понеделник, 31 август 2015 г.

С какво "Капитал" е по-добър от "ПИК"?

Или още за проституцията легендирана като журналистика

На пръв поглед изданията на кръга "Капитал" са носители на малко по-високи журналистически стандарти. Поне в сравнение с жълто-кафявите издания от типа на "ПИК", "Блиц" и техните вестници. За последните няма спор - това си е жълто-кафява помия, развращаваща читателите, "журналистическият" аналог на отвратителния "Биг брадър", създаден със същата цел - да трови съзнанията, да подкопава морала и да насажда перверзията в обществото във всичките й видове и форми.
Разразилият се обаче педерастки скандал наскоро свали маските и на "капиталци". Най-после, макар и твърде късно. Трябва да признаем, че твърде дълго издържаха заблуждавайки нормалните хора, които ги четяха досега. От една страна  "Капитал" задава правилните въпроси, а понякога дава и верните им отговори. Те първи писаха за пирамидата "КТБ" и предсказаха фалита й, първи повдигнаха въпросите за личните огромни имоти на "успелия млад човек" Делян Пеевски, активно воюваха срещу изкупуването на медиите извършено от Ирена Кръстева и синчето й с пари от КТБ, пишат за далаверите им непрекъснато и досега. Всичко това е истина.
Но читателите също започнаха да си задават въпроси. Особено когато и "ПИК" ги задава:

1. С чии средства беше създадена Демократи за силна България? Вярно ли е, че парите са били на Цветан Василев и че той е бил основният спонсор на партията ви до лятото на 2014 г.
2. Кой купи луксозния офис на фондация „Демокрация” в топ центъра на София? Вярно ли е, че купувачът е Цветан Василев?
3. Защо в годините преди 2014-а нито вие, нито идейният ви баща Иван Костов не повдигахте темата за концентрацията на държавни капитали в банката на Цветан Василев КТБ и за ненормално високите лихви по депозитите, предлагани на „специални клиенти” на банката? Може би защото Иван Костов бе един от тези „специални клиенти” и се ползваше с особени привилегии в банкрутиралия трезор?
4. Защо мълчите за персоналния олигарх и ресторантьор на Костов, Славчо Христов, който изкупи на безценица десетки предприятия в края на 90-те? Нима делите олигарсите в България на „наши” и „чужди”. Чуждите, респективно, трябва да громим, „нашите” да браним…
5. Защо мълчите за срамната и престъпна приватизация на ключови български предприятия като „Нефтохим”, „Балкан” и „Кремиковци”, извършена по време на Костовото правителство?
6. Защо мълчите за бизнес контактите на семейството на Иван Костов с избягалия банкер Цветан Василев? За баснословните наеми, изплащани на фирмите на дъщеря му, за търговските отношения на италианския му зет с Василев?
7. Защо мълчите за разкрието на ПИК, че бащицата ви Костов върти бизнес с боса на СИК Младен Михалев – Маджо и дори публично е влязъл в остър спор с него преди седмици в един хотел на Златни пясъци?
8. Убеден ли сте, че генезисът на капиталите, с които е зачената ДСБ, е чист, а не произхожда от света на мутрите, на СИК, на Цветан Василев, на други крупни олигарси?
9. Защо мълчите за одиозния медиен магнат и съдържател на ВЕИ централи Иво Прокопиев и за фамозната му метаморфоза в „милионер за една нощ”, когато в средата на 90-те Иван Костов му подари „Каолин” и „Винпром Дамяница”?
10. Истина ли е, че Иван Костов лично е убеждавал Цветан Василев да финансира „ветрило от партии”, чрез които да събори от власт Бойко Борисов? Имал ли е намерение Цветан Василев да стане министър-председател на България през 2013 г. с идейната подкрепа на Костов?
11. Какво мислите за недосегаемите политици на българския преход? Ще поискате ли разследване на всички тях, или ще продължавате да се плъзгате по най-тънката лайсна: да громим Пеевски, да разследваме парите му…
12. Готов ли сте да инициирате парламентарна комисия за разследване на произхода на авоарите на Иван Костов, неговото семейство и прилежащите му бизнесмени?
Това са по-скоро риторични въпроси, които, макар и формално зададени към Радан Кънев спокойно могат да се поставят на Иво Прокопиев - шеф на кръга "Капитал". Да не забравяме, че той беше пръв съветник, крепител, и извинител на Иван Костовото разрушително управление. За което получи милиарди от бандитската му приватизация.
С една дума, ако човек иска да знае истината трябва да си я сглоби сам от двете половинки - писанията на "ПИК" и сие и "Капитал" и сие. И точно тук  е уловката. За съжаление всичко, което те пишат едни срещу други е вярно и читателят узнавайки истината остава отвратен и от двете страни. А и методите им са същите.
Един пример снимките, които си публикуват за да се дискредитират един друг. Ето как "Капитал" изтипосва враговете си Славка Бозукова и Ирена Кръстева:
Грозни са нали, внушава "Капитал"...
"ПИК", не им остава длъжен:

Грозни са  и спят заедно, значи изневерява, внушава "ПИК"...
"Капитал" упреква "ПИК" в скрито финансиране, преди от КТБ чрез Пеевски, а сега съвсем неясно. А и че е собственост на Делян Пеевски. Това сигурно е вярно. Ами на "Капитал" какво е? Освен редовните директни плащания по 3 000 000 долара от фондация "Америка за България" на изданията им, има и друго - скрито, без което да са фалирали отдавна. Например всички НПО, развиващи антибългарска дейност с американски пари са задължени да си плащат на изданията на "Капитал" за да ги "отразяват". Това е предвидено в бюджетите на "проектите" им.
"ПИК" защитава небългарски интереси - на ДПС, на руските специални служби, на олигархията и изобщо мафията. "Капитал" защитава всички американски антибългарски интереси - ГМО, добив на шистов газ, ТПТИ, грабежа на американските ТЕЦ-ове в "Марица - изток", педерастията, толерастията, либерастията и всякакви цигани, нелегални емигранти и извратености. Да, прави го хитро и манипулативно и затова - опасно.
"ПИК" се измятат непрекъснато, пишеха против ГЕРБ през 2013 и 2014 г., сега хвалят ГЕРБ, но същото правят и "Капитал" - хвалеха Иван Костов и бандитската му приватизация навремето, после го оплюха, а и първи извадиха информацията за парите му в КТБ. Неблагодарност?
В "ПИК" има забранени теми - не се пише нищо срещу Ахмед Доган и ДПС. В "Капитал" също, опитайте да ги накарате да напишат нещо срещу банката на Петя Славова например за кражбите на парите на клиентите й. Имат си цели списъци със забранени за коментиране теми и лица.
Според "Капитал" - изданията на Пеевски  се използват като бухалка срещу враговете му.  А срещу враговете на Прокопиев изданията му как се използват?
Изобщо труден избор между две еднаквости:
Кой е по-добрият олигарх?

 И май накрая ще излезе прав Бай Ганьо: "Мене ако питаш, всички са маскари, маскари са до един."





петък, 28 август 2015 г.

