вторник, 26 януари 2016 г.

Емил Конрад - "празнословещ палячо с лошо възпитание"

Даже не го знам, кой е този и не искам и да го знам. Опитах да му изгледам един клип и се отказах на петата минута. В него има само едно нещо интересно - произхода му. Наполовина българин - по майка, наполовина арменец с малко немска кръв - по баща. И дотам. Понеже не съм чел книгата му и няма и да я чета, опитах да намеря сериозни критици или литератори, които са я чели и са дали мнение за нея. Ето един - Георги Грънчаров от блога "Библиотеката""От нещата, които прочетох, мога да кажа само едно. Ако наистина е толкова популярна, колкото изглежда, то значи стотици, а може би хиляди тийнейджъри ще прочетат едни съвсем нелоши и поучителни истории, написани простичко, на техен език. Ще прочетат истини за себе си, за които може би не са подозирали. Изречени от авторитет (техен авторитет, не портрет от кабинета по литература), може би биха покълнали където трябва. За много от тези хлапета това може да е първата прочетена книга. Ако за част от тях тя все пак се окаже ключът към по-добра, по-стойностна литература и в крайна сметка отключи любовта към четенето, толкова по-добре."
Последното изречение казва всичко. 
Ето и друго мнение в "Е-вестник" - Георги Андонов - музикален критик:  "И аз пробвах да видя какво прави този човек и… явно съм остарял, защото нямам обяснение защо толкова го харесват. Четях коментари колко е забавно дадено видео, а на мен изобщо не ми беше смешно. Пусках различни негови видеа на колеги и приятели и никой не се смееше. Но неговата аудитория го обожава и зад това явно се крие нещо. А зад огромните продажби на книгата му (над 30 хиляди до момента) не може да има само чар, харизма и добра видеообработка. Затова направих нещо, което надали много хора над 20 години са направили - прочетох книгата му. ...Трудно си представям как някой, който вече е прочел поне пет класически добри книги в живота си ще се впечатли от която и да е тийн-книжка, включително и тази."
Както виждате мненията на двамата съвпадат. Но Андонов подозира и плагиатство: 
"Аз съм крайно нетърпелив с хората. Когато някой е отегчителен или прекалено тъп, просто искам да го ударя. Не изпитвам нуждата да му направя забележка. Дори не считам, че заслужава обяснение.” Ясно е, че това е хумор, но е спорно дали аудиторията му ще го разбере като такъв. Подобна теза (макар и много по-ярка и груба) изказва и стендъп комикът Луис СК. Конрад може да се е вдъхновил именно от Луис СК за нея. Друг комик пък, от който имам съмнения, че Емил е заимствал идеи, е Джей Ларсън. Ето цитат от книгата: “Като ви звънне телефонът и се изпише непознат номер, какво правите? Да, игнорирате го. Затваряте му. Е, не и аз. Нямам идея дали това не е някой интересен човек […] Вдигайки телефона […] от другата страна се чува дрезгаво и нервно:
– Какво става, Ники? …
Аз мълча малко, но решавам, че няма да разочаровам човека, а и без това имам трийсет минути свободно време. Отговарям:
– Нищо, с теб какво се случва?
Той, още по-нервно и вече на висок глас:
