сряда, 30 септември 2015 г.

Платените предатели - соросоиди в България

Излезе вече първият списък на платените соросоидни родоотстъпници, които срещу долари хулят страната си, пропагандират и защитават содомията и перверзията във всичките й видове и форми, насаждат толерастия и либерастия и служат вярно на господарите си искащи да удавят България в поток от черни и ислямски нашественици.
Тук можете да видите част от тях и срещу какви жалки "сребърници" са продали душите си на дявола.
майкопродавците и  отцеругатели - соросоиди
Списъкът не е пълен това са само хрантутниците - помияри на  USAID, но има и още, за които тепърва ще пишем.... Впрочем още една порция хрантутници - грантаджии тук.
А сравнително пълен списък с предатели - толерасти тук:  "Мрежата от соросоидни предатели в България"

вторник, 29 септември 2015 г.

Излагацията на професор Ивайло Дичев


Професорът - културолог Ивайло Дичев, се изложи като виенски кифладжия, както сполучливо казва народът. Пусна немско видео на тяхна детска песничка във  фейсбука и туитъра си, уж германски военен марш, който бил "плагиатстван" за българският държавен химн "Шуми Марица".
Сигурно след като му написах в Туитъра, че е смешен с грешката си, той вероятно ще изтрие писанието си. Но го снимах от екрана и го прилагам за удоволствие на студентите му в оригинал.
професор Ивайло Дичев - културолог


Ето въпросното немско видео, песента в което, той приписа като оригинал на   "Шуми Марица". 







А ето и  химнът на Царство България  "Шуми Марица".


Всъщност е имал предвид този немски марш в който наистина може да се намери музикален мотив съвпадащ с мелодията на "Шуми Марица":


Но в бързината да защити наглата провокация на ДПС с песента им за Райна княгиня направи колосален гаф. 


Е, сигурно ще каже, че е допуснал техническа грешка. Да го попитаме, ако на изпит при него студент се извини с техническа грешка в която да обърка Австрия с Австралия, Швеция със Швейцария или Моне с Мане, какво ли ще му се случи на този студент?







неделя, 27 септември 2015 г.

Възванието на Светия Синод на БПЦ за нашествениците

ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Многократно през последните месеци в публичното пространство се поставя въпросът каква е позицията на Българската православна църква по отношение на т.нар. „бежански проблем". Както обикновено, Църквата ни бива обвинявана в пасивност. Пасивност като позиция и пасивност като действие.


Нека се знае, че в хилядолетния опит на Православната църква не се предвижда вземането на прибързани решения, продиктувани от моментни ситуации. Нито пък вземането на решения под влиянието на популистки съображения и с намерение да се угоди на някакво мнение, което се приема в дадения момент за меродавно. По своя характер Православната църква е длъжна да мисли с категориите на Свещеното Писание, Божиите заповеди, така също и с категориите на историята, което означава да промисля позициите и решенията си с оглед на последствията от дадени събития и как те биха се отразили дългосрочно на православния народ, на паството ни, което Господ Иисус Христос е поверил на нашите грижи. Това се отнася особено за ситуации като тази с бежанската криза. Ситуация, която по своя характер, освен моментните въпроси на материалното обгрижване и материалната солидарност с прииждащите тук хора, поставя въпроси за стабилността и съществуването на Българската държава, по принцип. Както и въпроса за това в какъв духовен контекст, в каква духовна среда, ще пребивава православният български народ, ако този поток продължи до степен, в която да бъде разместен съществуващият етнически баланс на територията на нашето Отечество България, която Бог е определил православният наш народ да обитава. През последните месеци сме свидетели на вълна от прииждащи от разорените от война страни на Близкия изток и Северна Африка и търсещи прибежище в европейските държави хора. Вълна, която придобива всички белези на нашествие.

Нека няма никакво съмнение за това, че Православната църква изпитва състрадание и призовава към солидарност с всички тези хора, които вече са попаднали сред нас и действително, а не мнимо, се нуждаят от грижа и материална подкрепа според възможностите ни. Но нека е също така ясно, че Православната църква е категорично против войната, която е причина за това човешко нещастие. Църквата винаги изследва причините за нещастието и призовава към отстраняването на причините. Битката с последствията, ако не бъдат отстранени причините за явлението, е обречена. Ние помагаме и ще помагаме с каквото можем на бежанците, които вече са попаднали в нашето Отечество, и не ги делим по вяра и народност, но считаме, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци. За тези, които вече са тук, е редно като православни християни и като общество да се погрижим доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече не. Който е създал повода за този проблем, той да го преодолее, не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като Държава.
Изхождайки от това виждане, Българската православна църква призовава българското правителство, ако то е правителство на християнска държава, на всички форуми и във всички международни организации, в които то участва, да постави най-остро и категорично въпроса за незабавно прекратяване на войните в Близкия изток и Северна Африка и за отстраняването на причините, довели до масовото прокуждане на милиони хора от родните им земи. Прекратяването на войните е първото и задължително условие за решаване на проблема и това прекратяване на войната следва да е първи дълг на всяко правителство, което иска да покаже човеколюбие и съблюдаване на европейските принципи на хуманността.
На второ място, искаме най-категорично нашето правителство да постави въпроса дали е налице религиозно прочистване на тези територии от християнството и как това се вписва в повелите за междуетническа и междурелигиозна толерантност. Искаме нашето правителство да постави пред международните организации въпроса как е гарантирана междурелигиозната толерантност в Египет, Сирия, Ирак и т.н. и какви мерки ще вземе световната демократична общност за гарантиране спазването на този принцип в тези страни.
Считаме, че българското правителство трябва да концентрира външнополитическите си ресурси, както казахме, за спиране на войните, а не само да проявява солидарност с последствията от тяхното безкрайно продължаване. И второ, да има грижата и да обърне внимание, че е добре бежанците, които евентуално бъдат приети по квота и за които Българската православна църква изразява готовност да помогне в полагането на грижи, да са такива, които биха се чувствали добре сред нас. И за които грижата, полагана за тях именно от една православна християнска общност, не би представлявала морален или друг проблем. Защото, ако те биха имали проблем да приемат подкрепа от християнска общност, то това ще означава, че християнската общност в бъдеще би имала по-голям проблем, отколкото в момента подозираме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

ЧЛЕНОВЕ:
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК
† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ
† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН
† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ
† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ
† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН
† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ
† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ

петък, 25 септември 2015 г.

