четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Против електронното гласуване - наглите лъжи на защитниците му

Ти гласува ли правилно моето момче?
В три поредни статии изписах малка част от доводите си срещу електронното гласуване. Но да видим и "аргументите" на неговите защитници, в случая представлявани от Мануела Малеева. Фамилията Берберян - Малееви не се слави с особено добро име в София, въпреки уж благородните каузи на  Мануела. Имотните им и данъчни далавери още се помнят - "Берберян пак укри данъци пак в големи размери", и после пак "Юлия Берберян пак укри данъци. И пак в особено големи размери!" А и странните им високоплатени псевдоекологични каузи, като "Горичка" получават много пари от такива соросоидни организации и издания като "Дневник", списание "Едно", "Българското училище за политика" към НБУ, "Американската агенция за международно развитие" (USAID), (разбира се къде без нея), няколко чужди посолства, между които френското и датското, "Британския съвет" и други подобни толерастки, шпионски и соросоидни структури. И като ни оправиха екологията, семейство Малееви се захванаха да оправят и политиката ни, чрез електронното гласуване. За което пак получиха много пари, пак от същите... Но да не се занимаваме с това кой го защитава електронното гласуване, ако искате такава информация прочетете това: "Поръчаха ли САЩ измамното електронно гласуване в България". Да видим, как го защитават и дали има истина в доводите им. Повече или по-малко, семейният инициативен комитет на Малееви повтаря тезите на останалите му поддръжници. Много от които също са соросоидни грантаджии, - като започнем от грънчаря Асен Генов и приятеля му Иво Божков и свършим с приятелката им Антоанета Цонева и кръгът "Капитал". Та да разгледаме сега съображенията на "Инициативния комитет за Референдум 2015", чието лице беше Мануела Малеева. 
Ето как са ги озаглавили:  "#Десет причини да гласувам електронно" , а за яснота под техните доводи, ще излагам опроверженията с удебелен шрифт. А, и поправих малко заглавието им с едно вмъкнато (не):

#10 причини да (не) гласувам електронно


1. Електронното гласуване от дистанция е достъпно, лесно, бързо от всяка точка, където и да се намираме – в страната и извън нея, не разваляме почивните си дни в чакане на опашки и пътуване до секции. (Да, но трябва да имаш интернет достъп, може да си в планината, някъде извън обхват, да има авария на интернет мрежата, да не ти е в ред устройството и т.н. Освен това се нарушава тайната на гласуването, за това по-долу.)



2. Вдига избирателната активност, включвайки лесно много повече избиратели в гласуването на избори и референдуми, пред които сега има бариери – живеещите извън страната и хората с увреждания. Няма българско семейство без близки извън граница – те трябва да участват във формирането на националните решения. Днес около 1,5 млн. български граждани живеят извън страната, спрямо 7,2 млн. в страната. (Грешат, извън България живеят над 2 500 000 български граждани, от тях в Турция над 700 000. Но няма никакви доказателства, че ще се вдигне избирателната им активност, освен в Анадола, по принцип българите в чужбина не гласуват. На всички видове избори проведени между 2001 г. и 2014 г. по цял свят българите, дават само 20-30 хиляди гласа средно. Послушните на Ахмед Доган български турци в Анадола се отчитат с 40-50 хил. гласа, над 90% от тях са за ДПС. С изключение на 2014 г. - тогава имаше следните резултати - за ДПС от чужбина – 59 900 гласа, за всички останали партии от чужбина – 78 188 гласа. (резултатите за гласуване в чужбина от ЦИК). Електронното гласуване няма да повиши тяхната активност, през 2015 г. българите в чужбина останаха пасивни дори на този толкова важен референдум "за или против електронното гласуване", от тях гласуваха само 27 035, - двадесет и седем хиляди и тридесет и пет души!) с което си зачертаха задълго възможността да гласуват изобщо някога.)  



