години работи в Българската Национална Телевизия.С една дума при такъв род Лилето щеше да бъде в Политбюро на ЦК на БКП някой ден, ако не беше пустия 9-ти ноември 1989 г. Тя придобива обаче и скрита седесарска биография след 1989 г.: "Лиляна Павлова е родена през декември 1977 г., а през 1997 г. – още преди да навърши 19 години, в края на първата й година като студентка в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), тя става финансов мениджър на проекта „Програма за обучение на мениджъри”, финансирана по програма ФАР. През 1999 г. (на власт е правителството на Иван Костов) – преди да стане на 21 години и все още незавършила висшето си образование, тя вече е:
- експерт по международни проекти към Института за следдипломна квалификация към УНСС;
- експерт в Координационно звено по ИСПА в Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
- офис-мениджър по Програма ФАР, Темпус – проект Национален академичен център по мениджмънт и капиталови пазари;
- продължава да бъде и финансов мениджър по Програма ФАР – „Програма за обучение на мениджъри“.
Народната мъдрост, че е невъзможно да се носят две дини под една мишница е опровергана тотално! Л.Павлова съумява да носи не четири, а даже пет „дини“ – ако прибавим и това, че е студентка в УНСС.
Меко казано, добър старт, като се има в предвид, че за да заемат посочените длъжности (особено експертните), на „простосмъртните“ са им необходими поне едно висше образование и солиден стаж в областта. За „подробности“ като спечелване на задължителните конкурси в съответствие с приетия през 1999 г. Закон за държавния служител няма какво и да споменаваме."  Пълният текст за комунистическият й род и "антикомунистическа" кариера тук.

Сега да видим какво пише за другото откритие на Иван Костов - видният седесар, десебар, а сега дебегеец Прошко Прошков.

