сряда, 6 януари 2016 г.

Кралица Кристина Шведска

Кралицата - лесбийка
Докато проучвах родословието и биографията на Ангела Меркел за да разбера мотивите й за националното и цивилизационно предателство, което извърши спрямо родната й Германия и Европа, се замислих дали има друг подобен случай в европейската история. И се сетих за кралица Кристина Шведска  (1626 – 1689) управлявала страната си от 1644 до 1654 г. Като дъщеря на великия крал Густав ІІ Адолф наричан още "Северния лъв", тя остава единствената му жива наследница, когато баща й е убит през 1632 г. на бойното поле в Германия.  Едва на 6 години след смъртта на баща си е възцарена, като от нейно име управлява регентство начело с канцлерът Аксел Оксенщиерна. Той е изключителен политик и държавник, служещ още на баща й и на него се дължат организационните, финансови и стопански успехи на Швеция, докато кралят воюва на фронтовете на тридесетгодишната война. През 1636 г. Аксел насила отделя Кристина от вредното влияние на невротичната й майка Мария-Елеонора от Бранденбург. Невротична е меко казано, тя просто е луда. Пример - когато съпругът й Густав ІІ Адолф е убит, тя нарежда да балсамират тялото му и две години го държи в покоите си и принуждава всяка вечер малката Кристина да го целува за лека нощ. Защото съпругът й искал да бъдат погребани заедно. Тази перверзия е прекратена от канцлера Аксел, който дава престолонаследничката под опекунството на епископ Йоханес Матиа, който изпълнява волята на Густав Адолф да я възпита като мъж. Учат я на лов, военна стратегия и тактика, фехтовка и всякакви други мъжки занимания. Коронована е при навършване на 18 години на рождения си ден през 1644 г., но още преди това Оксенщиерна я кани на срещите на кралския съвет. Своенравна и ексцентрична, Кристина има определено скандално поведение, включително противоречи на благодетеля си канцлера Аксел по политически и управленски въпроси. Съвременниците я описват като мъжкарана, шведският народ изобщо не я обича. Груба, силна, сурова, но и интелигентна, тя категорично отказва да се омъжи и да роди престолонаследник. Отхвърля предложенията на унгарския крал, испанския Филип ІV и редица германски князе и принцове. Отказва и на млади шведски аристократи, включително на братовчед си Карл Густав, който е влюбен в нея. Те имат младежка връзка, която тя прекратява след коронацията си. Скоро се разбира и защо, Кристина се оказва лесбийка и е лудо влюбена в придворната си дама графиня Ебба Спаре, наричана от нея Бел. Заради Кристина, графинята разваля годежа си с млад и перспективен граф, лудо влюбен в нея. Скандалното и перверзно поведение на кралицата лесбийка й докарва прякора "момичето-крал" сред съвременниците. През 1649 г. тя обявява публично, че никога няма да се омъжи, но под натиска на аристокрацията - водена от канцлера Оксиенщерна е принудена да обяви братовчед си Карл Густав за "свой син" и престолонаследник. Нанасят й още един удар, отвличат любовницата й графиня Спаре и я обработват да се омъжи за бившия си годеник, като принуждават и кралицата да даде благословията си за този брак против волята си. Това я изкарва окончателно от релси и Кристина още през 1652 г., под влиянието на френския посланник и повикания от нея в Швеция философ Рене Декарт залита към католицизма, като определено изневерява на лутеранските традиции на народа си и на делото на баща си - наричан "защитник на протестантизма".
Кристина с Декарт (вдясно)
Започва да води тайни преговори да отиде в Рим при папата след евентуалната си абдикация. Той й обещава охолен живот, титли и уважение, с явен политически подтекст да нанесе удар на протестантска Швеция. След неуспешния й опит да въведе католицизма в Швеция, предотвратен от съпротивата на канцлера и аристократите, тя е принудена от тях да абдикира, като предаде властта на "осиновения" си братовчед: "
През 1654 г. кралицата на 6 юни предава властта на Карл Х. В следващата година тя официално приема католическата вяра. Заселва се в Рим и се включва не само в обществения и културен живот, но и в управлението на папските владения. По време на Френско-испанската война, която се води през 50-те години има роля за преминаването на папата от испанска на френска страна. През 1656 г. договаря с Мазарини споразумението от Компиен, съгласно което французите получават папската благословия да завладеят Неапол за нея, а тя да им го завещае при смъртта си. След провалянето на този замисъл тя се връща в Рим, като често се меси в избора на папа, подкрепя оперното изкуство и пропагандира идеята за кръстоносен поход против Османската империя."