Дали ще си скъса дипломата?

Вяра Ганчева
Социолозите в България са най-големите проститутки, след журналистите разбира се. Една от тях обаче преигра, като начинаеща актриса във филм за възрастни. Понеже "предсказанието" й е лесно проверимо в най-скоро време, го препечатвам тук и с голямо удоволствие ще видим верността му след втория тур на местните избори. Съхранявам го, защото често в мрежата изчезват такива материали на "социолози" и "пророци" след като събитията, които са "предсказали" не са се сбъднали. С една дума очаквам с нетърпение да я видя как ще си скъса дипломата публично, както обеща.
Ако след изборите оригиналът не е изчезнал, ще можете да го прочетете тук. Ако е изчезнал, остава при мен. Аз помня...
"Във втория град на България ще има балотаж на местните избори и той ще е между кандидата на ГЕРБ Иван Тотев и Дани Каназирева от “Съюз за Пловдив”. Това сочи социологическо изследване, проведено в Пловдив, поръчано и платено от Института за модерна политика, обясни д-р Вяра Ганчева.

Според нея изборната активност в Пловдив ще е между 47 и 54%. “Очертава се триумвират Иван Тотев (31%), следван от Дани Каназирева (24%) и Славчо Атанасов (21%). Тримата събират подкрепа от общо 76%, но нито един не доближава 50% и категорично ще има втори тур”, твърди Ганчева. Тя се зарече, че ще си скъса дипломата на социолог, ако прогнозата ѝ за Пловдив не се сбъдне.

“25 г. се занимавам със социология, казвам се Вяра и трябва да ми вярвате”, заяви Ганчева. Според нея в началото на годината настоящият кмет е привличал гласовете на 37-39% от пловдивчани, днес вече те били малко над 30 на сто. В никакъв случай обаче социоложката не очаквала Иван Тотев да се измести на по-задна позиция.
“Славчо Атанасов продължава да губи избиратели. В същото време Дани Каназирева от “Съюз за Пловдив” отбелязва постоянен ръст и за нея днес биха гласували 24% от пловдивчани”, посочи д-р Ганчева. Тя прогнозира, че претендентът на БСП Георги Гергов и на Реформаторския блок Здравко Димитров ще засилят кампаниите си, което щяло да повлияе върху избирателите на Атанасов и Тотев. Изследването отрежда на Гергов 6%, а на Димитров - 7,6%.
“Двамата нямат шанс за балотаж”, категорична е социоложката.
“При втория тур между сегашния кмет от ГЕРБ и Каназирева съотношението на силите е изравнено - 31 срещу 31% подкрепа, което означава, че няма нищо предварително известно и изненади са напълно възможни”, смята Ганчева.
Прогнозира, че в бъдещия общински съвет не се очертава самостоятелно мнозинство за някоя от партиите.
ГЕРБ можел да разчита на 35%, “Съюз за Пловдив” на Каназирева - на 19-20%, а Патриотичният фронт на 18%. Реформаторите щели да получат 6,5%, БСП - 8-9%, а ДПС - 3,5 на сто.
Изследването сочи, че Тотев и Каназирева имали почти едни и същи избиратели - образовани, млади, активни.
35% от подкрепящите кандидатката на “Съюз за Пловдив” били висшисти, 58 на сто - със средно образование, и 7% - с основно. При Славчо Атанасов от Патриотичния фронт съотношението било: 23% с висше и полувисше образование, 65% - със средно и 12 на сто с основно.
“Кампанията в Пловдив е коренно различна от досегашните в национален мащаб. Голяма част от избирателите се информират от специалните вестници, издавани от кандидатите. Най-четен е “За Пловдив” с 41%, който се прави от екипа на Каназирева”, твърди Вяра Ганчева."

Ще се върнем на темата, когато излязат официалните резултати след балотажа в Пловдив. Такъв ще има със сигурност. Без да съм социолог или пророк, казвам, че той ще е между Иван Тотев и Здравко Димитров, или Тотев и Славчо Атанасов. Сигурното е, че Дани Каназирева ще остане трета.... Много й поздрави на Вяра Ганчева и да си подготви дипломата за късане....


сряда, 23 септември 2015 г.

Правителството на Бойко Борисов в логото на Гугъл

Правителството на ГЕРБ в логото на Google
Гугъл си направи жестока шега с премиера Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ, като пусна на 22 септември - навръх празника на независимостта логото с образи на премиера и петима министрите му.
Отляво надясно - премиерът Борисов, вицепремиерът Меглена Кунева, вицепремиерът Томислав Дончев, министър Румяна Бъчварова, министър Божидар Лукарски и министър Лиляна Павлова.

петък, 18 септември 2015 г.

Обръщение на интелектуалците по повод мигрантите


"Господа управляващи,

Европейската християнска цивилизация отново е пред тежки изпитания и заплахи с непредвидими последици.

Към Европа са тръгнали милиони. Наивно е да се успокояваме, че става дума само за бежански вълни, движени от хуманитарни подбуди. Пред очите ни се извършва опит за превземане на Европа и унищожаване на християнската цивилизация.

Днес нахлува един милион, но се готвят десетки милиони. От тях реално малцина са гонени и клани от ордите на Ислямска държава. Много от тъй наречените бежанци са добре подготвени за бъдещи терористични атаки из цяла Европа джихадисти.

Значителна част преминава през нашата страна. Но за разлика от Гърция, Унгария, Чехия, Полша, Словакия, Сърбия, Германия, Австрия и други, българските управници и политици мълчат.

Господа управници, призоваваме ви да не мълчите и наблюдавате трагичните процеси, като чакате указания и решения отвън, нехаейки за катастрофичните заплахи, надвиснали над Европа и нашата страна, но заемете ясна и категорична позиция, отстояваща висшите национални интереси.