"Как така, току що (през 1998 г.) дипломиран в софийския Технически университет инженер, незабавно получава покана да работи в Германия 4-5 години, при това в държавна фирма и като изследовател в университет?!  Не е ли твърде наивно, да приемем, че е страшно талантлив и съвсем закономерно, немските железници (които са търсели сред завършващите университета в София?!) са „разпознали“ в негово лице незаменимия и крайно необходим им специалист за да осъществят проектите си? За всеки запознат с родната ни действителност, това звучи много познато – като обясненията на Георги Коритаров (агент „Алберт“), как той, никому неизвестен тогава журналист, снимал една от демонстрациите в София и към него се приближили двама човека, единият от които му предложил да започне да работи в радио „Свободна Европа“, което и станало през 1992 г… .... А какво се има предвид под „семейната среда“, която го е запалила от рано по политиката? Нали самият Прошков твърди „За ужас на майка ми и за радост на баща ми и аз станах техничар. Накрая за ужас и на двамата влязох в политиката”?!
В нея, политиката, Прошков влиза с „летящ старт“ – едва върнал се от Германия и през май същата година е сред учредителите на ДСБ! Само след 2-3 години и вече го „канят“ за член на Съвета на председателя на ДСБ – София, Атанас Атанасов и го номинират за кмет на община Лозенец! Шеметна кариера за начинаещ политик!." Обяснението се оказва много просто -  появява се един "вуйчо владика", или по-точно в случая - чичо-владика - братът на баща му Неделчо Прошков Янакиев наричан още "мистър - джакпот" и даже „Злият демон на тотото“: "До 10 ноември 1989 г. Н. Прошков е верен член на БКП и се труди скромно като началник на транспортния отдел в столичната дирекция на Българския спортен тотализатор. Шеф на тотото става от януари 1992 г. Популярното обяснение (тогава) за назначаването му е, че идва „за да съхрани тази институция от сини шутове“. (Каква ирония! Какво стана с „тормозеното от комунистите“ семейство, в което по думите на племенника му „няма да намерите и един член на БКП“, а?!)"  Тогава чичото прави първия си голям удар: "Ревизионен акт от онова време показва, че от тотализатора са източени над 10,5 милиона щатски долара. Ревизията е правена през лятото на 1995 г. Тогава 1 долар се разменя за 70 лева. Злоупотребите на Прошков са надлежно документирани върху 50 страници, без приложенията към него. Ще се спрем по-подробно само на една от далаверите, защото помагачите на мистър Джакпот в нея водят до едно и също лице ­ небезизвестния рекламен бос Красимир Гергов. Нещо повече, близки до Гергов фирми са източвали тотото и при втория мандат на Прошков като шеф на БСТ." При Жан Виденов го уволняват, но пък не го съдят. Идва обаче "синьото антикомунистическо правителство на новия Стефан Стамболов" Иван Костов. Мислите, че поправя грешката на Жан и го дава под съд? Наивници! Започва "синият му период":
"Прошков преживява някак управлението на партията, от която се е отрекъл, и спокойно дочаква правителството на Иван Костов. Командира и неговия финансов министър Муравей Радев нямат нищо против мистър Джакпот пак да стане шеф на тотото. Парите не миришат, нали? В синия период на Прошков „Гебо-92″ излиза от мода. Мястото й заемат три нови фирми „Лео Бърнет“, „Пиеро-97″ и „Медия транс“, тясно свързани по между си и с Красимир Гергов. Той е собственик на „Пиеро-97″. За шеф там е назначил Иво Цеков, който пък е представител на „Медия транс“. Основен играч в „Лео Бърнет“ е Вихра Хаджиганчева ­ съдружничка на Гергов във „Воис медия“, бивша шефка на рекламата на БСТ по време на първия мандат на Прошков. При втория на работа в тотото е назначен синът й Мартин Миланов. Прошков сяда в директорския стол на 25 март 1997 г. На третия ден, 28 март, управителният съвет на БСТ взема решение да се сключи договор с рекламната агенция „Лео Бърнет“ и възлага това на Прошков. Контрактът е подписан на 31 март и е уникален по своята същност. Договорът е рамков. С него държавното тото дава изключителното право на частната фирма да организира и провежда всички рекламни кампании. В документа няма никакви цени за изпълнение, отстъпки или неустойки, каквато е нормалната практика. Напротив, изрично е записано, че страните ще се споразумяват по приятелски начин, без да носят задължения за вреди и загуби. А конкретните цени ще се уточняват с анекси. От наличните в тотото документи става ясно, че те са 45 и плащанията по тях са ставали 100% авансово. Такова чудо няма никъде по света." Освен при Иван Костовото правителство. За корупционно-далавераджийските приключения на чичо и племенник Прошкови четете  пълният текст тук. Малко повтаря "шеметната германска кариера" на президента Плевнелиев, но за това друг път...

"Десният" кандидат - кмет на София
Но безспорно черешката на тортата е Мартин Заимов, може би най-видният "антикомунист" в екипа на Иван Костов, който го наложи и за "син" кандидат кмет на София. Официалната му биография: "Аз съм роден на 16 април 1962 година в ЖеневаЗавършил съм електроника в Техническия университет в София през 1985 година. Имам магистърска степен по икономика в „Лондон Скул ъф икономикс” и сертификат по икономика от Колежа „Бъркбек”, Великобритания. Специализирал съм глобални финансови кризи в Харвард и стратегическо използване на информационни технологии в Станфорд.

1997- 2003 г. – подуправител на БНБ и ръководя Валутния борд на България. Имам голям личен принос за финансовата стабилизация на страната, след криза в края на 1996 и началото на 1997 г. Бил съм заместник министър на търговията в служебното правителство на Стефан Софиянски. Бил съм председател на Управителния съвет на Пощенска банка. Понастоящем съм член на Борда на директорите на Сосиете Женерал-Експрес банк. Работил съм в международната търговска компания „Луи Драйфус” и съм основател на българското й представителство. Член съм на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, на Американския университет в Благоевград, на Фондация „Пайдея”. Владея английски, френски и руски езици, и малко гръцки. Имам дъщеря и син и двама доведени синове."
Няколко уточняващи въпроса към него за семейството му които да хвърлят светлина върху постната му биография:

  1. Защо в дома си до 1989 г. държаха портрет на дядо му - националният предател и държавен изменник генерал Владимир Заимов, разстрелян за антибългарска дейност и шпионаж в полза на СССР, чийто бюст и досега стои в сградата на КГБ? При това портрет фалшификат - на Заимов в съветска униформа каквато никога не е носил - явен фотомонтаж. Тогава до 1989 г. се гордееха с този фалшив портрет, а сега той се отрече от него?
  2. Ползваха ли привилегиите на АБПФК (активни борци срещу фашизма и капитализма). Носеха ли им специална храна от столовете на ЦК на БКП и спецмагазините на номенклатурата, ходеха ли на почивка в санаториумите и почивните бази и резиденции на ЦК на БКП и УБО? Пътуваха ли в чужбина на екскурзии и командировки с парите на поробените българи работещи за партията и живеещи като скотове?
  3. Как точно влезе другарят Мартин Заимов да учи "Електронна техника" във ВМЕИ "В.И. Ленин" - сега Технически университет? Издържа редовни изпити наравно с хиляди други млади хора или с привилегии да влезе без изпит като внук и син на АБПФК и с дядо "Герой на Съветския съюз"?
  4. Завърши ли в крайна сметка ВМЕИ "Ленин" и би ли си показал дипломата!
  5. Майка му със звучното "българско име" "Клавдия" Заимова как точно отиде на дипломатическа работа в представителството на ООН в Женева, като агент на Първо главно на ДС или агент на КГБ или на ГРУ? Ще посмее ли другарят Заимов с молба да комисията по досиетата да изиска от тях досието на майка си и да го публикува в Интернет? Току-виж се оказало, че тя не е ничий агент, просто е била много компетентна професионалистка и затова са я пратили в Женева като дипломат. Това само ще му донесе бонус.
  6. Познава ли другарят Заимов от ВМЕИ "Ленин" другаря Иван Костов - тогава асистент по политикономия? И защо другарят Иван Костов като лансираше другаря Заимов в СДС и после в БНБ криеше произхода му?
  7. И как точно пуснаха другаря Заимов през 1988 г., да учи в Лондон и да получава магистърска степен по макроикономика от “Лондон скул ъф икономикс”И да работи във френските фирми "Бис" и "Луи Драйфус"?
  8. Посещавал ли е психиатричен кабинет, кога и защо?
  9. Защо Мартин и брат му са били освободени от военна служба и не са служили в родната казарма?
  10. Той и брат му занимавали ли са се с незаконен обмен на валута преди 10 ноември?
  11. Измамил ли е втория си баща архитект Михаил Соколовски с имот в Созопол за благодарност за това, че е отгледал него и брат му?
  12. А всъщност втория му баща Соколовски беше ли придворен архитект на другаря Живков?
  13. Защо Мартин носи фамилията на майка си, а не на истинския си баща си Голдсмит?
  14. Кой и по какъв начин насочи Мартин като млад специалист по електроника в отдел протокол на БОК при другаря Иван Славков?
  15. Кога и защо майка му е призната за АБПФК?
  16. Как майка му уж бяга в Швейцария, а брат й военното аташе и агент на ІІІ управление на ДС в Италия (о.з. генерал Стоян Заимов) си остава на поста дълги години, а тя когато се връща в България даже не е арестувана и не лежи в затвор като "политически беглец от социалистическата Родина"?
  17. Французойката с която е живял без брак и имат две деца, племенница на Жорж Марше - генералния секретар на Френската комунистическа партия ли беше?
  18. Кога точно се осъзна, че всъщност е антикомунист?
Гафовете на Мартин Заимов
Мартин Заимов отрече българския език:
"Извинявам се, че заговорих на английски, но БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК НЕ Е ПРИГОДЕН ДА СЕ ГОВОРИ ЗА ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО." ...... На журналистически въпрос не смята ли, че е обидил българския език, Mr Zaimov заяви: "Ваше право е да мислите така. А мое право е да мисля това, което казах. Ами ето вижте - на английски например няма как да се каже стопански ръководител!" А по телевизията си призна, че е пушил и марихуана.... Изобщо хубав човек - "антикомунист" седесар, десебар и Костовист....
Не бива да изпускаме и Радан Кънев - поредното "антикомунистическо" откритие на Иван Костов. Бивша активистка на ДСБ пише за него във форума на "Дневник": 
"Възприеман е като абсолютен гъз! Р.К. е един изключително амбициозен мухльо с много ограничени интелектуални възможности. Спомням си как Иван Костов го инсталира за председател на ДСБ "Средец"-София, след неуспешния му опит да стори това в ДСБ "Оборище". Това беше противоуставно, тъй като Радан нямаше право да оглави организация, в която не е регистриран. Той живееше по това време в апартамента на жена си в "Дървеница". Това става в 2009 г. Иван Костов го прави председател на "Средец"; аз разбирам, че Иван Костов е руски агент и напускам организацията като обявявам това на Общо съблание. Започва възхода на това леке - Радан Кънев. Пропуснах да спомена, че на Общото събрание, на което обявих напускането си, той даже ми се извини. Циркаджилъци, на каквито малцина са способни. Но той го може. Да си плюе в сурата! Това е дълга история. Спокойно може да не ми вярвате. Но аз съм любознателен и четящ човек и имах илюзия, че аз и такива като мен можем да помогнем на България за много неща. Безкористно и наивно, както става ясно сега. До мен беше инсталирана една първа братовчедка на Елена Костова - химичка. Която ме следваше неотклонно. Последния път с нея се видях на сбирката на един форум, който реших да правя заедно с Петър Горнев - архитект. Този форум имаше успех...Та там изведнъж се появиха една купчина депутати от ДСБ и между тях и Ванчето Стойнева - братовчедката. Аз й се зарадвах и и казвам: - Радвам се да те видя! Дай след след сбирката да се видим някъде. Преди края на събранието тя изчезна. Никога след това не ми се обади. Никога."    
Ако искате да разберете скритата комунистическа биография на евреина - педераст Радан Кънев, с баща Милен Кънев - служител на Четвърто управление на ДС, с комунистически убийци по майчин род (майка му е Виолета Йосиф Кордова), между които чичо - педераст - Алберт Моис Кордова и убита от жандармерията негова леля - съветската агентка и шпионка - Солчи Моис Кордова, "женен" (фиктивен брак) за дъщерята - Деница Баръмова на агент-явочник на ДС четете тук.
А ето и още един очевидец как  "Гъза, който им стана знаме" го инсталираха за шеф на ДСБ - Средец: "До началото на 2007 младежа не членуваше въобще в ДСБ, нищо че сега се представя, като един от основателите й. Лъжата при него е втора природа и никога не е била пречка за да се домогне до това, което желае. Последното е моя лична констатация, обосноваваща се на почти 10 годишно  познанство.
Всъщност един куп от случайности докараха този шмекер начело на партията.
Първо се появи агентурното досие на председателя на ДСБ – Средец Венко Бешков (освен председателството на ДСБ – Средец, беше и член на т.нар. „консултативен съвет“ на „Декомунизация“, заедно с Валентин Методиев, Пламен Цветков и т.н.), с агентурно име „Хаджията“, служил на девет водещи офицери, девет години
 и той трябваше да бъде скоропостижно заменен. 
агент "Хаджията"