Дегенератите се саморазобличиха

"Какъв гей, той е откровен педераст."
Бойко Борисов - министър-председател на Република България


гей - педераст или "кака Алекса"
Журналистите в България отдавна се превърнаха в долнопробни проститутки, с морал - по-нисък дори от този на мургавите си колежки по магистралата край Пазарджик. Даже и професионалистките от софийското околовръстно си изкарват прехраната с далеч по-честен и обществено-полезен труд от медийните фелационери. 
Впрочем обявил го е не друг, а самият Джон Суинтън - работил в известния ,,Ню Йорк Таймс" през шейсетте и седемсетте години на 19-ти век. В прощалната си реч той казва: ,,Няма такова нещо като свободен печат. Вие го знаете и аз го знам. Нито един от вас не би посмял да заяви честно своето виждане. Работата на журналиста е да руши истината, да лъже безцеремонно, да изопачава фактите, да клевети и злослови и да продава страната и рода човешки за насъщния си. Ние сме инструменти и марионетки на богаташите, които дърпат конците зад кулисите. Те поръчват музиката, ние танцуваме. Нашите таланти и възможности, животът ни, са в ръцете на тези хора. Ние чисто и просто сме интелектуални проститутки."
Това от години е публична тайна в България, но ето, че понякога метафорите се превръщат в брутални буквалности. Разразилият се тези дни скандал между изданията на Делян Пеевски "ПИК" и "Блиц" и кръгът "Капитал" достави "естетическо удовлетворение" на читателите си, (каквото и да значи това), с "изящната си словесност", ненадмината "художествена образност" и "високоморален патос". Всъщност скандалът формално започна от това: "Вчера ПИК разкри една публична тайна: президентът Росен Плевнелиев живее с пиарката си Мария Иванова и е напуснал семейството си. Когато на малкия Филип му прилошало в София, той бил на почивка в Гърция заедно с Мария. Майката Юлиана сама завела детето в кардиологията на Трета градска. Информацията ни, препечатана и в БЛИЦ, се базираше на няколко сериозни източника, близки до президентската институция. Впрочем никой не се и опита да я опровергае." 
На това  кръгът "Капитал" отвърна с атака като използва за  повод публикуваните само от "ПИК" снимки от посещението на премиера Борисов в Туркменистан. Обвини сайта, че е предпочитан от властта и главният редактор на "Капитал" пусна злостни коментари във Фейсбук. "ПИК" и "Блиц" не останаха длъжни и контраатакуваха: "Гей скандал разтърсва редакцията на вестник "Капитал", съобщиха пред БЛИЦ близки до скандалния издател Иво Прокопиев. Главният редактор Алексей Лазаров завъртял бурен роман с колега-репортер от сайта "Медиапул". Двамата често консумирали връзката си след работно време в офиса на изданието на столичната улица "Иван Вазов". Чистачките на "Капитал" пропищели от нежните стонове на двамата любовници, както и от солидното количество презервативи, захвърлени около бюрата и в тоалетните помещения на вестника. Алексей Лазаров се славел в хомосексуалните среди с артистичния си псевдоним "Кака Алекса". Той обичал да парадира пред богати спонсори с обратните си наклонности в опит да изкрънка някой лев за потъващото издание. В редакцията назрявал бунт от гей изцепките на главния редактор, въпреки че и други от репортерския екип клонели към левия тротоар. Съображенията за съпротивата срещу "Кака Алекса" били изцяло хигиенни: журналистите се гнусели да работят на бюра и столове, ползвани за сексуален терен от любовниците. "Кака Алекса" и по-младият с десетилетие партньор от "Медиапул" наобикаляли и офиса на прословутата фондация "Америка за България" на гости при добрия си приятел Ленко Ленков. От него просели субсидии за командировъчни на екзотични дестинации, където да консумират на спокойствие страстната си връзка." Първо в "Блиц", после и в "ПИК".



Това, което не става ясно, е кой е партньорът или партньорката на "кака Алекса" от "Медиапул"? За да допълним този пропуск, следва да се обърнем към прословутия и основополагащ задушевен разговор на тримата титани на мисълта, словото и делото.

Четем стенограмата от разговора на Бойко Борисов с бившия вече министър Мирослав Найденов и бившия прокурор Кокинов:


"С "Медиапул" тази история, защо си мислите, че я почнахме?
ББ: Кой?
НК: В "Медиапул", този журналист, който го направихме като Христос мъченик. (В началото на април журналистът от онлайн медиата беше привикан в прокуратурата, за да дава обяснения по статия Българският "Уотъргейт": А кой ще проверява проверяващия?" във връзка със скандала с подслушването от МВР и беше заплашен с образуване на дело - бел.ред.) 
ББ: Боби. Борис.

НК: Борис Митов. И той е гей. Наркоман и гей. Главният ми се обади и каза веднага го извикайте и почвайте проверка. Айде сега сложи лайното пред вентилатора. И аз като Матросов излязох и казах, че съм инициирал всичко това и го защитих. Какво да направя – станах главен бушон... ."

Значи, ако съберем две и две ще получим двойката Алексей Лазаров и Борис Митов. Па щом се харесват младите, нека се вземат и честито на младоженците! Това са ни журналистите с извинение. Впрочем   не само кръгът "Капитал", но и "Медиапул" получава пари от фондация "Америка за България" и много други издания, както ще видим най-долу. Но и прокуратурата не пада по-долу. Четем същата тази стенограма:

"ББ: А този Джамбазов (Божидар Джамбазов - заместник на Кокинов в СГП, ръководител на звеното за разследване на злоупотреби с евросредства - бел.ред.) на кой човек е?
НК: На кой човек. Мой заместник е.
ББ: Аз знам кой го е назначил навремето... Сашо Арабаджиев (предполага се, че се има предвид Александър Арабаджиев, бивш конституционен съдия, бивш депутат от БСП, в момента съдия в съда на ЕС в Люксембург - бел.ред.) се обадил на Филчев (Никола Филчев е бившият главен прокурор - от 1999 до 2006г.). Че лично го молят Станишев и Първанов.
НК: Той ми е градски, от Ямбол е. По-малък от мен. Умно момче. Малко гей си пада.
ББ: Какъв гей, той е откровен педераст.
НК: Умно момче.
ББ: Те всички педали са умни. И аз почвам да викам, че съм пИдал, за да мислАт, че съм интелигентен." (правоговорът е запазен, според записа)