Събудете се, вразумете се!

Не чакайте да избухне справедливият народен гняв и недоволство. Търпението на българския народ не е безгранично.

Помнете, че носите историческа отговорност!

акад. Георги Марков
акад. Константин Косев
акад. Васил Гюзелев
акад. Ваньо Митев
акад. Дамян Дамянов
акад. Благовест Сендов
чл.кор. Васил Николов
чл.кор. Васил Проданов
проф. Валери Стефанов
проф. д-р Йордан Ведър
Стоян Райчевски
Иван Гайтанджиев
Иван Гранитски
Боян Ангелов
Панко Анчев
Никола Инджов
Евтим Евтимов
Лиляна Стефанова
Кольо Георгиев
Петър Анастасов
проф. Борислав Стоев
арх. Здравец Хайтов
Вели Чаушев
Григорий Вазов
Ценко Минкин
Хайгашод Агасян
Найден Вълчев
Стефан Мавродиев
Подписката е отворена и продължава..."

сряда, 16 септември 2015 г.

Споровете на "телефонистите" - "гейфон" - срещу "хуйвей"

Не може да не сте попадали на форуми или коментари под статии в технологични сайтове където  ги има тези хубави термини - "гейфон", "хуйвей", "шитсунг", "ведроид", "джамфон", "тъпфон" и други такива интересни неща, които си разменят любителите на айфоните, андроидите или уиндоус телефоните.





Писанието на "гейфониста":


гейфон - iphone 6
"Личи си, че: 

- си от бедните собственници на Андроид (за които е важно да инсталират БЕЗПЛАТНИ програми, за разлика от останалите, на които мечтата им е ежедневна подмяна на ROM-a) 
- не разбираш от smartphones 
- не разбираш от hardware и software (свободната оперативна памет не зависи от броя на ИНСТАЛИРАНИТЕ програми) и 
- затова си избрал евтин smartphone 

Този Huawei Ascend G7 в сравнение с iPhone 6 Plus/ iPhone 6S Plus е: 

- по дизайн евтино копие на iPhone 6 (за това ли си го избрал или цената е всичко?) 
- с безумно евтин, старичък и слаб процесор (Snapdragon 410) 
- евтин и слаб графичен процесор (кръст на модерни игри) 
- безумно евтин и с ниско качество и разрешение дисплей с нисък контраст и слаба цветова достоверност 
- евтина камера с малък размер на pixel-a и слаба цветова достоверност 
- евтини високоговорители със слаб и недостоверен звук при натоварване 
- липса на TouchID 
- достъпът до външната SD-карта е много по-бавен отколкото достъпа до вградената FLASH памет 
- и т.н. и т.н. 

С парите за Huawei Ascend G7 би могъл да си вземеш един One Plus One, също китайски, но с по-високи параметри. 

Иначе, качеството струва пари, а удоволствието от това да се ползва качествен продукт като iPhone, често е безценно. Затова Apple: 

- предлага само качествени продукти и 
- продава все повече и повече iPhones на 
- все повече и повече удовлетворени клиенти 

Поради беднотията си далече от Apple, но ябълките са евтини и ги има навсякъде... "

Отговорът на андроидаджията:


Huawei Ascend G 7
"Понеже съм беден и тъп лузър, съм си взел  Huawei Ascend G 7 - "евтин телефон от долната част на средния клас - при това стар модел от 2014 г", а да, и то на лизинг да допълня. Все пак не съм вече млад и глупав, както когато любимата ми марка беше "Нокия" и купувах веднага върховите й модели, та даже и Нокия 9500 комуникатора за 1750 лева. Впрочем доволен бях от него. И когато любимата ми фирма "Нокия" просто изчезна, разбрах колко съм бил прост да робувам и плащам за имена написани на пластмасова кутия, както и в момента  правят младите. 

Сега да ти обясня за хардуера, защото Вие богатите явно не разбирате от Андроид хардуер и софтуер. Не можете да се излагате с евтини предмети, нали така: 

Започваме от процесора - четири ядрен разбира се - Quad ARM Cortex A53-1.2 GHz и удивително бърз. А и графичният е отличен. От интерес тествах няколко тежки игри и работят перфектно без лагване. После ги изтрих, защото не съм взел за това телефона. 

RAM : 2 GB 

ROM : 16 GB 

И място за карта до 32 ГБ. Сложил съм 16 Гб-това и е полупразна, защото вътрешната ми стига. Да ти уточня, че Андроид системата веднага взема 300-400 мб от оперативната памет и всяко инсталирано приложение, макар, че можеш да го инсталираш на другата памет, дори и на картата, все пак оставя една част от файловете си в оперативната и тук е проблема на Андроидите с 1 гб, който веднага свършва, защото бедните като нас инсталират десетки безплатни приложения като невидели. При моя хуй-вей обаче няма такъв проблем, защото въпреки 125 - те инсталирани приложения остава 1 ГБ свободна памет и машинката просто хвърчи. 

Продължаваме с поддръжката на мобилните мрежи: 

FDD LTE: B1/B3/B7/B8/B20, UMTS: B1/B8, GSM 850/900/1800/1900MHz нещо да кажеш? 