Венко Бешков
Чрез лобиране на форумни ДСБ контакти бе предложен и избран Радан Кънев, без някой да се усети, че той всъщност не членува официално в партията и дори се е самоопределял по форумите, като лявоцентрист. ОК, трябва да призная, че силата му е в интригите, а пък в хамелеонщината е ненадминат.
Както и да е, задкулисието никога не е били пречка в Сектата и на бърза ръка го приеха, заверявайки членството му с няколко месеца задна дата.
Минаха няколко години в които Гъза се умилкваше около Костов, докато дойде началото на 2010*, когато Любка Дойнска напусна ръководството на партията, несъгласна с интригантските прийоми на Мавъра, по отношение на Борисов и Цветанов, след като не получи облагите към които беше се стремял.
Този факт поставя Гуруто в цайтнот, да не би сектата да се разколебае, и тойприбягва до една вечерна блиц акция.
Първо се обажда на Антоанета (Тони) Цонева и ѝ предлага на нея да заеме мястото. Тя отказва, защото не иска да се обвързва толкова с ДСБ, въпреки че е била проформа кандидат на неизбираемо место в минали парламентарни избори.
След това Манго се обажда на друг млад човек, който също му отказва с аргумента, че ще се отдели от политиката (което е вярно и затова не споменавам името му). Чак третия избор за който Драгалевския мангал се сеща е за Рада…, без да знае, че в махалата са ѝ викали „Гъза“… 
Та това е сагата на този трагикомичен гоголов герой.
*) Между другото по същото време и по същия повод аз подобно на Любка окончателно се отвратих от кандидат-члена на БКП, преподавателя по Политикономия на Социализма и закален в борбата срещу идеологическите диверсии на Капитализма, по одиозни ГРУ школи в Кременчуг/Украйна обучаван в агентурни прийоми, човекът с много лица, другаря Иван Костов, въпреки, че на изборите 2009-та, бях гласувал за Синята Коалиция."