Кръгът "Капитал" от своя страна отвърна на гей-удара с отворено писмо против "Блиц" и вестник "Стандарт" "Чудотворна журналистика"  препечатано и от други медии. 
. Пик обаче продължи атаката много  здраво: "(Истината е, че уж отдалечената от властта Прокопиева плаща заплати и на щерката на Румяна Бъчварова (министър на вътрешните работи) - Лора Филева, и на зет й, и на сестра й, и на жената на президента. Чудесна колаборация с управляващите на фамилно-ведомствен принцип!)...........
Олигархическата съпруга Галя Прокопиева и слугинажът й от "Капитал" избълваха публичен донос срещу Славка Бозукова, легендиран като "открито писмо". Формален повод за оплюването на Бозукова е публикация в БЛИЦ за гей скандал, разтърсил редакцията на "Капитал" (нищо ново под слънцето - при Прокопиев открай време работят предимно физически и душевни хомосексуалисти)."  Че последното е вярно говори и това разследване с пловдивска връзка: "Другият главен герой, заинтересован от избора на Пловдив, е Асен Асенов и за никого не е тайна, че той е свързващото звено между Министерството на културата и кръга „Капитал”. Познат като гей-активист и застъпник за легализирането на марихуаната, той е известен най-вече като главен редактор на фалиралото списание „Едно” от групата медии на олигарха Иво Прокопиев. От години се занимава с организация на бутикови фестивали, в които участват малцина статисти, но пък финансирани щедро от фондация „Америка за България” и Столичната община. Това – последното, е показателно, защото излиза, че с парите на София са правени фестивали, които бяха писани като актив на Пловдив. Години наред Асенов източва милиони за култура от Столична община, но разривът настъпва заради нараненото му его, след като общинските съветници от Комисията по култура отхвърлят негов дребен проект за нищожните 20 000 лева. В резултат на което, Асен Асенов пренасочва интересите към Пловдив и софийските фестивали се местят в града под тепетата." На фона на тази медийно-помийна гнусарщина даже и Бойко Борисов започва да изглежда симпатичен, не за друго, защото поне е нормален, та дори и с чувство за хумор и даже самоирония. Останалото за него си го знаем...
Но да се върнем на въпросния "герой на нашето време" - Алексей Лазаров - главен редактор на "Капитал". Освен, че е "откровен педераст" (по Бойко Борисовски), в мрежата го обвиняват и във фашизъм:
"В същото време и у нас фашизмът надига грозната си глава, пак фризирана като защитник на толерантността: Алексей Лазаров се извини на читателите си, че не е цензурирал изцяло дискусията под статията за международния ден срещу хомофобията. Съжалявал, че оставил някои хора да се изкажат, един вид. Лазаров използва любимите клишета на фашистите — “опасна” и “недопустима” реч. Все заради опасна и недопустима реч предците на Лазаров са пращали говорещите неправилни неща в гулаци, на кладата или на лъвовете, според модата на епохата. Защото фашизмът не е ограничен до втората четвърт на 20-ти век; той е начин на мислене. Мислене, което не допуска друго мислене. Все пак половината коментари под статията за гейовете са цензурирани. Нефелните мозъчета на читателите на Капитал не биха понесли излагане на лоши думи и грижовният цензор е оставил само хубавите думи. И мотивацията му е хубава — да брани толерантността, чукайки за девственост, както пишеше на плакатите. С фашистки мерки — срещу фашизма!" (от статията "Културни фашисти") Хубав човек, всички мнения за педерастите, които не му се харесват се изтриват. Цензура? Или конфликт на интереси? Но само това да беше. Вижте му само публикациите излизащи в Гугъл под името му:
Само и изключително на педерастки, а и на цигански теми. Все в защита на "онеправданите малцинства"! "Радост в Ирландия за гей браковете", "Медиите използват език на омразата", "гей-прайда в Истанбул" и други такива словоблудства. А всъщност педерастът - главен редактор е и криминален престъпник. Като племенник на Мирослава Нейнски, (тогава тя е говорител на Фондация "Бъдеще за България и приятелка на Елена Костова, същевременно е шеф на новините в БНТ и впоследствие става главен редактор на притурката на "Капитал" - "Light") - репортерът Алексей Лазаров се забърква в криминална приватизация на апетитен обект в София на булевард "Витоша" № 93.  Вероятно за да свърши работа на съпругът й - Светлин Нейнски - криминално забогатял милионер от ерата на Иван Костов. (Впрочем Мирослава вече му е е бивша съпруга. Те се разведоха и в момента той е женен за Надежда Михайлова - сега Нейнски).  Част от далаверата: 
апетитен имот наистина...
"Схемата, измислена за приватизацията на апетитния имот на бул. Витоша, изглежда съшита с бели конци. Което е повече от логично за гангстерска приватизация на едно шивашко ателие. Очевадно е, че медийният репортер в "Капитал" Алексей Лазаров не е работник във въпросното шивашко предприятие, и не би следвало да се възползва от привилегиите, предназначени за служители и работници в общински предприятия. Но още по-очевадно е грубото погазване на закона - както от страна на Лазаров, така и на услужливите общинари, които игнорират категоричната забрана в чл. 36 от Закона да се продават без търг обекти, чиято балансова стойност е над 5 хил. лева...."
и накрая авторите питат"От “Опасни връзки” се надяваме, че изнесените документални данни ще накарат някого в Столична община да се опита да върне на столичани откраднатото, както и НАП да приберат невнесените данъци по веригата на описаните фиктивни сделки и дарения. А от безстрашния журналист Алексей Лазаров, за чиито деяния давността по Наказателния кодекс е изтекла, се надяваме да чуем поне признание за това какво е получил в замяна на участието си като подставено лице в една гангстерска приватизация. А може би и едно извинение за това, че преди 15 години предизвика състраданието на цял един народ, прикривайки се зад фасадата на разследващ журналист, спестявайки ни детайлите за приватизаторското си амплоа. Не се надяваме да получим отговор, но надеждата умира последна." Дали заради тази далавера или за някоя друга, но преди години го пребиват неизвестни побойници и даже тогавашният президент Петър Стоянов се изказва  в негова защита като се обявява срещу "посегателството на свободата на словото". Разследването разбира се е потулено. За да не излезе мотивът за бандитската "приватизация". Но пък не е разследвана другата версия, дали пък не е някой/я ревнив/а любовник/ца. Нали казват: "Няма нищо по-лошо от това да те бие педераст, едновременно с мъжка сила и женска злоба..." Е, по-голяма гнус от тази? Педераст - толераст, "морализаторстващ" по фашистки срещу нормалните хора, несъгласни с арогантната пропаганда на дегенератите, криминален приватизатор, американски слуга - лакейнически фелационерстващ на прословутата фондация "Америка за България", която отпуска на толерастките му антибългарски издания от кръга "Капитал" по  3 000 000 долара на няколко пъти, за да "подкрепели независимата журналистика". Впрочем отпуска пари и на "Медиапул", "Офнюз", "Редута.бг.", "Стършел", "Под тепето" и други слугинстващи им издания. 





За да натрапват във "вестниците" и сайтовете си толерастията, либерастията, педерастията, антибългаризма, да приветстват циганизацията, да хвалят банкстърите, да защитават американските ГМО и добива на шистов газ в България, обирджийските чужди търговски вериги разсипващи българските производители и тровещи клиентите си с боклуци, Пирамидалните Псевдопенсионни Фондове, частните съдебни изпълнители и колектори, наводняването и превземането на българската земя от черни и ислямистки нашественици, уж бежанци и имигранти, и изобщо всичко що е извратено, обирджийско,  криминално, предателско в услуга на сатанинските им господари.  После очаквайте от тях независимост, патриотизъм и "обективна журналистика"... Дегенератите се поддържат....









четвъртък, 27 август 2015 г.