– Нищо, но искам да знам защо си ми предал непълните документи за сделката, при положение че сме минали тънко и сме излъгали за крайната цена, така че да останат 500 000 за нас…” До тук е моментът с допирните точки с историята “Wrong Number” на Джей Ларсън. Всеки сам може да сравни с видеото и да прецени дали става въпрос за плагиатство, или за случайно съвпадение на подобни истории." Накрая закопава Конрад и с това: "Основната причина, поради която не харесах тази книга е, че в нея де факто не се казват наистина важните неща, на които не учат децата в училище. Като например как да имат критерий, да имат собствено мнение, да анализират сами поднесената им информация и прочие."
Иво Сиромахов обаче го защитава, както и сайтът на Карбовски - "Защо ви пречи Емил Конрад?". Всъщност там има и нещо от самия Конрад - "Медийните проститутки". Прочетох го само от интерес да видя дали е това за което и аз съм писал, но уви не, ставало дума за "шоу-звездите". Впрочем повърхностно, изтъркано, безмислено го е написал, не видях, нито талант, нито оригиналност. Но това си е мое мнение. И да отговоря косвено на въпроса защо се занимавам с него. Той изобщо не ме интересува, да е жив и здрав да пише "книги", да печели пари, да раздава автографи и малолетните девойки да припадат от любов към него. Няма лошо. Лошото е друго.
"Дневник" предлага да го включат в учебната програма по литература в училище.  "А защо не Емил Конрад в учебната програма". Това вече е безумие, и ако не е глупава шега, намирисва на заговор. Защото кръгът "Капитал" от години натрапва опростачаването на българското образование. Все натискат да "отпадат" българските класици от часовете по литература и да се заменят с такива "класици" като Емил Конрад. Веднъж бяха писали, че тинейджърите искали да обсъждат "Игрите на глада", вместо творбите на Вазов. ("За тях е естествено да дебатират върху "Игрите на глада" вместо върху "Опълченците на Шипка".") Те учениците може да искат и да гледат порно в часовете по биология или да им преподават, как да си бият инжекции с хероин, ама и това ли трябва да позволим? Да продължим логиката на развалата, която те неприкрито натрапват - в часовете по пеене може да вкараме Кондьо и Андреа, в часовете по гражданско образование - Евгени Минчев, в часовете по история - Митю пищова, тризначките в часовете по литература: "„3 месеца СДС ЛИХВАР НИ ВЗЕХА АВТОМОБИЛА СПОДЕЛИХМЕ НА ГЕРБ ТЕ МЪЛЧАТ СЕЕДНО ТОВА НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО ДРУГОТО Е ЧЕ НИЕ ИМАМЕ ПРОБЛЕМ ЧЕ СА НИ ВЗЕЛИ ПОЖИЗНЕНОСТА ЗА ДВЕТЕ ПАНЕЛКИ ОТ БЛАГОЕВГРАД" или по граматика и за двете са подходящи. Да не забравяме и доктора "Хонорис кауза" на Пловдивския Университет Христо Стоичков и той трябва да влезе в програмата, ама не по физкултура, а по българска граматика: "hristo8oficial: Искам да благодаря за великолепната организация на консулството ни в Америка .намери се такъв нехрани маико да ме критекува по точен да бъда една мърша които неспря да млящи и вуни цяла вечер .него допуснах до мен със правото си.“ 
Ако мислите, че преувеличавам, прочетете за безумната статия пак в "Дневник" на Георги Гочев, според когото не било важно какво се чете, а какво се разбирало.
И понеже ме изгониха отново от форума на "Дневник" за кой ли път, за "националистически, ксенофобски и расистки коментари", както обикновено се оправдават, да завърша с нещо оптимистично, което прочетох от колегите коментатори под тази идиотска статия на Георги Марчев. Те дадоха лют отпор. Примери:

Григор Лилов (един от моите любими автори)
"Ако този текст не е скрита платена реклама, съм потресен от примитивизма в разбиранията и мисленото на хората, които като коментатори трябва да информират и възпитават обществото. Дори и заради това, че при над един милион деца и младежи в тази страна няколко хиляди тираж (стигнахме до там, че вече 1000 бр. продадени книги за година време се броят като успех) не означават нищо. Ще добавя, че успехът на немалко творби се обяснява с отношението между посредствен автор и посредствени ... читатели. Другите оценки за този ала маркетингов подход към образованието и неговите функции вече е отбелязано в част от коментарите, та няма да ги повтарям."

"Репей" остроумно го закопава:
"Г-н Марчев, и откога Емил Конрад, за когото чух преди няколко месеца за първи път в живота си, се е превърнал в класик като един Вазов, Каравелов или Алеко Константинов, че да бъдат поставяни на една плоскост?  И да, учениците не могат да бъдат спрени да четат каквото и да е, стига да им е интересно. Затова ще прочетат въпросния Конрад доброволно, а не Вазов, Ботев и Каравелов. Които именно по тази причина трябва да са в задължителната програма. Впрочем и математиката е скучна, може би е време да прехвърлим като избираем предмет или да я върнем на нивото на четирите аритметични действия от времето на килийните училища. А вместо нея да се въведе като задължителен предмет играта на тетрис, защото не е скучна."

"Проза":
"Емил Конрад не бил минал все още тестовете на времето. Няма и да ги мине, защото е много бедничък откъм тематика, стил, езиково богатство, обществена значимост и т.н. Трябва доста да се потруди, за да покрие претенциите си."

"Дирбг" е убийствен:
"За хората, които се чудят за "скритата" реклама и невероятния успех на този влогър, ще споделя, че момчето го финансират стандартните НПО-та. Предполагам и че не си пише сам текстовете, да не говорим за книгата. Между "полезните" съвети как да бъдем готини в Америка естествено се вмъкват удобни тези. Като цяло не е най-големия проблем на тийнейджърите в България, все пак във "Вибокса" до неговите клипове са клиповете на Преслава, така че освен че е зло, може да се каже и че може би е по-малкото зло. Тази статия е един от най-добрите примери защо е зло. Дай да учим децата това, което им е интересно, не това, което е добро. Вече се учим, че доброто, справедливостта и др. подобни ценности не са важни, важни са иновативността, парите, дори егоизма се продава, като нещо много положително, полезно за успеха. Разделяй и владей са го измислили отдавна, но е по-валидно от всякога. Вкарай порно на момчетата, "Сексът и града" и лигави романтични филмчета на момичетата и ще стигнем американците по разводи. Да се преподава Емил Конрад защото на тийнейджърите им е интересно? Айде малко по-сериозно."
Давам му идеи за втората книга
Та "книгата" на Емил Конрад може би е една скучно банализирана посредственост, поднесена гръмогласно декларативно. И ако от нея няма полза (освен за автора), то няма и чак такава вреда. Не съм я чел и няма и да я прочета, изградих си мнението по описанието на другите, чиито критики ценя. Да взема назаем от цитирания по-горе Георги Грънчаров "...едни съвсем нелоши и поучителни истории, написани простичко, на техен език." И още малко назаем от Григор Лилов: "...с отношението между посредствен автор и посредствени ... читатели." И щипка мерудия от премиера Борисов - "Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме". И да сглобя от трите това - "проста книга с простички истории, написани просто, от прост автор, за прости читатели". Малко грубичко излезе. Я да приложим математическата операция "Разлагане на многочлени чрез изнасяне на общ множител". Така, изнасяме "Прост" пред скоби и получаваме следното: Проста (книга с истории от автор за читатели.) Пак има "нетолерантен, политнекоректен вид с негативна конотация". Просто (книга с истории от автор за читатели.) Така става вече. Упс, защо ли го направих, не съм във форума на "Дневник" и тук не могат да ме изтрият....  
Грънчаров казва и това: "За много от тези хлапета това може да е първата прочетена книга." Уф, това вече е лошо, ама по-лошото е, че може да им остане и последната..... Щото се сещам един дето си остана с "Винету"... 
Колеги съфорумци, гордея се с Вас! Давайте бой по простотията на толерастията, докато ме няма! А и заглавието "празнословещ палячо с лошо възпитание" го откраднах от “Deaddark” с това "извинение": "Ха-ха-ха, най-точното определение, което съм чувал за Конрад. Открадвам го със или без твое позволение и ще го ползвам......"  Дано не ми иска авторски права...

А ако Георги Марчев и "Дневник" наистина харесват "книгата" на живия "класик" Емил Конрад, да вземат да го предложат за Нобеловата награда за литература...