GPS-а е трисистемен - GPS/A-GPS/Glonass включая руската ГЛОНАСС, ако си чувал за нея. 
Тия работи са стандартни - WiFi 802.11b/g/n, Bluetooth 4.0 with BLE, Micro USB 2.0 и разбира се с WiFi директ и хотспот, но това се подразбира. 
Дойдохме до камерите - Rear Camera: 13MP AF BSI F2.0, with Flash Front Camera: 5MP FF.  И знаеш, ли и матрицата и графичния чип и софтуера са така оптимизирани, че прави страхотни снимки, ярки, детайлни, наситени и огромни като за билборд, каквито отгризаната ябълка ще сънува поне две-три години напред още. Ето ти снимки правени с телефона за пример.
А за екрана, 5.5 inch INCELL touch-sensitive screen  HD 1280 x 720 resolution 16M colors освен, че е ярък и с отлично цветопредаване има страхотен контраст и детайлност. Тествам го на ярко слънце и си го виждам като книга, докато тези с ябълките си ги закриват в шепите белким видят нещо на слънцето. 
И не на последно място, сега ще ми го ъпгрейднат безплатно до Андроид 5.1....
Та това, повтарям, е "евтин телефон в долния среден клас и то стар модел".
А вий богатите, си давайте парите за евтин и морално остарял хардуер и софтуер на фирмата "Apple" лежаща на стари лаври и безумно скъпа реклама, която предлага елементарна система за прости американци, затова и направена толкова дуракоустойчива, че да устои на малоумните им опити да повредят нещо, че чак е нефункционална. А истинските разбирачи се чувстват с нея като в капан, в който нито могат да свършат някаква работа, нито да настроят или експериментират с нещо и затова веднага минават на Андроид. И се чудят на бедните възможности и липсващите функции на прехваления Iphone, чиято компания производител открива непрекъснато топлата вода с "нововъведения" като "живи тапети" и "12 МП камери", и още десетки изтъркани неща заложени като възможности и в най-старите Андроид версии, които са толкова очевадни и използвани масово, че не се сещаме и да пишем за тях. 
Пожелавам ти още повече пари за да си купуваш все по-хубава техника и малко повече акъл за да вземаш стойностни неща, като се водиш от необходимото ти за работа, а не от телешкия възторг на околните парвенюта към гейфони - демоде и нефункционални, но за сметка на това скъпи и боядисани в педалско-кичозно розово златно...."

Весело нали? И все пак по-добре от САЩ, където двама такива спорещи се сбиха... "Пияни мъже се сбиха в спор "Андроид" срещу "Айфон".




понеделник, 14 септември 2015 г.

Съвършеният дегенерат

Кои са били любовници?
Един хубав еврейски виц за встъпление:
"Говорят си Арон и Моше. 
- Арон, знаеш ли, че Давид е станал педераст?
- Защо бе Моше, да не си му дал пари назаем и да не ти ги връща?
- А не бе, имам предвид  - педераст  в  оня - хубавия смисъл на думата."

Отскоро  набиращата отново популярност в интернет теза за педерастията на Ленин, Троцки и Зиновиев, (или по-точно Владимир Бланк, Лейба Бронщайн и Гершон Апфелбаум) отново направи актуален Григорий Климов и книгите му. Всъщност тезата не е нито нова, нито учудваща, на запад отдавна това е всеизвестен факт. Друг е въпросът, че в съветското посткомунистическо пространство не е особено популярна, защото целенасочено е подтискана и омаловажавана. Климов в трите си основополагащи книги - "Протоколите на съветските мъдреци", "Червената кабалла" и особено в "Божият народ" изнесе къде, къде по-потресаващи факти, не само за педерастът Ленин. Включително и за педерастията на Маркс и Енгелс. Даже в този контекст става ясно откъде идва ракът на гърлото от който Енгелс умира в адски мъки, като последица от "устните му занимания" с приятелчето му Маркс (Кашел Мордехай Леви). Както пише Климов, по онова време педерастите са предпочитали "натягиват друг  другу в рот, а не в зад".  Но ето, че след като го написа, според някои критици - "бездоказателствено", фактите започнаха да излизат един по един от поредица  други руски учени. В интерес на истината и Виктор Суворов в книгите си пишеше за "духовния педераст" Ленин, а и други руски автори поддържаха тази теория, но в крайна сметка историкът И. В. Соколов публикува любовните писма на Ленин и Зиновиев, като окончателни доказателства: „Мили Вова!  Не ми отговаряш, наверно си забравил своя малък Гершел. А аз съм приготвил за нас забележително гнезденце. Можем да бъдем там по всяко време, когато си поискаме. Една прекрасна квартирка, където ще ни бъде хубаво и никой не ще попречи на нашата любов. Ще бъде така прекрасно, както преди. Аз помня какво щастие бе за мен да те срещна. Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се крием от твоята  жена… Никой няма да ни  разбере, нашите чувства, нашата взаимна привързаност… Пристигай бързо, чакам те, цвете мое. Твой Гершел”.