Наред с положителните й действия в Рим, тя и в Швеция докато е кралица се стреми да покровителства културата и изкуството - започва строежа на огромна библиотека в Стокхолм с 500 000 книги и ръкописи, за да превърне северната столица в "новата Атина", отделя внимание на образованието, но всичките й проекти изтощават финансите на страната, докарват стопанска разруха и предизвикват недоволството на народа. Това, наред с залитането към католицизма, също настройва аристокрацията срещу нея и ускорява процесът по отстраняването й от престола. На всичко отгоре при абдикацията си и отпътуването си за Рим, тя получава по споразумението с аристократите една четвърт от съкровищата на короната. Бидейки в Рим тя продължава перверзните си лесбийски оргии: "Обличала се като мъж, предпочитанията й към красивите жени били всеизвестни и понеже по онова време хомосексуализмът бил наказуем от закона, тя се застъпвала успешно за някои от подсъдимите в тези случаи. Погребана е в катедралата “Св. Петър” във Ватикана заедно с папите и е едва третата жена, на която е оказана тази чест." На пръв поглед е странно, че папите, първо Урбан VІІІ и после Инокентий Х са търпяли нейната содомия осъдена в Библията от Господ Бог, но всъщност са преследвали политически интереси, заради които са поругали каноните на вярата. И не само политически интереси, и впрочем не за първи път. Както пише Сент-ив Д'Алвейдър в книгата си "Археометърът" (стр. 46-47 по руското издание), папската институция от много рано започва да отстъпва под напора на "хуманистите" - (които Григорий Климов нарича в книгите си "сатанисти") и папите назначават в администрацията си отявлени педерасти и слуги на дявола - възраждащи най-долнопробните езически гръцки и римски традиции - подронващи католическата религия. В книгата му цялата трета глава с красноречивото заглавие: "Духовната смърт. Възраждането и триумфът на езичеството благодарение на съвременният хуманизъм" е посветена на тази духовна смрад налагана в папския двор още от ХІV век, която се оказва чиста порнография, содомия и литературен разврат. Видните "хуманисти" в двора на папите като Лоренцо Вала, Леонардо Бруни Аретина, Панормито, Пиетро Ничето, Еней Силвио Пиколомини (впрочем бъдещ папа под името Пий ІІ) пишат скверни книги с отявлено развратен характер - всъщност някои от тях са чиста порнография, рушаща християнските устои на семейството и обществото. Много от тях освен на думи са такива и на дела - Подджо има 14 незаконни деца, а е духовник от ордена на миноритите. На всичкото отгоре се хвали: "Като у всеки мирянин имам деца, но като дякон, аз нямам жена." Други едни "хубавци" като Филелфо, Порчело и Вал са содомити, Помпоний оправдава явната си педерастия с примера на Сократ. При такава духовна развала още в ХІV - ХV век можем да си обясним какво става два века по-късно, когато папата приема в двора си лесбийката Кристина Шведска с дадената й безсрамно богохулна титла "уважавана девица", заради което кощунство сигурно папата отдавна гори в ада.
Както виждаме, паралелите между Кристина Шведска и Ангела Меркел станаха много. Кристина е възпитана в протестантската вяра, а става вероотстъпничка и приема католицизма. Същото е и с бащата на Ангела Меркел - Хорст - роден в католическо семейство, става протестантски пастор. Ангела е прикрита лесбийка, Кристина Шведска също, но открита. И двете нанасят разрушителни удари на страните си докато управляват, е катастрофата предизвикана от Меркел е къде-къде по-ужасна и по-мащабна. И двете са груби мъжкарани, меркантилни, сприхави и арогантни. Ангела е родена в Западна Германия, а баща й Хорст замъква семейството в Източна, също както и баща му Лудвиг, който е поляк, а се преселва в Германия и дори си сменя името с немско. Кристина Шведска също заменя Родината си Швеция с Италия при папата в Рим. Изобщо биографиите и на двете са типични примери за дегенеративни родове. Както казва Климов: "Сега, когато сме се запознали с тези стадии, можем да се върнем на нашия въпрос за това как да откриваме дегенератите. Да, много е просто да ги откриете. Погледнете семейното дърво на дадения род. Ако то е здраво, ако на него има много клонки и много нови, здрави деца – пред вас стои нормален и здрав род. Ако дървото на рода изсъхва (има много бездетни двойки), ако има много самоотмиращи клонки (самоубийци, психически заболявания, ненормални деца) – вие наблюдавате род, който е в златния стадий на залеза. Всичко останало, което трябва да направите е да определите дали този дегенеративен род се вслушва в гласа на Бога или е богоборчески. Това може да стане много лесно. Внимателно вижте какво поддържа този род в обкръжаващата действителност. Разпространява ли той упадък в изкуството, науката и литературата или с всички сили се бори срещу тях и поддържа нормалното изкуство, наука и литература."  Да напомня, че бащата и майката на Кристина имат две предишни мъртвородени деца, а Кристина е последното оживяло и се оказва лесбийка, без деца, с чиято смърт се прекъсва рода. Майка й определено е луда, баща й пълен развратник, изневеряващ постоянно на кралицата си, но поне го прави с жени. Макар, че и това не е много ясно, защото Кристина казва на любовницата си - Бел, че на фронта кралят имал доверен благородник, който му "топлел предварително леглото с голото си тяло" за да може Густав Адолф да легне в затоплена постеля, а дали не са спали и заедно с този "отоплител на кралското ложе" историята мълчи. И не на последно място, но Кристина покровителства точно езическото, "ренесансовото", "хуманистично" изкуство, което е антихристиянско по същността си, богохулно, и богоборческо, и определено дегенеративно. Както виждаме фактите напълно се вписват в определението на Климов за отмиращите родове. Както казва Библията - "нищо ново под слънцето".
Впрочем, ако темата за Кристина Шведска ви е интересна, препоръчвам един добър шведско-финландско-германско-френско-канадски филм на Мика Каурисмаки за нея - "Момичето-крал" ("The girl-king") от 2015 година, в който нищо не е спестено от скверните й дела.