Бълг Ария

Другите за нас:
Английският историк, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че "... В СВЕТА Е ИМАЛО 21 ЦИВИЛИЗАЦИИ. ЕДНА ОТ ТЯХ Е БЪЛГАРСКАТА. РАЗШИРЯВАЛА ГРАНИЦИТЕ СИ ПОСРЕДСТВОМ СВОЕТО СИЛНО КУЛТУРНО ВЛИЯНИЕ. Простирала се е от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло Море, наричано в древността Тракийско."
***
Известният английски историк проф. Норман Дейвис казва: "БЪЛГАРИТЕ СА В ЯДРОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ" С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е "ходела права под масата".
***
Президентите на Франция за българите: Шарл де Гол: „БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА Е ЛЮЛКАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ” 1962 г. Франсоа Митеран : “БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА НАШАТА ПЛАНЕТА.”
***
Италианският президент Карло Чампи в словото си при откриването на зимната олимпиада в Торино през 2006 г каза: "БЪЛГАРИТЕ СА ЕДНИ ОТ ПЪРВИТЕ ТВОРЦИ НА НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ".
***
Руския академик Дмитрий Лихачов:"...И чуждите завоеватели не можаха да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура!... Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския". "...вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната ...отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето..."
***
"Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време" - Проф. Санте Грачоти, Италия
***
„Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература." - Френският историк Алфред Рамбо
***
“Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”. Проф. Геза Фехер - византолог, изследвал също историята на древните българи и маджари, както и историческите връзки между тях. Негово дело са трудовете - „Военното дело на прабългарите” и „Облеклото и оръжието на старата българска войска”
***
"Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан". Вячеслав Похвалски – посланик на Украйна в България.
***
Византийски Тропарх от 999 година: "Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно".
***
Академик Омелян Прицак (специалист по средновековна история) от Университета "Харвард", пред една световна аудитория е заявил следното, което ни кара да се чувстваме горди, че сме българи: "В СРАВНЕНИЕ С ПОТОМЪКА НА АТИЛА - ЦАР СИМЕОН I, ВИЗАНТИЙСКИЯТ ИМПЕРАТОР Е ИЗГЛЕЖДАЛ КАТО ПАРВЕНЮ"!
***
„Това е народът (българите), който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези”. Магнус Феликс Енодий – „Похвално слово за крал Теодорих” (6 в.).
***
„Земята Ще се отвори (ще излезе тракийското злато) и ще се открие кои са в същност българите. Българите не са чергари, а откъдето са минали са оставили държава и бел град (белокаменни градове). Българското писмо е едно от най-старите на планетата”.
Ванга



петък, 21 август 2015 г.

Клиентът на месокомбинат "Джиев"

Най-верният клиент на месокомбинат  "Джиев"

Но ако прекалява с пилетата ще стане такъв някой ден....

четвъртък, 20 август 2015 г.

Димитър Вергиев - професорът СИК-аджия

професорът СИК-аджия
Сайтът "Офнюз" описва една истинска история, как мутро-професорът Димитър Вергиев, чрез свой представител иска бивш журналист от вестник "Сега" да свали от сайта на вестника статия описваща "подвизите му" в университета. Понеже, току-виж статията наистина изчезнала, препечатвам съществената част от нея, за да се запази за поколенията:

"За кратко ректорът води партийна битка и на втори фронт - срещу друга червена преподавателка. В края на 2000 г. той най-накрая успя да пенсионира шефката на катедра "Машинознание" доц. Дидка Димитрова. Точно по това време предстоеше институционална акредитация на вуза, а Димитрова бе единствения хабилитиран учител по въпросната дисциплина. Тя призна, че Ралев я пенсионирал насила, въпреки че колегите й настоявали да остане. Причината за омразата между двамата в случая обаче не е политическа. В края на 1999 г. Димитрова бе пребита по време на лекция от студента си Димитър Вергиев. Конфликтът възникнал, след като тя го помолила да не шуми в залата и му направила забележка, че не си носи линия. Скандалът тогава бе масово тиражиран по вестниците и Вергиев нямаше как да остане повече в университета. Тогава той обясни, че ударил само лек шамар на доцентката, защото била комунистка.

Вергиев не е случаен студент. Той дълго време бе един от босовете на СИК в Бургас. Сега се представя за моделиер на луксозно женско бельо. Завършил е техникум с успех 3,17 и изобщо не е ясно как е попаднал във ВХТИ. За сметка на това е много платежоспособен. Самият той твърдеше, че е влязъл във вуза по указание на СДС, тъй като сините го готвели за депутат. В. "Сега" разкри навремето, че програмата, по която той учи, е индивидуална и е изготвена лично от ректора Ралев. Под негово наблюдение Вергиев взима изпитите си като стрела и за седем месеца минава осем семестъра. На целия този спектакъл се опънала само доц. Дидка Димитрова. Тя го късала пет пъти, макар че по нейни признания преди това получавала необходимите указания от ректорското ръководство. Накрая след побоя, Вергиев се явява при друг и минава. Вместо да изключи Вергиев дисциплинарно от вуза, Ралев му уреди прекъсване по семейни причини. После му издаде академична справка, която му дава право да завърши образованието си в сроден ВУЗ."

http://www.segabg.com/article.php?id=42202 

Ето и какво пише журналистът Божидар Божков: "Предполагам това, защото за изминалите няколко седмици от разговора ни до днес от интернет един след друг започнаха да изчезват доста материали за Вергиев. Кешът на гугъл все още ги пази, но на сървърите на съответните медии те вече липсват. А аз не вярвам, че изданията са прочистили архива си просто от едната учтивост.
В текста ми най-общо се разказва, че след като е приключил активна творческа дейност в СИК, г-н Вергиев е решил да атакува и Алма матер (да не се разбира непременно Софийския университет), където, изглежда, му бяха обещали да завърши безпроблемно, ако си плаща редовно. Но една от преподавателките му, казва се доц. Дидка Димитрова, нещо се запъна, не му писа гарантираната тройка. Вергиев събуди дълбоко скатания си от времената на СИК нрав, та скочи и я наби. Жената получи тогава подкрепа само от семейството си и някои по-смели медии. В университета я посъветваха да си мълчи, за да не петни името на един от „най-знатните“ му студенти. Затова тя така и не подаде жалба в полицията, но съпругът й изпадна в тежка депресия, разболя се от скоротечен рак и не след дълго подир случката умря." 

А ето и пасаж от статия на "Капитал" : "Г-н Божинов, от друга страна, е в тесен контакт със силовите застрахователи - от 1994 г. той е съдружник с равни дялове с Димитър Вергиев в бургаската фирма "Холидей интернешънъл - Б.В." ООД. Димитър Вергиев пък е вписан като управител на клона на СИК в Бургас. Вероятно това съвместно начинание впоследствие ражда идеята за "застраховка на инвеститорския риск", която силовите застрахователи вече предлагат и която някои от техните по-мускулести служители за по-опростено наричат "застраховка срещу акции". Практикува се, когато шеф на държавно предприятие или трето заинтересовано лице иска да изкупи безвъзмездно безвъзмездните акции на работниците и индивидуалните участници в процеса. Очевидно, за да се развива подобен род застрахователна дейност, е необходим масив с информация за собствениците на акции, а точно с поддържането на този масив се занимава г-н Божинов. Затова той и получава заплата от българските данъкоплатци."

А иначе Димитър Вергиев сега бил професор.... Сигурно по мутренско право...

сряда, 12 август 2015 г.

Пълната история на „МОНСАНТО” – най-злокобната световна корпорация


Ако не знаете какво е "Монсанто", в тази статия ще научите - името е анаграма на "моя сатана" и числовата му стойност е 666. Поредния начин по който те Ви убиват. Както пише авторът: "Светът започна да се събужда и да вижда факта, че корпоративното чудовище не иска контрол над глобалното производство на храни само заради печалбите.
Не, след повече от едно столетие убийства и унищожение стана ясно, че главната му цел е унищожаването на човешкото здраве и на околната среда, превръщането на света в Мон-Сатанински ад на Земята.
Проучване на самото име показва, че то идва от латински и означава „моят светец”, което може да обясни защо критиците ѝ я наричат „Мон-Сатан”. Дори и от по-конспиративна гледна точка е интересно, че масоните и другите езотерични общности свързват с числа всяка буква от нашата основана на латинския език азбучна система в система от шестици. Според тази числова система на какво може да се равнява „Монсанто”? Разбира се на 6-6-6!"
Ако Ви се прииска да изгорите на клада собствениците на "Монсанто", да обесите управителите му и да пратите в концлагер служителите му, не се учудвайте, това ще е милостива постъпка. Господ Бог ще ви прости, защото те са слуги на сатаната и работят за унищожението на човечеството и природата - най-скъпите Творения на нашия Господ.