Е, това са част,  много малка при това, от приятелите, сподвижниците и съекипниците на Иван Костов. А той какъв е - всички знаем....






понеделник, 30 май 2016 г.

Началото на края на лаптопите и настолните компютри

HP Elite x3
Една новина мина незабелязано за широката публика. А всъщност тя ознаменува края на ерата на настолните компютри и лаптопите, а май ще отнесе и таблетите. Е, явно Microsoft отвърна на удара. Като че ли, досега се давеха в океана на на андроид устройствата и не можеха, нито с телефоните си, нито с операционната си система да вземат дял над 3-4%, а той и все намалява. Обаче HP Elite x3 ще ги върне много здраво в надпреварата. А ми се струва, че ще извади от играта и останалите играчи. Windows 10 е отявлено шпионска и антипотребителска система (за мръсните тоталитарни функции на компютърната техника писах тук по повод електронното гласуване), но с функцията Continium удари балтията на андроида и айфона едновременно. Поне докато те не измислят нещо подобно. Вижте във видеото за какво става въпрос.

И така имате телефон - компютър в джоба си - с огромен екран, с главозамайващ хардуер, (вижте тук спецификациите) и е противопрахов, противоударен и водоустойчив. Но не това е важното, такива "умници" с лопата да ги ринеш. Важното е, че това е настолният ви компютър, таблет, и лаптоп едновременно, освен че е и телефон. Идвайки на работа с него се развличаш по пътя. В офиса го включваш в докинг станцията прехвърляща сигналите към клавиатура, мишка и монитор и връзка с интернет по кабел. Получаваш пълноценен компютър на който да вършиш сериозна работа.
Докинг станцията в офиса - телефонът е компютър
Да, наистина ще ти трябва монитор, мишка и клавиатура, но спестяваш компютъра - първо като пари, второ като неудобство на него да имаш програми или файлове, които ги нямаш в къщи на домашния компютър или на телефона, лаптопа или таблета. Край на проблема: "Ех, как си забравих точно тази ексцел таблица на компютъра в офиса, мислех, че съм я прехвърлил на телефона и щях да поработя в къщи, но сега ще чакам до понеделник." Спестяваш пари, плащаш за операционна система и програми само един път и само за едно устройство. Параноиците ще оценят и това да са постоянно с компютъра в джоба си и само те да работят с него в офиса, у дома или на вилата, а не колегите или роднините им. А може и да си сложите монитори, клавиатури и мишки и там и да работите с джобния си телефон-компютър. После си го приберате в джоба заедно с малката докинг станция, за да не вижда жена ви какво точно имате на него, нито пък децата ви да го докопат и повредят с игри. Тоест ключовите думи тук са сигурност и поверителност на личната информация. На това може да се възрази, че ако го загубите или ви го откраднат, всичко отива по дяволите и това донякъде е вярно. Той има разбира се шифроване на информацията, заключване с пръстов отпечатък и ирисово разпознаване, но загубата му ще ви лиши от всичко, ако нямате архивно копие на външен диск или облак в мрежата. Така, че тук внимателно. От друга страна на евентуалното възражение за малкия му екран и удобството на таблетите / лаптопите от "Хюлет Пакард" са подготвили блестящ отговор. Предлагат допълнителен екран с клавиатура със слаб и орязан хардуер, превръщащ се при безжична връзка с телефона в пълноценно устройство. Махнеш ли обаче телефона, фалшивият лаптоп е безполезен. И да го загубиш, или да ти го откраднат, без телефона е една празна черупка. И пак ключовата дума е сигурност, докато си работите на този лъжлив лаптоп, телефонът ви може да е в джоба на сакото. 
Така наречения Extender на телефона - превръщащ го в лаптоп
Аз лично бих искал клавиатурата да може да се откачва, така, че да става и на таблет, но фирмата явно не мисли така. Ако това писание ви звучи като панегирик за "Хюлет Пакард" и устройството им, не е така. Преди тях имаше подобни опити, например тройният телефон - таблет - лаптоп на Asus. Но той нямаше този успех, заради слабите възможности на операционната система - стара версия на андроид.
Asus Padphone
Сега при Windows 10 е съвсем друго положението. Microsoft май направиха нова версия на "Империята отвръща на удара" с помощта на съюзника си "Хюлет Пакард". Какво пречи и самият Редмъндски гигант да пусне подобни свои телефони с такива аксесоари? Изтеклите изображения на телефона Microsoft Surface и странната му клавиатура предвещават интересен развой.
Телефон Microsoft Surface