3. По-сигурно е – няма недействителни бюлетини (2014 г. на изборите за парламента са отчетени средно за страната над 6% недействителни гласове, а има избирателни райони със стойности над средната). (Грубо заблуждение, може и да има недействителни електронни бюлетини, освен това никой не може да гарантира какви точно бюлетини ще има - за или против, за тази или онази партия, колко изобщо ще гласуват и как и какво ще бъде отчетено и за кого. Ето какво казва компютърният експерт Джейсън Киткат изследвал електронната избирателна система в Естония - "Невъзможно е за гласоподавателите да знаят какво става с гласа им, веднъж щом влезе в "черната кутия" на централната брояща система. С хартиената система има различни техники (специална хартия, специални печати, номерирани бюлетини) които правят много трудно добавянето или променянето на гласове. Много хора наблюдават урните (кандидати, преса, НПО-та) и винаги можеш да преброиш отново хартията." За другите технологични проблеми - хардуерни и софтуерни капани - повече тук.)



4. Гласовете и преференциите се отчитат коректно – не зависят от броенето на понякога корумпирани изборни комисии и допускането на човешки грешки. Въвеждането на електронно гласуване може да позволи прагът на преференциите да стане нулев, защото ще може да се отчита лесно и бързо. (същата грешка като горната, отговорът пак тук  -  технологични проблеми - хардуерни и софтуерни капани.)



5. Софтуерът следва да е с отворен код, което значи, че всеки, който има компетентност може да даде мнение за сигурността – това е обществен контрол. Системата може да се следи и контролира от много страни, докато 12 000 секции не могат да бъдат покрити от физическия контрол на застъпници и наблюдатели. (Това, че 12 000 секции не всяка партия може да контролира със свои наблюдатели и застъпници е напълно вярно, но никой и в момента не контролира софтуерът с който Централната Избирателна Комисия понастоящем изчислява гласовете от протоколите, като започнем от СИК, през ОИК до крайните изчисления в ЦИК. Неколкократно комисията в различни свои състави е отказвала какъвто и да било достъп и независима проверка  на софтуера за обработка на резултатите. А това за софтуера с отворен код при бъдещи електронни избори е пълна глупост, дори и такъв да бъде написан и проверен от външни, независими и почтени софтуерни експерти, по никакъв начин не гарантира, че точно същият софтуер, а не модифициран такъв, ще бъде качен на сървърите на ЦИК и използван в изборите. А ето и един скандален пример: "Преди няколко дни, анонимни хакери предадоха на "Биволъ" компютърен код, за който се твърди, че пресмята изборните резултати точно като софтуера използван от фирмата Информационно обслужване, избрана от ЦИК за компютърна обработка на резултатите от изборите от 2013 г.  Офертата на фирма „Информационно обслужване“ беше единствената и възлизаше на 1 687 896 лева с ДДС. ЦИК категорически отказа да публикува изходния код за тази компютърна обработка, с несъстоятелния и комичен аргумент, че някой може да фалшифицира изборите. "Биволъ" се обърна към специалисти математици и програмисти сред българите в чужбина, които анализираха кода и за няколко дни написаха проста програма, която прави компютърна обработка със същите резултати като тези, очаквани от „Информационно обслужване“ срещу 1,7 млн. лева народни пари. За да пуснете програмата е достатъчно да имате инсталиран Excel, да свалите този файл : BgElections2013.xls (десен клик и Download, ако се отваря в браузъра), и да го отворите в Excel. На въпроса дали да бъдат активирани макросите отговорете с „Да“. Нещо повече, програмата демонстрира бъговете заложени в методиката приета от ЦИК, която е математически неиздържана и позволява да се манипулират изборните резултати на ниво персонификация на мандатите. Най-просто казано, ако за един мандат на малка партия се конкурират един „сговорчив“ и един „несговорчив“ депутат, ЦИК може да реши да влезе послушния, а непослушният, дори да е лидер на партия, да остане извън парламента." Повече по темата тук.)



6. Технологията позволява преди деня на хартиеното гласуване, избирателят да гласува електронно и ако иска да промени гласа си отново по електронен път, ако е гласувал под натиск или е упражнена някаква принуда върху него – така тайната на вота и свободното му упражняване е в ръцете на избирателя. (Пълни идиотизми, при електронното гласуване няма, нито "тайна на вота, нито свободно упражняване". Дори и в Естония например, седмица преди "хартиените избори" имаш право да гласуваш 4 пъти електронно, като всяко следващо гласуване отменя предходното и накрая да пуснеш хартиена бюлетина, която отменя електронните, явно и там имат проблеми със зависимото и контролирано гласуване, защото няма никаква тайна на вота при електронното гласуване. За опасностите при контролирания, купен и зависим вот в България повече тук.)