Е. Ханзай (E. Hanzai), Global Research, 20.05.2015 г.
От всички вилнеещи мегакорпорации Монсанто е тази, която последователно отстрани съперниците си и си спечели короната на „най-злонамерената корпорация в света”. Тя не се задоволи с това просто да си седи на трона на разрушението, а се концентрира върху по-нови, по-научно иновативни начини за нанасяне на вреди върху планетата и нейните обитатели.
1901 г.: Компанията е основана от Джон Франсис Куини (John Francis Queeny), член на ордена на Малтийските рицари, тридесетгодишен фармацевтичен ветеран, женен за Олга Мендес Монсанто (Olga Mendez Monsanto), чието име носи и химическият концерн Монсанто (Monsanto Chemical Works). Първият продукт на компанията е химикалът захарин, продаден на “Кока-Кола” като изкуствен подсладител.
Дори и тогава правителството е разбрало, че захаринът е отровен и е завело дело, за да го спре от производство, но е загубило делото в съда и така е отворило кутията на Пандора на “Монсанто”, която трови света с безалкохолните напитки.
1920-те: “Монсанто” разширява производството си с индустриални химикали и лекарства и става най-големият в света производител на аспирин, ацетилсалицилова киселина (отровна, разбира се). Това е и времето, когато нещата започват да се движат в ужасяващо погрешна посока за планетата в бързината да се въведат полихлорираните бифенили (ПХБФ) на компанията.
„ПХБФ са се смятали за химикал-индустриално чудо, за незапалимо масло, за неподатливи на разлагане и с почти неограничено приложение. Днес те се смятат за една от най-тежките химически заплахи за планетата. Широко използвани като смазочни масла, хидравлични течности, водоустойчиви тъкани и течни уплътнители, ПХБФ са силни канцерогени и са предпоставка за появата на заболявания на репродуктивната и имунната система, както и на заболявания в процеса на растеж на организма. Световният център за производство на ПХБФ е фабриката на „Монсанто” в покрайнините на Ийст Сейнт Луис, щата Илинойс, където е регистриран и най-високият в държавата процент на смъртност сред новородените и преждевременни раждания.”(1)
Въпреки че в крайна сметка след петдесет години ПХБФ биват забранени заради причинените вреди, те все още присъстват в кръвта и клетките на тъканите на всички хора и животни по цялото земно кълбо. Представени по-късно в съда документи показват, че „Монсанто” е била напълно наясно със смъртоносните ефекти, но престъпно ги е скрила от обществеността, за да може влакът на лесната печалба от ПХБФ да продължи да се движи с пълна скорост!
1930-те: Монсанто създава първите си хибридни семена за посев и разширява дейността си с перилни препарати, сапуни, индустриални почистващи препарати, синтетични гуми и пластмаси. О да, всички токсични, разбира се!
1940-те: Компанията започва проучване по проекта „Манхатън” върху използването на уран за първата атомна бомба, която по-късно ще бъде хвърлена върху Хирошима и Нагасаки, избивайки стотици хиляди японци, корейци и американски военнослужещи и отравяйки други милиони хора.
Компанията продължава своя нестихващ убийствен гуляй чрез създаването на пестициди за земеделието, съдържащи смъртоносния диоксин, който трови запасите от храна и вода. По-късно става ясно, че „Монсанто” е „пропуснала” да разкрие, че диоксинът е използван в широк спектър от нейни продукти, защото ако го направи, ще бъде принудена да признае, че е създала истински ад на Земята.
1950-те: Тясно свързана с компанията „Уолт Дисни”, Монсанто създава няколко атракции в „Земята на бъдещето” на Дисни, излагайки знаменитостите на въздействието на химикали и пластмаси. Нейната „Къща на бъдещето” е конструирана изцяло от токсични пластмаси, които не са биоразградими, както твърди компанията. Какво, „Монсанто” е излъгала? Шокиран съм!
„След като е забавлявала общо двадесет милиона посетители в периода 1957-1967 г., къщата най-накрая бива съборена от «Дисни», но това не става без борба. Според «Monsanto Magazine” разбиващите топки буквално отскачали от подсиления със стъклени влакна материал от полиестер. Горелките, пневматичните чукове, верижните триони и механичните лопати не свършили работа. Най-накрая били използвани омотани кабели, за да се събори къщата парче по парче и да се извози.” (2)
Диснифицираната представа на Монсанто за бъдещето:
1960-те: „Монсанто”, заедно с химическият си партньор по престъпления „DOW Chemical”, произвежда свързания с диоксина Ейджънт Ориндж (Agent Orange), използван от САЩ при инвазията им във Виетнам. Резултатите? Над три милиона души засегнати, половин милион цивилни виетнамци – мъртви, половин милион виетнамски бебета с вродени дефекти и хиляди американски ветерани, страдащи и умиращи от неговото въздействие и до ден-днешен.
„Монсанто” пак е дадена под съд и от материалите по делото става ясно, че тя е знаела отлично за смъртоносните ефекти на диоксина в Ейджънт Ориндж, когато го е продала на правителството. И въпреки че е скандално, на Монсанто ѝ е разрешено да представи свое собствено „проучване”, според заключенията на което диоксинът е безопасен и изобщо не причинява никакви вреди на здравето.
Доволна, купила и платила на съдилищата да отсъдят в нейна полза, компанията изоставя случая. Впоследствие се изяснява, че Монсанто е излъгала за резултатите и че истинското проучване е стигнало до заключението, че диоксинът убива доста ефективно.
По-късно става известен и друг запис от делото през 2002 г., в който се признава, че „данните доказват, че наличието на тези компоненти и универсалното им присъствие като остатъчни в околната среда, е извън всякакъв въпрос … общественият и юридически натиск те да бъдат елиминирани, за да не се предизвика глобално замърсяване, е неизбежен. Проблемът е като лавина. Къде ще избягаме от тук? Алтернативите са: компанията да излезе от бизнеса; да бъде разпродадена по дяволите, докато е възможно, и да не прави нищо повече; да се опита да остане в бизнеса; да произвежда алтернативни продукти.” (3)
„Монсанто” е партньор на „I.G. Farben” – производителят на аспирин „Байер” и близък до Третия райх химически производител, създал смъртоносния газ „Циклон-Б” по време на Втората световна война. Двете компании заедно използват общия си експертен потенциал, за да въведат в хранителните продукти аспартама,друг изключително смъртоносен невротоксин. Когато на повърхността изплуват въпросите за токсичността на захарина, „Монсанто” използва тази възможност, за да предложи на нищо неподозиращата публика още една от нейните смъртоносни отрови.
1970-те: Партньорът на „Монсанто”, компанията „G.D. Searle”, провежда многобройни вътрешни проучвания, които обявяват аспартама за безопасен, докато собственото научно изследване на FDA (Food and Drug Adminstration – Агенция за конртол върху храните и лекарствата) ясно показва, че аспартамът предизвиква тумори и масивни мозъчни увреждания при плъховете, преди да ги убие. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата инициира съставянето на голяма следствена комисия за разследване на „S.D. Searle” заради това че, „съзнателно е представила неверни резултати, че е прикрила фактически данни и че е дала фалшиви изявления” относно безопасността на аспартама.