„Илич! Всичко, което ми поръча, изпълних…..Тук е много тежко и сложно, но мен ме топли мисълта, че след броени дни ще те видя и прегърна в своите обятия. Пазиш ли още нашето гнезденце? Да не би да водиш там други? Аз тук много страдам, и само надеждата за твоята вярност ме топли. Целувам твоето марксистко дупенце. Твой Гершел”. А на всичко това отгоре, Ленин заформя мил "любовен триъгълник" и с Лейб Давидович Бронщайн (Лев Троцки): "Обаче само след няколко месеца в отношенията на двамата любовници настъпва разрив. И както става ясно, възниква ревност. Това става ясно от следващото писмо на Ленин: „Скъпи Гершел! Не ми се обиждай. Чувствам, че нарочно се бавиш в Кавказ, макар че обстановката не го изисква. Вероятно си ми обиден. Но аз нямам никаква вина, всичко е плод на твоите глупави подозрения. А, що се отнася до Лейб и мен – това бе само еднократно и повече няма да се повтори…Чакам те и  ще се помирим в нашето чудно гнезденце. Винаги твой Вова”.
„Илич - следва незабавен отговор от Владикавказ - това съвсем не са глупави подозрения относно теб и Лейб. Кой ли не видя, как ти се въртя около него в последно време? Аз ли не знам как пламват твоите очички, когато видиш мъже с крупно оръдие. Ти винаги си казвал, че по дребните мъже са с великолепни оръдия… Не съм сляп и виждам прекрасно, че ти си готов да забравиш нашата любов заради романчето ти с Лейб. Разбира се, сега той е редом с теб и не му представлява трудност да те съблазни. Или май ти си този, който го е съблазнил?..”
Та, две думи за Лейб Давидович Бронщайн. Това е същият този Троцки, който през пролетта на 1918 г. бива назначен за министър /нарком/ по военните и морски дела, а след това и председател на Реввоенсъвета на Русия. Вече  му е в подчинение цялата Червена армия. След като от страх местят столицата в Москва, Ленин и Троцки се настаняват в Кремъл. „С Ленин се намирахме през един коридор - пише Троцки в своите спомени. - С Ленин по десетки  пъти на ден се срещахме по коридорите и се посещавахме взаимно да обменяме  мнения.” Но между тях ,,любовен роман,, не се разгаря. Може би съпругата на Троцки е била по-бдителна и по непримирима към педерастките забежки, за разлика от Надежда Константиновна Крупская. А може би Троцки не е бил особено запленен от бледия, увиснал задник на петдесетгодишния Ленин. Та в охраната на бронирания влак, на който е пътувал Троцки по всичко фронтове, са служили смели юначаги в кожени куртки, препасани с револвери и гранати, винаги готови да окажат и сексуални услуги на Троцки, когото те са считали за ,,титан на революцията”. Пък и това са две различни неща - да удовлетвориш своето тщестлавие и похот и да „изчукаш” вожда на „световната революция” и да се обвържеш с постоянна любовна връзка с „този старец”.
А дали е бил Лейб Давидович действително „дребен мъж с голямо оръдие”, както е писал със завист Зиновиев? Това, разбира се, е забавен въпрос. Но за това никакви свидетелства не са публикувани. И какво са разбирали под ,,крупно оръдие” Ленин  и Зиновиев, също не знаем. Достоверно е само едно – и Лейб, и Гершел, са имали ,,обрязани оръдия”, защото и двамата са се родили в иудейски семейства. И на осмия ден след раждането са отрязали краекожието им.
„Не ми се обиждай Гершел - пише Ленин. - Ти си прав, аз действително не можах да устоя на Лейб. Той е така брутален. Той просто ме омагьоса със своите ласки. А аз толкова се нуждая от такива, особено в този политически момент. Не мога  да живея без тази нежност, а ти замина, негоднико. И ето, аз не устоях. Но ти ще ми простиш тази малка слабост, нали Гершел? Връщай се и ще видиш, че съм преизпълнен с любов към теб. Твоята малка Вова”."  Както виждате гнусарщината на комунягите е пълна. Статията на български тук, а руският оригинал тук. С огромна мъка Соколов успява да ги издаде само в три исторически списания в периода 1994 - 1996 г. (през 1996 г. във вестник ,,Русский взгляд” бр.3, под заглавие - ,,Ленин – палач на руския народ и обикновен педераст”. След това  същата статия излиза във вестник ,,Русский порядок” /бр.38-40/. През същата 1996 г. откъси от кореспонденцията на педерастите Ленин и Зиновиев се появяват във вестник ,,Наше отечество” /бр.55/, под заглавие „Марксисткият любовен триъгълник”.) Оригиналите ги няма в Интернет. Оттогава всичко това е покрито с мълчание. Даже, като контратеза комунистите и сатанистите извадиха глупости за "любовните приключения" на Ленин с Инеса Арманд (от която уж даже имал дете), Илена Стасова, Аполинария Якубова  и разни други "революционерки". Но ето, че сега е време да обясним дегенерацията с откритията на Климов чрез примера на съвършения дегенерат - Ленин.
Какво е дегенерация и дегенерат? На български - израждане - изроден. Това е упадъкът, влошаването и разрушението на човека, обществото, морала, и т.н. Или другояче казано, това е дяволът, тоест сатаната и делото му. Точно това са дегенератите - сатанинско проявление в преносния и буквалния смисъл. Според руския изследовател и писател Григорий Климов дегенерацията е естествен процес на израждане на рода и неговата смърт в течение на няколко поколения. Тя има три фази проявяващи се в поколенията на даден род:

Полови извращения. Педерастии и педофилии, лесбийство, некрофилии, зоофилии, геронтофилии и всякакви други содомитски перверзии. Понякога импотентност и фригидност. Като странично проявление - бездетство. Климов дава десетки примери  на известни хора от цял свят - главно от политиката и изкуството, чийто семейни биографии основно е проучил.

Психически болести. Когато пострадалите поколения в даден род въпреки първите етапи на дегенерацията описани по-горе, не си дадат сметка какво става и продължават да правят деца в извратени или непълноценни семейства, природата казва Климов, дава следващ по-сериозен знак. Идват поколенията с психически болести и отклонения. Шизофрении и циклофрении, психопатии и социопатии, самоубийства и убийства и изобщо всякакви бесовщини проявявани в такива семейства.