7. Има начини да се осигури анонимизирането на вота след подаването му – както на кандидатстудентски изпит. Името ви е на единия плик, а работата ви е в друг плик и и оценителят не знае кой сте. Така и електронната система може да знае, че сте гласували, но другите нейни сегменти, които броят гласовете – не знаят, че това сте вие – въпрос на технологично решение. Платеният вот е проблем преди всичко на СЪДЕБНАТА система, не на избирателната. (Отново подвеждане, контравъпросът е, защо тогава не въведем толкова разпространеното на запад гласуване по пощата? В един  непрозрачен и здраво запечатан плик, българинът от Чикаго или Барселона примерно слага бюлетината си, в която е отметнал каквото иска. Пликът е чисто бял, слага го в по-голям плик заедно с идентификационният си номер получен в посолството или консулството примерно. Специална комисия в София отваря външния плик, сравнява идентификационните номера, отмята нашият сънародник в избирателния списък, че е гласувал и пуска малкия бял плик с бюлетината му в урната. След това броят получените бюлетини. Елементарно, евтино и сигурно. При електронната система тайна на вота не може да се постигне, нито  има гаранция за правилното отчитане на гласовете, технологичните проблеми - хардуерни и софтуерни капани - повече тук.)



8. Технологията, която ще бъде въведена, трябва да се тества преди да започне да се използва масово. Първите пилотни проекти могат да са референдумите – национални и местни. (Това е напълно естествено, но недостатъчно и опасно, отговорът беше даден по-горе, да го повторя - неколкократно ЦИК в различни свои състави е отказвала какъвто и да било достъп и независима проверка на софтуера за обработка на резултатите. А това за софтуерът с отворен код при бъдещи електронни избори е пълна глупост, дори и такъв да бъде написан и проверен от външни независими и почтени софтуерни експерти, по никакъв начин не гарантира, че точно същият софтуер, а не модифициран такъв, ще бъде качен на сървърите на ЦИК и използван в изборите.) 

9. Електронното гласуване не отменя хартиеното и не лишава никого от достъп до гласуване – напротив, разширява участието и представителността при провеждане на избори и референдуми. (Ами като не отменя хартиеното - виж примера с Естония, защо ни е електронното? По-горе показах, че нито вдига избирателната активност, нито разширява представителността. Който иска да гласува, може да го направи и сега - един път на две години, в един неделен ден, да отдели един час от живота си, за да се разходи до родното училище.)

10. Намалява значително разходите за провеждане на избори и референдуми извън страната. На парламентарните избори през 2014 г. бяха похарчени 620 хиляди лева за командировка на 388 държавни служители за отварянето на 428 секции зад граница. (Това вече е не само арогантна глупост, но и нагла лъжа. Ами вижте си 9-тия аргумент, скъпи защитници на електронното гласуване: "Електронното гласуване не отменя хартиеното..." Ами да де, значи освен същите разходи за избирателни комисии, същото количество хартиени бюлетини, охрана, принтери по секциите и консумативи и т.н. към тези милиони ще добавим и стотици милиони за скъпа, опасна, безконтролна електронна система, чиято поддръжка е ежедневна, а не два-три дни на две години, колкото са разходите за "хартиените избори". Освен ако не искате да забраните на българите в чужбина изобщо да гласуват хартиено, а само електронно, за да се фалшифицират гласовете им? И пак да попитамзащо не въведем толкова разпространеното на запад гласуване по пощата? Как изобщо е възможно да пишете деветия аргумент до десетия, просто е проява на пълно безхаберие, ако не друго.)

Изобщо разровете се в мрежата и намерете и други "умници", които са "за електронното гласуване, те пишат същите безумия, без извинение казано. А иначе пълните доводи срещу електронното гласуване са тук:


"Защо не трябва да има електронно гласуване - Политически проблеми"