По това време „Searle” стратегически прави главен изпълнителен директор нейния човек – известният Доналд Ръмсфелд (Donald Rumsfeld), който е министър на отбраната по времето, когато Джералд Форд и Джордж У. Буш са президенти. Главната цел на компанията е Ръмсфелд да използва политическото си влияние и обширния си опит в бизнеса с убийства, за да предразположи FDA да играе на тяхна страна.
Няколко месеца след това Сaмюъл Скинър (Samuel Skinner) получава „предложение, което не може да откаже,” оттегля се от разследването и напуска поста си в американската прокуратура, за да отиде да работи в юридическата фирма на „Searle”. Тази тактика с преместването спира случая за достатъчно дълго време, така че актът на ограничението да получи давност и така разследването на голямата следствена комисия внезапно и удобно отпада.
1980-те: Сред безспорните изследвания, които показват токсичните ефекти на аспартама, е и това на д-р Джери Гоян (Jere Goyan), по това време член на комисията на FDA, който почти подписва петиция за прокарването на закон, с който той да бъде изваден от пазара. Доналд Ръмсфелд моли Роналд Рейгън за услуга още на следващия ден, след встъпването му в длъжност. Рейгън уволнява „некооперативния” Гоян и назначава д-р Артър Хейс Хъл (Arthur Hayes Hull) за шеф на FDA, който бързичко накланя везните в полза на „Searle” и така нутрасуит (NutraSweet) в сухите продукти е одобрен за консумация от хората. Това се превърна в тъжна ирония, откакто Рейгън, известен с ентусиазма си към желираните бонбони и бонбоните изобщо, се разболя от Алцхаймер по време на втория си мандат, което е един от многото ужасяващи ефекти вследствие консумацията на аспартам.
Истинската цел на „Searle” обаче е аспартамът да бъде одобрен като подсладител за безалкохолните напитки, понеже обстойни проучвания са показали, че при температури, надвишаващи 85 градуса по Фаренхайт (29,44 по Целзий), той „се разпада на два известни токсина дикетопиперазини (ДКП) – метилов (дървен) алкохол и формалдехид.” (4), и така става многократно по-смъртоносен от прахообразната му форма.
Националната асоциация за безалкохолни напитки (National Soft Drink Association – NSDA) първоначално е объркана, тъй като се опасява от бъдещи съдебни преследвания от страна на потребители, постоянно увреждани и убивани от отровата. Когато NSDA успява да докаже, че течният аспартам, освен че е невероятно смъртоносен, е и много повече създаващ зависимост в сравнение с качествения кокаин, „Searle” обаче е убедена, че главоломно растящите печалби от продажбата на безалкохолни напитки с аспартам лесно ще обезщетят всяка бъдеща отговорност. С това корпоративната алчност печели, а нищо неподозиращите потребители на безалкохолни напитки я плащат с увреденото си здраве.
„Кока-Кола” отново е първа (спомняте ли си захарина?) и през 1983 г. започва да трови потребителите на диетична кока-кола с аспартам. Както се е очаквало, продажбите се увеличават главоломно след като милиони хора са безнадеждно пристрастени и разболяни от сладката отрова, поднесена в кутия. На останалата част от производителите на безалкохолни напитки им харесва това, което виждат, и бързо влизат в калъпа, удобно забрявайки всичките си първоначални резерви към аспартама като към смъртоносен химикал. Трябва да се правят пари, много пари, и това е всичко, което така или иначе има значение за тях!
През 1985 г., окрилена от развихрената корупция и многобройните обвинения в подправяне на направените от „Searle” изследвания, „Монсанто” купува компанията и формира нов производител на заместител на аспартама, наречен NutraSweet Company. Когато мнозина независими учени и изследователи продължават да предупреждават за токсичните ефекти на аспартама, „Монсанто” минава в настъпление и подкупва Националния център за изследване на рака (Nacional Cancer Institute – NCI), като му предоставя свои собствени подправени документи, за да го накара да обяви, че формалдехидът не причинява рак и следователно аспартамът може да остане на пазара.
Известните ефекти от употребата на аспартам са: „мания, гняв, насилие, слепота, болки в ставите, умора, затлъстяване, болки в гърдите, кома, безсъние, вцепенение, депресия, шум в ушите, слабост, спазми, раздразнителност, гадене, глухота, загуба на паметта, обриви, световъртеж, главоболие, гърчове, безспокойство, сърцебиене, припадъци, крампи, диария, паника, парене в устата.” Заболяванията, които той отключва/мимикрира са диабет, множествена склероза, кожна туберкулоза, епилепсия, Паркинсон, тумори, спонтанен аборт, стерилитет, фибромиалгия, детска смъртност, Алцхаймер …” Източник: FDA. (5)
Освен това, 80 % от оплакванията, подаден във FDA относно хранителни добавки, са за аспартама, който в момента е наличен в над 5 000 продукта, в това число в диетичната и недиeтичната газирана вода и в спортните напитки, в ментовите бонбони, дъвките, замразените десерти, бисквитите, кексовете, витамините, фармацевтичните продукти, млечните напитки, разтворимите чайове и кафета, йогуртите, бебешките храни и много, много други! (6). Четете внимателно етикетите и не купувайте нищо, което съдържа този ужсяващ убиец!
Сред всички тези болести и смърт, Артър Хъл (Arthur Hull) от FDA, си подава оставката поради съмнения за корупция и веднага е назначен във фирмата на „Searle” за връзки с обществеността в качеството му на главен научен консултант. Не, това не е шега! „Монсанто”, FDA и много други правителствени здравни агенции са станали едно цяло! Изглежда така, сякаш единственото необходимо условие, за да стане някой комисар в FDA, е да е работил в „Монсанто” или в някой фармацевтичен картел от средите на организираната престъпност.
1990-те: Монсанто харчи милиони в борбата си с държавата и федералното законодателство, които не ѝ позволяват да продължи да изхвърля диоксини, пестициди и други канцерогенни отрови в системата на питейната вода. Независимо от това, тя е съдена безброй пъти за увреждане на здравето на работниците в нейните фабрики, на хората в околностите им и за причиняване на вродени аномалии при новородените.
С нейните ковчези, напълнени със солидни печалби от милиарди, сто милиона долара за споразумения се смятат за минимална цена за правене на бизнес и благодарение на FDA, Конгреса и Белия дом, бизнесът продължава да върви много добре. Толкова добре, че „Монсанто” е съдена за това, че е давала радиоактивно желязо на 829 бременни жени, за да изследва какво ще се случи с тях.
През 1994 г. FDA още веднъж престъпно одобрява последното чудовищно творение на „Монсанто”, синтетичния хормон на растежа при добитъка (Synthetic Bovine Growth Hormone – rBHG), произведен от генетично модифицираната бактерия ешерихия коли, въпреки очевидното възмущение на научната общност поради опасностите от него. Разбира се, „Монсанто” твърди, че болното гнойно мляко, пълно с антибиотици и хормони, е не само безопасно, но и всъщност добро за нас!
И което е по-лошо, „Монсанто” съди произвеждащите мляко компании, които отказват да използват токсичната кравешка гной и поставят на продуктите си етикет „без rBGH”, като твърди, че това им дава несправедливо предимство пред конкурентите, които не го правят. По същество това, което „Монсанто” казва е: „да, ние знаем, че rBGH разболява хората, но не е добре вие да обявявате, че той не присъства във вашите продукти.”
