сряда, 13 януари 2016 г.

Паметниците на поробителите

Паметникът на връх Шипка можеше да има 
на върха статуя на Сюлейман паша
Ако сте прочели предходния материал "Окупационните паметници на националния позор"  и българската ви кръв е кипнала, като прочетете този направо ще се хванете за пищова. Защото преди години един малоумник искаше да прави паметник на Сюлейман паша на Шипка. И ако не беше бурната реакция на националистите за малко и да успее. Но да караме поред. "Комитетът за войнишките паметници се опитва да прокара шокираща инициатива - да бъде поставена мраморна плоча на Шипка в памет на загиналите по време на Руско-турската война 14 000 турски войници и техния предводител Вейсел паша. Инициаторите допускат, че идеята им няма да бъде възприета лесно от общественото мнение, но въпреки това вече провели сондажи с военните аташета на Русия, Украйна и Турция и те не се възпротивили. Председател на комитета е зам.-кметът на Пловдив Здравко Зафиров. Той е бивш зам. вътрешен и зам. военен министър в правителството на Иван Костов. Според Зафиров идеята възникнала спонтанно, когато от комитета решили да бъде поставена паметна плоча в Одрин в памет на загиналите 1500 български войници през 1915 г. "Не можем на реципрочен принцип да не възстановим паметта на турските войници, които са загинали около Шипка. Идеята бе спонтанна - за да провокираме в добрия смисъл и да проверим дали имаме вече европейския възгледи и намерения", заяви Зафиров." Във въпросния комитет освен това влизаха и други видни управленци: кметовете на Велико Търново - Румен Рашев, на Плевен - Найден Зеленогорски, на Шумен - Веселин Златев, на Карлово - Емил Кабаиванов, на Казанлък - Стефан Дамянов, разни полковници и генерали. 
Този изверг можеше да има паметник в България
Скандалът е още по-голям, защото първоначалната идея е била паметникът да е на Сюлейман паша. Ето кой е той "Но има един друг по-известен френски евреин в тази война - (Сев) Соломон Леви - роден в Цариград, по-известен като Сюлейман паша, който е "прочут" със зверствата си при потушаването на въстанията в Черна гора (1862) и остров Крит (1867), и пак в Черна гора през Сръбско-турската война в 1876 г. Специално в България през Руско-турската война, остава в историята със зверското избиване на около 15 000 души в Старозагорско. В църквата "Света Троица" - в храма и двора й, са били изклани над 2 500 души. А някои от труповете останали прави, защото след като били обезглавени, нямало къде да паднат, описват по-късно малцината останали живи очевидци на тяхната мъченическа смърт. В началото на януари 1878 г. е имал намерението да опожари и София, за да затрудни руската армия, но бил разубеден от равина на града защото, голяма част от жителите на София са били евреи. Та този евреин как да го квалифицираме освен като морален изрод? Впрочем за некадърността си в битката при Шипка и впоследствие при Пловдив е осъден от турски военен съд на 15 години затвор, които отчасти излежава. Пред съда се оправдава, че нямал българи разузнавачи. Явно тогава не е намерил предатели. А един български малоумник на който ме е срам да му пиша името - политик - зам.- министър на две силови министерства последователно по време на управлението на Иван Костов, предложи да направим паметник на Соломон паша под Шипка." - пише анонимният автор във форума. Е, аз му написах името на този безполезен кръгъл идиот - Здравко Зафиров - той е работил като водопроводчик в родния си Пловдив, след това като активист на СДС го правят секретар на Община Пловдив през 1995 г., оттам после става депутат през 1997 г. Премиерът Иван Костов го забелязва на една сбирка на парламентарната им група в Боровец. Здравко танцувал отлично и завършвайки танца със шпагат, целунал ръка на "класната" - Екатерина Михайлова - тогава шеф на парламентарната група на СДС. Явно Костов разбира, че е ценен и перспективен кадър, извиква го на