Вродени физически дефекти. Ако родът продължава да упорства да се размножава, в третия етап поколенията му вече имат грозни уродства и физически аномалии - раждат се деца - джуджета или с гърбици, кривогледи или куци, със сакати  ръце или крака, без пръсти или с повече пръсти и прочие аномалии. Да си припомним българската поговорка да се пазим от "белязани хора". Разбира се има и по-незабележими дефекти, като родилни петна, брадавици, неправилни уши и носове, рижи коси, говорни дефекти, проблеми със слуха и зрението и т.н. и т.н.
Да вземем за илюстрация Владимир Илич Бланк/Улянов - Ленин. Неизвестен е фактът, че във вените му не тече нито една капка руска кръв. Има шведска, германска, еврейска, калмишка и чувашка, но не и руска. Това донякъде обяснява патологичната му омраза към руснаците, Русия и всичко руско изобщо. В писанията му има достатъчно примери, а и политиката и делата му са красноречиви. Освен че е педераст, заговорник  и терорист, той е може би най-големият масов убиец, след Сталин разбира се. На съвестта му тежат над 20 000 000 души убити при болшевишките репресии, създаването на концлагерите, зверските мъчения на жертвите, грабежите, разрушенията и изграждането на тоталитарната комунистическа диктатура. Това е известната част от биографията му. Каква по добра илюстрация на петия принцип от формулата на дявола на Климов: "5. Дяволът винаги се стреми към властта. (Комплекс на властта. Комплекса на вожда. Агресивността = садизъм + хомосексуализъм.)" Ленин е пълен атеист, минал на служба на сатаната, и се превръща в опасен богоборец и богохулник. (Маркс също е бил сатанист.) Той още като 15 - годишен младеж демонстративно скъсва с Господа Бог, хвърля си златното кръстче като го откъсва от верижката на шията си, стъпква го и бяга от къщи. Това, само защото свещеникът идва у тях със строга забележка, че не посещава неделното училище и на шега го поглежда и казва на родителите му, че трябва "бой за да го научат". Обаче независимо от безбожничеството си, Ленин впоследствие прави църковен брак с Надежда Крупская. Много по-късно Сталин я нарича "проститутка и дегенератка", но не в оня "хубавия смисъл на думата", както гласи еврейският виц.  Да видим защо и какво е имал предвид.
"Съпругата" Надежда Крупская
Тук се очертава още една "семейна" пикантерия - при загадъчният опит за убийство на Ленин от есерката Фани (Дора) Каплан (да сме точни - Фейга Хаимовна Ройтблат) на 30 август 1918 г. Има дори една доста странна конспиративна версия с българска следа: "В годините след разпадането на СССР дори се появи документ от архива на КГБ, в който Дора Каплан написала собственоръчно през 1934 г.: „Убийството извърших поради една единствена причина – получих безспорно доказателство, че името на човека, жестоко насилил майка ми в партийна квартира и на когото съм задължена за появата ми на този свят, се казва Владимир Илич Ленин”. Да отбележим разминаванията - според официалната версия, тя стреля по Ленин, защото е "предал революцията" и е разстреляна още през 1918 г., така че няма как да е жива през 1934 г. Но все пак бъдещи изследвания могат да покажат истината. Защото някои руски историци потвърждават, че има очевидци, които са я виждали жива в 20-те, 30-те и дори 40-те години. Например Владимир Горак. Да видим и какво пише брат й за нея:  Сестра ми беше осмо дете в семейството – разказва Пьотр Каплан (брат й) – и не приличаше нито в лице, нито по характер на останалите". Той смятал обаче, че било възможно и организаторите на атентата, опитните агенти на „Сикрет сървис” (Сидней Рейли, Борис Савинков, Съмърсет Моам, който имал задача да убие Ленин и укривателката им в Москва Вера Петровна) да са използвали силната емоционалност на сестричката му и да са й внушили съчинена история." Независимо какво е вярното и какво не, гнусарщината е пълна. Та, полусляпата революционерка - есерка пропуска единия изстрел, но други два куршума улучват Ленин и според някои автори, това влошава състоянието му и го докарва до санаториума в Горки и лудостта. Всякакви версии за атентата са  изказани, но убийцата скоропостижно е разстреляна на 3-ти септември 1918 г., поне според официалната версия. Цитираният по-горе руски историк обаче твърди, с редица доказателства, че тя няма как да е стреляла в Ленин, а е арестувана неправилно. Според него друга е убийцата - Лидия Васильевна Коноплева. А има и още една загадка - при мумифицирането на тялото на вожда след смъртта му, от него изваждат още един куршум. При това с друг калибър, не като онези, които попадат  в тялото му при атентата през 1918 г., следователно е имало и втори атентатор. Но защо се занимаваме толкова с Фейга, Фани, Дора, по фамилия Каплан, Ройд или Ройтблат, те евреите имат по много имена. Ами ето защо.
Любовницата й Фани (Дора) Каплан
Още по онова време се е знаело, че бракът  на Ленин с Крупская е бил фиктивен. Просто той е бил заточен в Сибир, а и на нея предстои такава присъда и за да е по-лека, тя казва по негов съвет, че двамата са сгодени. Царският режим е милостив и тя е изпратена при "годеника" си, където двамата се и женят в църква. После по всеобщо признание са само другари и съратници, но не и истински съпрузи. Но не само защото бракът е по политическа сметка или защото той е педераст. А защото и Надежда Крупская е лесбийка. И голямата й любов е точно Фани Каплан, която изстрелва неуспешно три куршума по "съпруга" й. Всичко това поставя в съвършено нова светлина цялата болшевишка история. Политическият атентат придобива мил "семеен" привкус, каквото и да значи това...  За да стане положението още по-интересно, да кажем, че за Крупская бракът с Ленин й е втори. Преди това е била омъжена за есерът Борис Герман, впрочем - много близък приятел с... Фани Каплан. Ами той и Ленин е имал първи брак, но това е много добре скрита тайна и до ден днешен...
Преди щурма на Зимния дворец атеистът Ленин се кръсти и моли за успеха на преврата??! Дали на Бог или дявола - той си знае. Вече на власт, по негова заповед са разстреляни само през 1918 г. над 3000 свещеници, а до 30-те години - общо около 42 000 по данни на руската православна църква. Църкви и манастири са ограбени и поругани, превърнати в концлагери, затвори, казарми, кръчми и складове, а любимо занимания на висшите комисари като Ягода например е да пикаят върху икони. Впоследствие те си платиха за това като един по един бяха избити като "бесни кучета" от съпартиеца и "приятеля" си Сталин за да не му оспорват властта. Самата мумия на Ленин след смъртта му през 1924 г си го получава. Тъй като построяват набързо мавзолея за да положат там трупа му, го градят през зимата. В бързината счупват отходна тръба, която обаче замръзва веднага от лютия студ и строителите не разбират. Чак когато мавзолеят с мумията е отворен и настъпва пролетта, тръбата се размразява и за една нощ напълва залата на мавзолея с фекалии. Сградата е затворена светкавично "за реконструкция", ремонтирана и изчистена и отново отворена. По този повод тогавашният руски патриарх казва дълбокомислено: "Каквито мощите, такъв и елеят".
Последните снимки на откачалника