Следващата година дяволската компания започва да прозвежда генномодифицирани семена, които са устойчиви на нейния токсичен хербицид „Раундъп” (Roundup). Пригодени за третиране с „Раундъп” масло от рапица, соя, царевица и БТ-памук (памук, който е модифициран с ген от бактерията Bacillus thuringiensis, произвеждаща повече от 200 различни токсинa, вредни за някои видове насекоми, в резултат на което самият памук започва да произвежда инсектициди. – б. пр.) попадат на пазара, като се обявяват за по-сигурни и здравословни алтернативи от органичните им не-ГМО съперници. Очевидно пропагандата e работила добре, защото днес над 80% от маслото от рапица на пазара е разнообразие от нейните ГМО продукти.
Няколко неща определено бихте искали да избегнете в храненителния си режим и това са ГМО-соята, царевицата, пшеницата и маслото от рапица, въпреки факта че мнозина „истински” здравни експерти твърдят, че последното е здравословно. Не, не е, но ще го намерите в много от продуктите по рафтовете на магазините за хранителни стоки.
Тъй като ГМО семената са разработени като „самоопрашващи се”, те нямат нужда от природата и от пчелите, които да го правят вместо тях.
Има и една много тъмна страна в този план, а именно да бъде изтрита от лицето на земята популацията на пчелите.
„Монсанто” знае, че птиците, и по-специално пчелите, са голяма заплаха за нейния монопол поради способността им да опрашват растенията и така да създават естествена храна, което не влиза в „плана за пълен контрол и доминация” на компанията. Когато пчелите се опитват да опрашат ГМО растение или цвете, те се отравят и умират. Всъщност, рязкото намаляване на колонията на пчелите е вече установено, а началото му датира от момента, в който започват да се използват ГМО семена.
За да предотврати обвиненията, че умишлено причинява продължаващия геноцид над пчелите, сатанинската компания изкупува „Beeologics”, най-голямата фирма за изследвания върху пчелите, която е посветила дейността си на изучаване феномена на изчезването на колонията и чието обстойно изследване посочва името на чудовището като основен виновник. И след това „Монсанто” казва: „пчели, какви пчели? Всичко си е екстра!” И пак, не го направихме ние, но бихме искали да сме!
В средата на 1990-те години, злонамерената компания решава да преосмисли дейността си като компания, фокусирана върху контрола на световните хранителни запаси чрез производството на изкуствени биотехнологични средства, за да предпази печелившия „Раундъп” от загуба на пазарен дял при наличието на конкурентни, по-малко токсични хербициди. Виждате ли, „Раундъп” е толкова токсичен, че унищожава не-ГМО посевите, насекомите и животните и в същото време уврежда здравето на хората и околната среда. Колко ефективно!
death-roundup-4-680x510
Понеже устойчивите на „Раундъп” семена са разработени като токсични пестициди, маскирани като храна, те са забранени в ЕС, но не и в Америка. Има ли някаква връзка между това и фактът, че американците, въпреки високите цени и наличието на добро здравеопазване, са като цяло най-болната нация в света? Разбира се, че не!
Според първоначалните планове на „Монсанто” всички не-Монсанто семена трябва да бъдат унищожени, като фермерите по целия свят бъдат принудени да употребяват само нейните токсични семена-убийци. Компанията прави всичко възможно, за да е сигурна, че фермерите, които откажат да влязат в кошарата, ще бъдат изхвърлени от бизнеса или съдени, когато вятърът разпръсне семената-убийци и те отровят органичните ферми.
Това дава на компанията реален монопол, тъй като семената-убийци на селскостопанските култури и „Раундъп” вървят ръка за ръка, понеже ГМО семената не могат да оцелеят в не-химическа среда, така че фермерите са принудени да купуват и двата продукта.
Следващата стъпка на „Монсанто” е да похарчи милиарди, за да изкупи в глобален мащаб колкото е възможно повче компании за семена и да ги преобразува в компании, произвеждащи семена-убийци, в усилията си да елиминира всички възможни конкуренти и да изтрие от лицето на земята органичните храни. Според вижданията на „Монсанто”, всички храни трябва да бъдат под нейния пълен контрол и да бъдат генно модифицирани, защото иначе нямало да бъдат безопасни за консумация.
Компанията се преструва на шокирана, когато нейните критици от научната общност поставят въпроса дали семената, гентично модифицирани с гени на болни свине, крави, паяци, маймуни, риби, ваксини и вируси, са здравословна храна. Отговорът на този въпрос очевидно е едно голямо „няма начин!”
Бихте си помислили, че компанията толкова се гордее със своите ГМО семена, че да ги сервира на своите служители, но тя не го прави. Всъщност „Монсанто” е забранила ГМО семената да бъдат сервирани в заведенията за нейните служители. „Монсанто” неуверено отговаря на въпроса защо това е така с „вярваме в свободата на избора.” Това, което тя в действителност има предвид, е „не искаме да убием персонала ни”.
Това е съвсем в реда на нещата, въпреки че насила храни бедните народи и американците с тези модифицирани чудовища, представени като средство за справяне с глада, понеже мъртвите нямат нужда от храна. Хващам се на бас, че много хора днес си мислят, че „Монсанто” явно се е концентрирала върху извършването на евгеника и геноцид, а не върху обратното- произвеждането на храни, които ще спасят света.
Както във филмчето „Спящата красавица” на нейния партньор „Дисни” злата вещица дава на хората отровната ГМО ябълка, която ги приспива завинаги.
2000 г.: По това време „Монсанто” вече контролира най-големия дял от глобалния ГМО пазар. От своя страна, американското правителство харчи стотици милиони долари, за да финансира пръсканията от въздуха с „Раундъп”, с което нанася значителни щети на околната среда. Хиляди риби и животни измират по време на дните с пръскания, а също и сред хората неимоверно много се увеличават респираторните заболявания и смъртността от рак. Но всичко това се смята за „необичайно съвпадение”, така че пръсканията продължават. Ако сте си помислили, че „Монсанто” и FDA са едно и също нещо, вече можете да добавите и правителството към този печален списък.
Чудовището става по-голямо: „Монсанто” се слива с „Pharmacia & Upjohn”, а след това се отделя от бизнеса им с химически препарати и се преопакова като селскостопанска компания. Да, това е точно така, химическа компания, чиито продукти години наред са унищожавали околната среда и дивата природа и са избивали милиони хора, сега иска да повярваме, че произвежда безопасни и здравословни храни, които повече няма да убиват хора. Изключително трудно е за вярване, затова компанията става все по-голяма чрез сливания и тайни партньорства.
Понеже съперникът ѝ „DuPont” е прекалено голяма корпорация, с която да ѝ бъде позволено да се слее, затова двете компании оформят едно хитро партньорство, в което всяка от тях се съгласява да се откаже от даден патент, съдейки се помежду си, като междувременно започват да обменят ГМО технологии, от които и двете печелят. Казано на езика на обикновения човек, заедно биха могли да бъдат далеч по-силни и политически обединени, за да може нещо да ги спре в придобиването на действителен монопол върху земеделието; „който контролира запасите от храна, той контролира човечеството!”
Полета с ГМО царевица на DuPont/Pioneer в България
Полета с ГМО царевица на DuPont/Pioneer в България