Нетипична клавиатура
Да не забравяме, че китайските производители още не са си казали тежката дума. Предполагам, че ще се втурнат да правят докинг станции и екранно-клавиатурни "обвивки" за тези модели, а скоро ще пуснат и свои подобни телефони с Windows 10. И тогава наистина хората ще се запитат, защо да плащат четири пъти за телефон, таблет, лаптоп и настолен компютър, като могат да минат с едно устройство в джоба и безброй аксесоари към него? И тогава сбогом лаптопи, настолни чудовища и таблети!




Интересно, как ли спи ръководството на Google в момента, дали сънуват кошмари за бъдещето на Андроид или замислят контраход - да го превърнат в пълноценна операционна система, най-после? 

Защото имаха такива обещания още през 2011 година. В епичната им война с "Епъл" и гейфоните им, казаха, че андроидът ще работи и на настолни компютри, но нещо не ги виждаме да си изпълняват заканите. Иначе, краят на изгризаната ябълка е близо. Скоро ще фалират и ще останат само в историята с два несполучливи опита за летене. Грандоманията, алчността и арогантността на "Apple" ще им изяде главата и на тях. Примерът на Nokia е показателен - видяхме какво стана с финландците, които навремето държаха 44% от световния пазар на телефони.




четвъртък, 19 май 2016 г.

Колко са умни умните телефони?