разговор и като открива, че Зафиров е доволно глупав, но послушен и изпълнителен, го прави последователно заместник министър на военното и вътрешното министерство. Когато Костов пада от власт, този "умник" се връща като заместник-кмет в Пловдив. Та първоначалната му "гениална" идея е била да имаме паметник на Соломон паша. Но понеже се вдига буря от негодувание, променят проекта - първо - да бъде на Вейсел паша, после на загиналите турски войници и накрая въобще се отказват от това. Едно обяснение на това малоумие има тук: "Както и тогава в Унгария, така и днес у нас има достатъчно индикации, че злощастната идея на комитета на Здравко Зафиров, възбудила такава остра полемика сред българската общественост, е внушена на формалните инициатори отвън, може би от евроинституциите или от североатлантическите структури. Ако това е вярно, има всички шансове инициативата да се реализира, въпреки изразените обществени несъгласия. За да се превърне в истински жест на помирение между българи и турци обаче, тя би трябвало да бъде съпътствана и от няколко подходящи думи на извинение от официален представител на турската държава - за кланетата, извършвани от османската армия над мирното българско население по време на войната от 1877-1878 г. Така например, запасняците на Кямил паша, които на път от Пловдив за Шейново преминават през Стрямската долина, извършват неоправдано сурови репресии над жителите на Карлово, Сопот, Калофер и околните села. Сърцераздерателна картина на жестоките насилия на турските аскери над беззащитните сопотненци е нарисувал народният поет Иван Вазов в началото на своя роман “Нова земя”. Тогава загива и бащата на писателя - Минчо Вазов." Радикалдемократите имат предвид опитът на Унгария: "През 1994 г. проевропейското унгарско правителство издигна в Сегед паметник на султан Сюлейман Великолепни (който през 1566 г. умира по време на обсадата на града, само един ден преди неговата армия да го превземе и да завърши покоряването на Унгария). По замисъла на своите създатели този паметен знак трябваше да ознаменува историческото помирение между унгарците и турците преди тяхното евентуално приемане в Европейския съюз. Тогавашният президент на Турция - Сюлейман Демирел, който присъстваше на церемонията по откриването на монумента, направи несръчен опит да се извини за деянията на своя далечен османски предшественик преди 450 години, заявявайки: “Ние с тъга си спомняме за враждите от миналото, но сега се съсредоточаваме върху нашето приятелство...” В отговор унгарският министър на културата - Габор Фодор, отбеляза: “ХVІ век бе ерата на изграждането на империите в Европа - Унгария бе една от страните, които загубиха най-много от усилията на Сюлейман да изгради своя империя...”. Този меланхоличен коментар на министъра, изпълнен с общи фрази и съчувствие към жертвите, е типичен пример за това как постъпват цивилизованите народи в подобни конфузни ситуации. По аналогичен начин върху паметника на изгорения на клада по заповед на Калвин испански учен - Мигел Сервет, жителите на Женева са поставили надпис: “Той стана жертва на своето време”, а върху монумента на Кортес в Мексико любопитните туристи могат да прочетат: “Това не беше победа или поражение, а трудното раждане на една нова нация”. Подобна логика, която обяснява всичко и оправдава всеки, не успяла да убеди един унгарски ученик, който през 1994 г. възкликнал спонтанно пред кореспондента на “Ройтерс”: “Какво! Следващият паметник сигурно ще бъде на Чингиз хан!” (“монголският владетел, чийто орди през ХІІІ в. едва не изтриват Унгария от картата на света”, пояснява кореспондентът на западните си читатели). За разлика от 14-годишния Бенсе, неговите учителки - Ана Ингола и Маргит Будай, били на противоположното мнение: “Ние напълно споделяме идеята, сега можем да показваме двата лъва на нашите ученици и на туристите.” (имайки предвид двата паметника: на защитника на