В крайна сметка дали поради вроден сифилис, дали поради придобит от педерастията, Ленин прогресивно деградира, като болестта унищожава лявата половина на мозъка му, до степен да се побърка окончателно. Вече напълно луд завършва живота си в санаториума в Горки, вероятно отровен по заповед на Сталин. Впрочем един немаловажен детайл, този "водач на работническата класа" и "вожд на световния пролетариат", никога не е работил. Изкарва три месеца като помощник-адвокат и няма нито едно успешно дело, после става уж журналист и накрая е "професионален революционер".  Който няколко пъти е в емиграция в Западна Европа - Австро-Унгария, Германия, Англия, Франция, Швейцария, живее на широка нога, без да работи нищо и странно откъде получава много пари за това. Комунистите винаги старателно са избягвали да дискутират този въпрос.
Ленин и Троцки играят шах в дома
на барон Ротшилд във Виена
Може би тази снимка обяснява загадката. Ленин живее с парите на Ротшилд, (както впрочем и Маркс) получава щедра издръжка и средства за тероризъм, убийства, оръжие, нелегална дейност и вестници от американски еврейски банки, от германското разузнаване - специално за преврата през 1917 г., - от съмнителни шведски, германски, австрийски и швейцарски евреи, от всякакви тайни сатанински кръгове, на които после се отчете до стотинка като изнесе златото на руската империя и го даде на спонсорите си. Но това е друга дълга тема. Впрочем горната рисунка е правена от учителката по живопис на Хитлер, също еврейка, чийто наследници след десетилетия я продават за 64 000 евро на търг. Досега официално се твърди, че на картината са Ленин и Хитлер. (Разбира се тази версия за картината има и опоненти. И мисля, че е прав Георги Ифандиев, който пръв каза, че всъщност не Ленин, а Лев Троцки (Леон Бронщайн) е нарисуван заедно с Хитлер. За Хитлер тук.) Да обобщим, в лицето на Ленин-Бланк имаме отличен пример за зъл дегенерат от висш мащаб - педераст, женен за лесбийка и с еврейски произход, сифилитик и психопат, луд и садист, масов убиец и какво ли не още.
Най-странното съвпадение при теорията на Климов е, че след като той написа книгите си, излезе онази прословута инструкция на НКВД - КГБ за подбора на кадрите на службите при който да се отстраняват дегенератите. А тази инструкция е писана през 1938 г. и е действала до 1969 г., като е създадена на основата на тайно споразумение между Гестапо и НКВД в периода на съветско-германската дружба. Но за нея друг път...





четвъртък, 10 септември 2015 г.

Ние ги хващаме, те ги пускат...

"Ние ги хващаме, те ги пускат!" - кой не помни тази крилата фраза на тогавашния главен секретар на МВР - Бойко Борисов - сега министър-председател. Това е изобщо първият негов известен надлъж и нашир израз, навлязъл дълбоко в българския политически и медиен жаргон.  За съжаление обаче трябва да  развенчаем един мит. Фразата, колкото и да не е лишена от основание и достоверност и е актуална и досега, не е негова. Той просто я е използвал наготово, вземайки я от един известен  навремето филм. За премиера си знаем, че е прочел  една книга - "Винету", и е гледал един филм - "Кръстникът". Той му е и любимият, но от друга страна го е домързяло да прочете книгата на Марио Пузо.

Казва Силвестър Сталоун в 53-тата минута на филма...
Но ето, че се оказа, че е гледал поне още един филм - "Кобра" от 1986 г. със Силвестър Сталоун и бъдещата му (тогава, а сега бивша) жена - датската манекенка Бригите Нилсен. Фразата е на героя на Сталоун - полицай, който обяснява на охраняваната от него важна свидетелка - Бригите, защо полицията не прибира откаченяците, които искат да я убият.  
Тоест имаме косвено доказателство, за двойно по-високата филмова култура на министър-председателя ни. Както се казва, имаме две добри новини - първо, че нашият Бойко помни, поне някои фрази, които е виждал на кино и ги заимствува смело и втората, че американският съд е досущ като нашия....
Ако това са добри новини де.....

понеделник, 7 септември 2015 г.

Обикновена толерастия

Често пъти пишем и говорим за толерастите и толерастията като такава. Никой обаче не дава определение за това. А в действителност толерастията е едно от най-големите престъпления срещу човечеството и Господ Бог - създателят на нещата. Толерастията е безчовечност, нагло представена като  "хуманизъм", тоест гадна интелектуална педерастия. Оттам и определението педераст+толерантност - толераст. 
Жертвата на фотографа Кевин Картър
Един пример за разяснение за какво става въпрос. Южноафриканският фотограф Кевин Картър прилича на добър човек съдейки по биографията му. Роден и израсъл в католическо семейство в квартал за бели в Йоханесбург, учел фармация, но постъпва  и четири години служи във военновъздушните сили, за да не попадне в пехотата. И там преживял "катарзис", опитал да защити един негър - сервитьор и затова бил пребит от четирима негови бели колеги. Затова напуска ВВС и става диджей, но после се връща да дослужи. Оттогава става противник на апартейда и дори по-късно празнува  изборната победа на Нелсън Мандела който става президент. На пръв поглед достоен човек, хуманист и антирасист. Но междувременно става наркоман и прави неуспешен опит за самоубийство. По късно се захваща с фотография. Така прави и тази световноизвестна снимка  през март 1993 г. в село Айод, в южната част на Судан, в която страна по онова време върлува гражданска война и глад. По-точно - управляващите араби безмилостно избиват африканското християнско население. Западът си затваря очите години наред за този геноцид, поради абсолютно неясни съображения. На кадъра се вижда измършавяло от глад дете, което изглежда, че повече не може да се движи, защото дни наред е вървяло само  към хуманитарен лагер организиран от ООН и е останало съвсем без сили. Зад него, лешояд очаква смъртта му.  Кевин Картър го снима на по-малко от километър от хуманитарния център на ООН. След това продава снимката на “Ню Йорк Таймс”. Вестникът я публикува на 29 март 1993 г., като илюстрация в обширен репортаж за положението в страната. Реакциите са светкавични. “Вестникът получил толкова много писма от хора, които искали да узнаят каква е съдбата на детето от снимката, че няколко дни по-късно трябвало да бъде написана уводна статия, за да бъдат информирани, че то е било прието в център, но не се знае дали е оцеляло”, припомня “Монд”. Всъщност това е долнопробна лъжа. Самият фотограф - Картър още в началото признава, че след  като е заснел кадъра е избягал и не знае какво е станало с детето. Той не може и да даде смислено обяснение за постъпката си. (Освен, да предположим, че е бързал да прояви кадъра и да го изпрати за да  спечели наградата "Пулицър" разбира се).  Явно детето е станало жертва на лешояда. Ако безчовечният фотограф го беше прегърнал и носил на ръце, (мършавото му телце едва ли е тежало повече от десетина килограма) само  километър до лагера на ООН, вероятно там щяха да го спасят. Поне щеше да е опитал да спаси едно невинно създание. Но той избягва от мястото, а детето умира на  километър от спасението си. Ето това е типичният толераст - убива едно дете за да може със снимката на това страдание да просълзи читателите на вестника си и да вземе тлъст хонорар и награда разбира се. А има и разни безумни извинения на постъпката му. Ето един шедьовър на толерастията: "На Картър са нужни 20 минути, за да направи перфектната фотография, преди да изгони птицата. Фотографията е публикувана в Ню Йорк Таймс през март 1993 и разпалва широка обществена реакция – хората искат да знаят дали Картър е помогнал на момиченцето. Срещат се мнения като: “Човекът, който настройва техниката си, за да направи перфектна снимка на нейното страдание  може би също е хищник, още един лешояд в кадъра…” По времето на снимката, в Судан е забранено на репортерите да докосват жертвите на глада, за да не разпространяват болести. По това време в хуманитарните центрове от глад и различни заболявания умират средно по 20 души на час. Детето не е уникален или единичен случай. Въпреки това Картър многократно изказва съжалението си, че не е помогнал на момиченцето, въпреки че на практика такава помощ е била невъзможна." 