Не всичко обаче е розово, тъй като чудовището е непрекъсанто осъждано на обезщетения за стотици милиони долари за предизвикване на заболявания, малформаци при новородени и смърт заради незаконното изливане на всякакви видове ПХБФ в подземните води и за непрекъснатите му лъжи относно безопасността на продуктите – знаете, бизнес, както обикновено!
Чудовището често упорства и доказва, че е трудно да бъде убито, след като започва да завежда несериозни дела срещу фермери, за които то твърди, че са нарушили патентите му за семената-убийци. На практика при всички случаи нежеланите семена са били довеяни от вятъра в земите на фермера от съседните ферми, засадени със семена-убийци. Тези ужасяващи семена не само унищожават посевите в органичните ферми, но и съдебните дела довеждат собствениците им до фалит, тъй като Върховният съд отменя решенията на по-малките съдилища и всеки път взима страната на „Монсанто”.
В същото време чудовището създава патенти за техниките за разплод при свинете, обявявайки, че животинските породи, които по някакъв начин дори и минимално се доближават до неговите патенти, би трябвало да бъдат негова собственост. От този толкова неопределен патент става ясно, че компанията иска да обяви всички породи свине по целия свят за нарушаващи нейния патент.
Глобалният тероризъм стигна до Индия, където над сто хиляди фермери, които банкрутираха заради провала с ГМО посевите, се самоубиха като пиха „Раундъп”, за да могат техните семейства да получат полагащата им се застрахователна сума в случай на смърт. В отговор на това, чудовището използва ситуацията и уведоми медиите за нов проект в помощ на дребните индийски фермери, с който им дарява същите тези неща, които в най-голяма степен предизвикаха провала с посевите в страната. Тогава сп.„Форбс” нарече „Монсанто” „компания на годината.” Отвратително, но е истина.
По-притеснително е, че „Whole Foods”, корпорация, самообявяваща се за органична, натурална и еко, е доказано, че е всичко друго, но не и това. Тя отказа да подкрепи Проект 37 (Proposition 37) – мерките, които Калифорния предприе за отбелязване в етикетите на наличието на ГМО, проект, който „Монсанто” и нейните ГМО-братя в крайна сметка спомогнаха да бъде отхвърлен.
Защо? Защото „Whole Foods” споделя от дълго време леглото на „Монсанто” и тайно тъпче рафтовете си с надценени, лъжливо обявени за „природни и органични” боклуци, пълни с ГМО-та, пестициди, rBGH, хормони и антибиотици. Така че разбира се, те не искат задължително посочване на ГМО в етикетите, тъй като това ще ги представи като Изцяло измамни (Whole Frauds) и Развалени храни (Whore Foods), каквито в действителност са.
Обаче когато над двадесет биотехнологични компании, в това число „WalMart”, «Pepsiko” и «ConAgra” наскоро се срещнаха с FDA и подкрепиха законите за посочване на ГМО в етикетите, след като „Whole foods” със зъби и нокти се бориха срещу Проект 37, компанията видя възможност да си запази имиджа и стана първата верига за хранителни стоки, която обяви задължително посочване на ГМО в етикетите … след 2018 г.!
О, благодаря ти, продажнице!
И ако си мислите, че нейните шефове внезапно са се сдобили със съвест, пак си помислете. Те просто реагират на обществения шум около отхвърлянето на Проект 37 с изработването на измамни закони за посочване на ГМО-та в етикетите, за да заобиколят каквато и да е реална промяна и така да запазят статуквото непроменено.
За да добавят и обида към вредата, която причиняват на света, „Монсанто” и техните партньори по престъпления „Archer Daniels Midland”, „Sodexo” и „Tyrson Foods” пишат и спонсорират т.нар. Закон за модернизиране безопасността на храните от 2009 г.: HR 875 (The Food Safety Modernization Act of 2009: HR 875).
Този престъпен „закон” дава на практика монопол на корпоративните производствени ферми за наблюдение и контролиране на всички храни, отгледани където и да е, включително и на тези от собсвената ни градина, и предвижда високи глоби и затвор за тези, които НЕ използват химикали и вещества за повишаване плодородността на почвата. Президентът Обама реши, че това звучи разумно и даде своето съгласие.
С този закон „Монсанто” заявява, че само ГМО храните са безопасни и органични, а домашно произведените са потенциални разпространители на болести и следователно съществуването им трябва да бъде прекратено заради сигурността на целия свят. Ако яденето на ГМО пестициди е тяхната идея за безопасна храна, бих искал да си мисля, че останалата част от света е достатъчно умна, за да не допусне това.
След като излязоха наяве и други разкрития за истинските намерения на този сатанински гигант, Монсанто изфабрикува абсурдната HR 933 Continuing Resolution, известна още като Закон за защита на „Монсанто” (Monsanto Protection Act), който Обама автоматично също подписа като закон. В него се казва, че независимо от това колко вредни са ГМО семената на „Монсанто”, и независимо от това колко големи вреди и щети нанасят на страната, американските федерални съдилища не могат да я спрат да продължи да ги отглежда където си пожелае. Да, Обама подписа закон, с който постави „Монсанто” над всякакви закони и направи компанията по-силна дори и от самото правителство. Трябва да се запитаме кой в действителност управлява държавата, защото със сигурност не е той!
И тук идва повратният момент, понеже когато една корпорация стане прекалено злонамерена, светът я отблъсква … твърдо! Много държави продължават да обвиняват „Монсанто” в престъпления срещу човечеството и я забраняват, като ѝ казват „махай се и стой далеч!”
Светът започна да се събужда и да вижда факта, че корпоративното чудовище не иска контрол над глобалното производство на храни само заради печалбите.
Не, след повече от едно столетие убийства и унищожение стана ясно, че главната му цел е унищожаването на човешкото здраве и на околната среда, превръщането на света в Мон-Сатанински ад на Земята.
Проучване на самото име показва, че то идва от латински и означава „моят светец”, което може да обясни защо критиците ѝ я наричат „Мон-Сатан”. Дори и от по-конспиративна гледна точка е интересно, че масоните и другите езотерични общности свързват с числа всяка буква от нашата основана на латинския език азбучна система в система от шестици. Според тази числова система на какво може да се равнява „Монсанто”? Разбира се на 6-6-6!
Трябва да знаем, че не всичко е загубено. Злото винаги губи накрая, след като вече е напълно осветено от истината, както се оказва и сега. Фактът, че управляваното от „Монсанто” правителство намира за необходимо да въведе отчаян закон, с който да защити истинския си ръководител, доказва това.
Изгонена отвсякъде другаде, САЩ са, така да се каже, последното ѝ пристанище.
Но вече дори и тук много хора започнаха да стачкуват, да протестират и да отхвърлят ГМО чудовищата, като избират сами да произвеждат собствената си храна и да пазаруват от пазарите на местните фермери, вместо от поддържаните от „Монсанто” корпоративни вериги за хранителни стоки.
Хората, които са се събудили, започват също и да виждат, че са били измамени от корпоративните мошеници и от престъпниците от федералното правителство, отровени от прекалено много власт, контрол и ненаситност, което е и всъщност причината за създаването на този чудовищен и безконтролен корпоративен звяр.
Бележки:

Източник: globalresearch.ca