"Умни" телефони
В този материал има "продуктово позициониране", както се казва... Всъщност не, във филмите има такова - например в тези за Джеймс Бонд, където фирмите произвеждащи дадени марки часовници, коли, костюми, яхти, оръжия и други, плащат безумни пари на продуцентите, за да се появят стоките им във филма, като любим аксесоар на агента 007... Устройствата за които пиша по-долу, са си мои, любими и аз съм платил за да ги имам, а не те на мен.... Шегичка, но сега на темата за радиото в "умните телефони" в технологичния век.... 
Това е радио....
Преди години бях в един магазин на "Виваком" където продавачката - едно мило момиче се мъчеше да ми пробута един "Алкател" за един лев. С договор за две години с космическа стойност разбира се. (Да не се обиждат французите, но "Алкател" е символ на технологичен боклук, дори и така наречените им "върхови модели". Попитайте някой, който се е излъгал да купи такова "чудо", ако не ми вярвате.) Та девойчето ми изтъкваше главното му достойнство, че има блутуут връзка. Гледах парчето пластмаса отвсякъде, въртях го замислено в ръката си и се чудех за какво му е на такова устройство блутуут? Това беше телефон тип "сапунерка" само с червена и зелена слушалка и цифрова клавиатура (говорим за 2005 година), СМС-и и нищо друго, нито памет, нито слот за карта, та да прехвърляш файлове, изобщо никакви функции. А, имаше радио и това е завръзката. В джоба си имах Нокия 9500 комуникатор, ако сте забравили какво беше това навремето, ето го на снимката този технологичен динозавър. 
Nokia 9500 Communicator
Тогава струваше 1600 лева. "Комуникатора" ми имаше и блутуут слушалки и уай-фай и каквото се сетиш още. Е, нямаше радиоприемник и това беше проблемът да се интересувам от друг телефон с радио, но не и "Алкател". Идиотите от "Нокия" точно в този скъп модел се стискаха да сложат приемник, да не вземе да им се смали печалбата. А те бяха  първите в света вградили радио в телефон и много от по-посредствените им и евтини модели си имаха радиоприемник, но не и 9500 комуникатора, за който пък ти вземаха безумни по онова време пари. В следващия комуникатор Е90 се поправиха - вече имаше радио, но аз пък ги бях зарязал като фирма. Не ми бяха вече любимата марка. 
Nokia E 90 Communicator
(Още ми е жал за тази хубава бивша фирма Нокия, но високомерието им ги скапа тези симпатични финландци. "Комуникаторът" имаше нещо което съвременните телефони го нямат - факс с отделен факс номер и отделни номера за гласови обаждания и за данни. И от трите номера можеше да се обаждаш, не ти трябваше втори СИМ. Но за това друг път.)  Та да се върна на симпатичната "вивакомка". Зададох й садистично въпроса за какво му е на "Алкатела" блутуут, като няма никакви програми, функции, дори и МР3 плейър липсва? Тя се смути и изчерви, явно обучението й беше стигнало дотук. Дойде колегата и деликатно й подсказа, като ученик даваш на момичето на задния чин да преписва, "заради радиото, да може да се свържат слушалките безжично и да го слушате". (Запомнете тази фраза) Тя грейна в усмивка и ми предложи към телефона и блутуут слушалка. Благодарих й колкото може по-сърдечно и си тръгнах, като мислено му се хилех на акъла на подсказвача. 
Днес обаче, този десетгодишен епизод ми изникна в съзнанието и се сетих какъв идиот съм бил тогава, да не пробвам "Алкатела" с радиото и блутуут слушалките му. Не, че щях да го купя. Не знам дали сте пробвали радиото на телефона или таблета си да работи с блутуут слушалки? Ами опитайте! При мен не става, ето защо. Идвайки на работа се опитах да пусна радиото на слушалките си. Китайски ТМ-001, но железни. 
Слушалки ТМ 001
С блутуут връзка с всякакви устройства работеща безотказно. Отделно с вградено FM радио, музикален MP3 плейър със слот за микро SD или TF карта с музика и разбира се с аудиожак за да ги включиш с кабел към старинни устройства, ако се наложи. Обаче греда, не бях ги заредил (стандартен микро USB жак) и операцията пропадна. Е, сега е 21 век, радиопарати да искаш :-) 
Nokia 301 Dual SIM

Извадих служебния телефон - евтина слушалка Nokia 301 за стотина лева, но си има радио, включих жичните й слушалки и готово! И тогава ми дойде "гениалната идея" да пусна радиото с блутуут връзка. В офиса, докато слушалките ТМ 001 се зареждаха, включих безжичните колонки - китайски фалшификат на доктор Дре бийтбокса
D-r Dre beetbox - китайска имитация