Сегед - Милош Зрини, в чиято чест на централния площад на града била издигната бронзова статуя на лъв, и на султан Сюлейман Великолепни)." Както виждаме и в Унгария са управлявали безхаберници - не е учудващо, тогава на власт беше Унгарската Социалистическа Партия с премиер Дюла Хорн. Веднага след това го свали с избори Виктор Орбан и стана премиер за първи път през 1998 г. до 2002 г. с партията си Фидес, и после през 2010 година се завърна триумфално и се превърна в герой на съвременната нормално мислеща Европа. Но България не е Унгария - те си имат Виктор Орбан, ние си имаме Бойко Борисов и Росен Плевнелиев. А защо не се осъществи тази антибългарска идея? Ами отговорът е тук: "127 г. по-късно отново ще се бием за Шипка, предупредиха от ВМРО-Българско национално движение (VMRO.org) по повод "лансираното в медиите предложение в подножието на върха да се издигне "паметник" на Сюлейман паша". Идеята бе остро разкритикувана и от Слави Трифонов в шоуто му по Би Ти Ви снощи, като водещият се закани, ако тя бъде реализирана, лично "да гътне" издигнатия паметник. "Сюлейман паша по време на Руско-турската война разорява цветущата Розова долина, опожарява Стара Загора и избива хиляди невинни мирни жители на Калофер, Карлово и околните селища. Абсурдно е да се иска издигане на "паметник" на доказан палач на български мъже, жени и деца", възмущават се от ВМРО-БНД. Според тях това е "атака срещу устоите на българската държавност", а "включването на представители на ДПС в тази инициатива показва кого всъщност обслужва това срамно начинание". ВМРО-БНД гарантира, че дори и всички български институции да разрешат поставянето на паметник на Сюлейман паша, той няма да стои там повече от 24 часа, предупреждават от движението. "Младежката организация на ВМРО в Казанлък поставя националния трибагреник на мястото, определено за този "паметник". Чакаме да видим коя българска ръка ще посегне да го свали, за да постави там "паметник" на един военнопрестъпник", се казва още в съобщението им." Имаше и други такива закани от патриотични организации. В крайна сметка разумът надделя и Здравко Зафиров се покри в дълбока нелегалност. Дано да е отишъл да живее в любимата му Турция. 

Послепис
Както виждате националните предатели обикновено са кръгли глупаци. Но може наистина да има паметник на загиналите за свободата и обединението на България обикновени турски войници. Защото заедно с тях - бившите поробители, воюваме срещу руснаците - бившите ни освободители в Първата Световна Война. Както казва генерал Колев за да предотврати евентуални русофилски чувства всред войската: ,,Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"
Конната дивизия на генерал Колев в Добруджа -
ужасът на руската казашка конница

Ако си спомним добре нашата собствена история, в Първата Световна Война сме съюзници освен с Германия, и Австро-Унгария, и с Турция. В трагично завършилата за нас през 1913 г. Втора Балканска Война освен, че Гърция, Сърбия и Турция ни отнемат Македония, Беломорието и Източна (Одринска) Тракия, Румъния ни напада в гръб и ни взема Южна Добруджа, (освен, че владее и Северната, която й е дадена на Берлинския конгрес през 1878 г.) Та през 1915 г. България влиза във войната на страната на германския блок за да си върне отнетите  от съседите ни земи. Заедно с Австро-Унгария разгромяваме Сърбия и си връщаме Македония и Поморавието, даже си разделяме Сърбия наполовина. После атакуваме Гърция и си връщаме голямата част от Беломорието и Македония, като разбиваме гръцките и съюзническите им френски, английски и сръбски войски. През 1916 г. Румъния се включва във войната на страната на Антантата и нашите войски атакуват румънската армия в Южна Добруджа, разбиват в ход румънските и подкрепящите ги сърбо-хърватски и руски войски, връщаме си с блестящи победи градовете Тутракан, Силистра, Добрич и продължаваме победоносния си ход към Северна Добруджа. 