Друг един  толерастки сайт пък дава още по-смразяващи кръвта на нормалните хора подробности: "Когато е в Судан, Кевин Картър вижда малко момиченце, изнемощяло от глад, да пълзи към центъра на ООН, където се раздава храна, пред погледа на един доста охранен лешояд. Кевин се приближава бавно, за да не подплаши птицата, намира най-подходящия ъгъл, после чака приведен 20 минути, надявайки се лешоядът да разтвори криле. Това не се случва, затова става и го изгонва. Момиченцето продължава да пълзи... Кевин е в шок, пали цигара и сяда под едно дърво. Плаче и си говори с Бог. Не спира да повтаря: "Искам да прегърна дъщеря си, искам да прегърна дъщеря си... След като прекарва още един ден в Судан, Кевин Картър се връща в Йоханесбург. По това време Ню Йорк Таймс търси снимки от Судан и случайно купува неговата и я публикува на 26 март 1993. Тя шокира целия свят. Превръща се в "икона" на африканскто страдание и болка." Никой не знае какво се е случило с момиченцето, дори и самият Кевин, който напуска мястото веднага след това.....Може би е можел да остави настрана фотоапарата си, за да помогне някак си (но тогава никога не би видял момиченцето); може би снимките му са могли да помогнат много повече, отколкото самият той като човек. Дали е трябвало да спаси момиченцето?"

С една дума безчовечната постъпка на фотографа е извинена, смъртта на това дете не е толкова важна, защото снимката му е развълнувала милиони хора по света и е насочила вниманието им към войната и глада в Африка. Подтекстът е, че фотографът който го е оставил да умре, е свършил полезно дело със снимката си като е предотвратил смъртта на други хора.... Да, за  тази снимка Кевин Картър получава на следващата година наградата “Пулицър”. Общественото мнение обаче го упреква в липса на човечност. Изпаднал в депресия, той се самоубива през 1994 г. в колата си. Предсмъртното му писмо гласи: ”Много, много съжалявам. Болката от живота побеждава радостта до точката, в която радостта не съществува… депресиран… без телефон… без пари за наем… без пари за помощ за децата… без пари за заеми… пари! … Преследват ме ярки образи на убийства и трупове и гняв и болка… образи на умиращи от глад или ранени деца, на безумци с пръст на спусъка, на убийци-екзекутори… Отивам да се присъединя към Кен, ако имам това щастие.”  Всъщност изглежда самоубийството му се дължи на това, че няма пари, а не от разкаяние за постъпката си, както искат да изкарат някои.  А няма пари, защото ги дава за наркотици. Но дори и съвестта му да се е проявила, това става не навреме, и не на място, и не по правилния начин. Няколко последни щриха към портрета на този "човек", с извинение. Да напомним, Картър е страстен почитател на джойнта и някои по-тежки наркотици, като накрая развива и наркотична зависимост. А е правил и предишен опит за самоубийство. Иначе е антирасист, върл противник на апартейда в ЮАР и много се радва когато Нелсън Мандела печели изборите..... Един изявен толераст в цялата му прелест - убиец и самоубиец, наркоман, антирасист, безчовечен тип, изобщо типичен дегенерат.... Това е един отличен пример на античовешката толерастия в действие.
А иначе за него направиха и песен от  Manic street preachers ......

Впрочем за Кевин Картър и за другите му трима приятели - фотографи има и филм - "Клубът на лудите". От тези трима особено интересен е Грег Маринович - също носител на "Пулицър" със снимката долу. 
На нея активист на АНК убива човек набеден за шпионин на конкурентната партия ИНКАТА. Негърска му работа - това е "демокрацията" на черните в ЮАР в момента, чието настъпване и Картър празнуваше. Но интересното е какво казва за снимката си Маринович: “Той гореше. Така, че побягнах след него. Слънцето беше точно зад него. Нямах време да проверя брояча, затова просто натисках бутона. Повтарях си фокус 5.6, фокус 5.6. Приготвях се за следващата снимка. Когато се появи този тип с мачетето… и го стовари на главата му. Трепериш. В крайна сметка имам снимки.”
Прилича ли ви на изказване на нормален човек? Май заглавието на филма е точно....