Впрочем и те си имат радио, МР3 плейър с карта, аудиожак за кабел, даже голям USB вход за флашка с музика и разбира се блутуут. Дадох ги на блутуут връзката и извадих с ехидна усмивка евтината "Нокия". Включих я и нея на блутуут връзка и изчаках да се свържат, за да й гледам сеира. Опитах да пусна радиото, но то разбира се любезно ми поиска да включа жичните слушалки, които му служат като антена и като го направих, прекъсна блутут връзката разбира се и даде сигнала в тях. Даже не ми предложи да мина на външния говорител на телефона, просто нямаше такава възможност в менюто за управление. Е, това е сега "Нокия"-та, "как преминава световната слава". Извадих тържествено любимия си "умник" Huawei Ascend G7 (похвално слово за него тук в спор с един гейфонист) и го дадох на блутуут връзка с колонките. Сега щях да покажа на Nokia-та защо китайците изгряха на изток като технологична нация.
Huawei Ascend G 7
Пуснах му радиото и "умникът" ме разочарова за пръв път. И той си поиска жичните слушалки за антена!!! Свързах ги и все пак опитах да пусна радиото на високоговорител, като се надявах, че умникът, ще разбере под "високоговорител" външните колонки, с които вече беше свързан с блутуут. Уви, той си включи собствения високоговорител. Е, поне това направи, "Нокията" не можа и толкова. Да, "умни телефони", какво да ги правиш. И тогава се сетих за таблета. Нищо особено - един американски Vonino Sirius QS правен в Китай естествено. И той си има радиоприемник разбира се. 
Vonino Sirius QS
Свързах го с блутуут колонките и пуснах радиото. Естествено и този "умник" си поиска жичните слушалки за антена. Сложих му ги и все пак потърсих в настройките външен говорител. Имаше и като го включих....... пусна собствения си. Забрави, че е в блутуут връзка с колонки.... Пореден провал на умниците. Вързах "Хуавея" с колонките безжично и му включих интернет радиото. Е, разбира се станцията, която исках я нямаше в приложението съдържащо "всички български онлайн радиа". Не го пиша, като име, да не му направя лоша реклама, българско е и иначе много хубаво, но не можеш да добавяш радиостанции. Тогава вече се ядосах, махнах телефона и включих във фирмената уай-фай мрежа таблета, вързах го с блутуут колонките и отворих с браузъра "Опера" сайта на радиостанцията. Опитах да пусна радиото на живо, но разбира се идиотите от Adobe отдавна не предлагат флаш плейър за Андроид. (Още една фирма по пътя на "Нокия") E, в таблета имаше старата му версия, но пък тя не е вградена в браузърите и първо трябва да я стартираш и после да включиш браузър. Направих и това упражнение и за моя изненада андроида ме попита откъде да пусне музиката, като ми предложи цели четири програми, поддържащи онлайн радио, за две от които не подозирах. Хайде браузърите и вградените програми за музика и видео, да разбира се, ама не очаквах и фотогалерията и ES File Explorera. Затова го и препоръчвам. Е, след два часа операция "радиоприемник" в умен телефон приключи с успех, дали?!!. При вградени пет радиоприемника в два телефона, таблет, слушалки и колонки, да се наложи да го слушаш през интернет с архаични флаш плейъри си беше голямо забавление. "Умни телефони", какво да ги правиш.... А какви радиоапарати имаше навремето...
Това е радиопарат, ако не знаете...
Пиша го това, защото сега още се чудя, дали онзи безумен "Алкател" с който започнах в началото, щеше да ми поиска жичните слушалки за антена, при включена блутуут слушалка, която момичето вежливо ми предлагаше....
Или да перифразирам вица за Чапай и Петка за духовата музика: "За какво му беше на "Алкатела" блутуут"? Съжалявам, че тогава не проверих, можеше и да го купя....


Послепис
На следващия ден поумнях още малко. Вързах таблета с аналоговия кабел от жака за слушалките с колонките през AUX входа. Така си имаше антена и подаваше жичен сигнал към тях. За моя изненада като включих радиото и му зададох бутон "говорител", заработиха и колонките и високоговорителите на таблета едновременно. На това му се викаше навремето квадрафония... Изобщо в технологичния 21 век кабелите си имат своето място. Поне докато програмистите не поумнеят и не започнат да мислят като обикновени хора, което обаче по определение е невъзможно.