Пленен от армията ни  руски бронеавтомобил в Добруджа
Славният ни пълководец генерал Стефан Тошев командва великата ни армия. В тези битки войската ни вече воюва рамо до рамо с нашите съюзници турцитеЕдна тяхна бойна част е изпратена да ни помага за освобождаването на Северна Добруджа. Българското командване е било против тяхното участие, защото са предполагали, че после Турция ще иска териториални компенсации с български земи в Тракия, както и става наистина. Историците пишат: "В подкрепа на 3-та Българска армия пристига турският 6-ти турски корпус в състав от 15-та и 25-та дивизия с обща численост първоначално от близо 20 000 души. Те се съсредоточават поетапно и предните низамски полкове се включват в първата атака на Кубадин в състава на Добричките войски. Българското Главно командване е било против това в Добруджа да се пращат османски вместо германски войски, не защото е било с лошо мнение за бойните качества на Османската армия (напротив!), а защото е считало, че султанското правителство впоследствие може да използва това като повод да иска териториални компенсации (главно в Тракия). Така и става през 1918 г. Присъствието на турските войски в Добруджа е проблем, защото те са негодни за настъпателни действия. Това се признава от фелдмаршал А. фон Макензен, който в специална телеграма предупреждава ген. Ст. Тошев: ,,Турските войски са добри, но те  са годни главно за отбрана. На тях трябва да се гледа като на българските войски от втора линия (опълченски и маршеви полкове). Затова за препоръчване е, щото българските войски от втора линия и турските войски да бъдат употребявани за отбрана и пр.’’ 
Ген. Тошев и Мустафа Хилми Коджахарзем паша
 наблюдават сражение около Меджидия, окръг Кюстенджа
Въпреки основателните подозрения на българските политици и военни, заедно с турците изтикваме руско-сръбско-румънските врагове - някой удавяме в Черно Море, други в Дунава, част от тях, нашата победоносна конница ги изколва в движение. И си връщаме цялата Северна Добруджа до делтата на Дунава. Форсираме Дунав и заедно с настъпващите от запад австро-унгарски и немски войски се срещаме в столицата Букурещ. Та на тези редови турски войници, загинали достойно за нашето национално обединение, наистина може да има един скромен паметник в Добрич примерно. Не, че са ни обичали особено нас - бившата им "рая", но честно са изпълнили войнския си дълг, пратени от управниците им да воюват заедно с нас като съюзници.

Послепослепис
И накрая нещо лично. Наложи ми се преди години да присъствам служебно на една възпоменателна религиозна церемония в британско военно гробище в един български град. Организирано беше от посолството, посланикът беше довел и британски пастор да отслужи молебен по англиканския църковен канон, присъстваха британски офицери и български политици и управленци. Кръвта ми кипеше, та дядо ми в редовете на българската армия воюваше при Дойран срещу англо-френско-сръбско-гръцките войски за да освободи родната си Македония в Първата Световна Война. Още пазя щикът му ръждив от кръвта на враговете, които беше пробол със славното "Напред на нож!" и един трофеен френски байонет взет от убит французин. Пазя и кобура на баща ми - царски офицер в освободителния ни корпус в Егейска Македония през Втората Световна Война, впоследствие воювал и в Югославия и Унгария в Отечествената война и награден с кръст за храброст. И аз, който две години с автомат Калашников в казармата се готвех да отразявам евентуалното турско-гръцко нашествие, присъствах на молебен за убитите от нашата славна армия врагове!!! Дебнех някоя непремерена фраза на посланика, но и той, и пастора се държаха изключително добре, сведоха церемонията до нормалната християнска грижа за душите на загиналите, не намесиха никаква политика, нито история, която би могла да обиди българите. Така, че дори и ние православните (по канон ни е забранено да присъстваме на служби на еретици, каквито всъщност са лутераните и англиканите) държахме запалени свещички и се кръстихме по време на службата. Но това е нормалното християнско и цивилизовано отношение към мъртвите. Британското посолство си плаща поддръжката на военното гробище. България също има свои военни гробища зад граница, но например в Македония и Сърбия, те редовно са поругавани, въпреки  Женевската конвенция, която ги защитава. Въпрос на култура и отношение към мъртвите. Но едно са обикновените редови войници, загинали в изпълнение на дълга си, на които дължим християнско уважение и почит, а съвсем друго е паметник на Сюлейман паша. Или на американските пилоти - варварски взривили съвсем безмислено София, без никаква военно-стратегическа необходимост. Или пък монументите на техните тогавашни съюзници - съветските окупатори на България. А такива американски и съветски символи - унижения на националното ни достойнство и история, гаврещи се с паметта на падналите ни герои по бойните полета в защита на Родината, имаме твърде много по многострадалната ни българска земя....  Паметниците на окупаторите - американци и руснаци си стоят в София и досега.